Нямат мирка, нямат спирка
Никола Статков
Става дума за управниците, които не мирясват да натворяват действия, постоянно нечитави, дори нагли. Неотдавна, за кой ли път, бе изменен Изборният кодекс. И отново в интерес на ръководещата партия, с цел да й се подсигуряват победи в изборите. Това обаче не успокои вождовете й; нещо подритна увереността им, че " всичко е камик ", както споделя едно близко на сърцето ми момче. Нещото бяха европейските избори. Вярно, ГЕРБ ги завоюва, само че загуби седемдесет хиляди гласа, до момента в който изгубилата ги Българска социалистическа партия завоюва петдесет хиляди души от горната страна, както и няколко окръжни градове. Мале блага, стреснаха се герберистите, в случай че това продължи, току-виж катурнаха ни от власт. Сакън, да спи зло под камък. Няма мале, няма тате, злото ще се разсъни, в случай че не измислим нещо, с което да обезсилим и омаломощим левицата. И, да не им е уроки, измислиха го: понижиха държавната дотация от единадесет на един лев. Ха да ги забележим в този момент социалистите какви ще ги дъвчат без пари! Че притуриха и още нещо, хитрягите: всички лица, компании и организации могат да подкрепят парично партиите на равни начала. На равни начала ли? - запитвам аз. Кой предлага разните поръчки и контракти, кой разполага с държавното имущество? Естествено, ръководещата партия. Следователно, " подпомагането " отива при нея. Само тя, с нейното болшинство в Народното събрание, може да подсигурява и нови закони, нужни на " подпомагачите ". От опозицията нищо не зависи. Кой е вманиачен да дава пари на нея? Никой...
Гербаджиите подвигнаха глави
и отвориха бутилките с шампанско
Отвориха ги, само че не пиха, тъй като нещо ги почеса там, гдето не ги сърби. Чесалото бяха пустите машини за гласоподаване. Преди години и те гласоподаваха за тяхното потребление на изборите. Гласували, но сбъркали. Защото студеното желязо " споделя " единствено истината, него не можеш нито да го излъжеш, нито да го подкупиш. Това не са ти бюлетинките, с които можеш да правиш що ти мислено пристигна. Тогава? Тогава машините са негодни, постоянно бъркат, хората не умеят да работят с тях, пък и използването им е скъпичка. В обществото обаче настъпи недоволство: оказа се, че огромна част от електората държи на машинното гласоподаване. " Благородството " на ГЕРБ не закъсня: машините ще се употребяват в европейските и парламентарните избори, както и при избора на президент, без тях ще минават единствено локалните избори. А това си е едно " нищо ". " Нищо " ли? При феодализма, в който живеем, те вземат решение всичко. Сега към този момент шампанското може да се пие, сладко, сладко. За опозицията остава студена водица, целесъобразно рилска, с цел да има и екскурзия до седемте езера. Ей на това му се вика празненство на демокрацията и на евроатлантическите полезности!...
Разбра се, че шефовете на комисията, която издава документи за българско поданство на чужденци, прибирали доста парици за тази си родолюбива активност. Тези шефове инцидентно били гъсти с баш войводата на Вътрешна македонска революционна организация, който, въпреки това, бил намешан в апартаментгейтовете. Човекът обаче си остана чист и неоцапан, не го сполетя жестоката орис на
Цветанов, Цецка и другите мъченици за правото дело
които бяха изпъдени от коридорите на властта, оставени да претърпяват " единствено " с големите си евтини жилища и с пачките каймета, извоювани с пот на челата при непостижимото им властване...
Известно е, че КПКОНПИ не е свършила никаква работа на изгода роду. Е, проверявала е въпреки всичко не до такава степен благочестивата активност на някои лица, само че е забравяла да им търси отговорност, като на " наши хора ". Посъветван от високо място, шефът на комисията Пламен Георгиев излезе в отпуск, без да се разделя с поста си. После внезапно той подаде молба за овакантяване и Водоснабдителна система стремително го избра за прокурор. Обаче не дадоха на индивида опция да напише най-малко един обвинителен акт, та през вчерашния ден той се отдръпна и като прокурор, щото го натириха да тегли като консул в испанския град Валенсия. Обществото напряко изригна против това предопределение, само че министър председателят го успокои, съобщавайки, че Пламен бил необикновено интелигентен, кадърен, знаел няколко езика, имал хиляди награди. Ще ми се да запитам Борисов да ми уточни единствено десетина от тези награди, с цел да се усещам горделив с тях като българин.
Някой взе, че хакна Национална агенция за приходите.
Разсмърдя се до небесата
Страхотна благоприятност за стихията на един претендент (единствен!) за основен прокурор. Хакването бе оповестено от него за терористичен акт, целящ свалянето на държавното управление. Доказателствата за това запрепълваха медиите. Като правист и някогашен арбитър знам, че доказателствата се събират, с цел да бъдат показани пред съда, без да се разгласяват обществено, противоположното, меко казано, понамирисва на престъпленийце. Защо се прави ли? Обяснението е просто като износен фасул: дано обществото " осъди " обвинените, а сетне, изправен пред тази " присъда ", съдът ще се усеща длъжен да мисли за по-тежка от нея. Нали по този начин стана с някогашната кметица на " Младост " и нейната заместничка? Арестувани скандално на улицата, разкарвани неведнъж из столицата, оковани свиреп, те получиха присъди, като че ли са всеобщи убийци. Позволявам си да кажа, че се колебая в истинността на доказателствата и по двата случая. Чакам опровергаване...
Описаното до момента, по кое време понамокрено с алкохолец, по кое време изсъхнало, търпи се. Друго нещо обаче, нещо ужасно за народа, мъчно се преглъща; то е африканската чума, която чумосва свинете ни напоследък. Еврокомисарят Витанис Андрюгайтис изрече тежки думи за случая: чумата у нас била резултат на немарливост, на несвършена работа и липса на внимание към нея. Аз, като някогашен ловец ще кажа, че оградата, издигната, с цел да възпира болните свине, идващи откъм Румъния, си е оградка сред забавачници. Башка са нещицата, несвършени от властта, за които приказва еврокомисарят. За тях обаче никой не носи отговорност. В гражданското право има една категория, наречена " справедлива виновност ":
виновност има, отговорни няма
Чини ми се, че управниците желаят да набутат " нашата " чума в тази категория. Така ще стане като в мръсничката приказка: кой направил оная работа, направил, кака се ожени...
Два други случая побутват перото ми да продължи неблагодарната си работа върху белия лист. Те не са като тия, които оставиха следите си върху листа, само че въпреки всичко миришат нефелно и не е неприятно да ги забележим.
Първият, по-отколешният... Преди година Българска социалистическа партия изиска една непозната, самостоятелна лаборатория, да изследва качеството на нашите прехвалени автомагистрали, нима се разбере за какво, издигнати тази година, на идната към този момент се нуждаят от ремонт. Компетентните органи отхвърлиха това искане на опозицията. Беше редно то да бъде подкрепено от притежателите на коли, най-много на камиони, които се повреждат, горе-долу, катадневно, като минават по разрушените пътища. Уви, това не стана. Обратно, камионите бяха изкарани да " показват " по столичните улици и булеварди против " нахалното " искане на левицата. Абсурд на парадоксите: да се обявиш против личните си ползи поради една политическа поръчка. Това се удостовери, когато возилата се прибраха в гаражите си. Камионджиите обаче не го направиха, ами се явиха при Него; следваха взаимни благодарности и пожелания за нови, родолюбиви каузи...
Вторият. Държавният департамент на Съединени американски щати поздрави министър-председателя и държавното управление за това, че са сключили фантастичния контракт за покупката на осемте американски изтребители, според който всички права и изгоди са за задокеанския огромен брат, а отговорностите и тежестите - за българското братче. Стана по този начин:
за чичо Сам - ананас, за Андрешко - праз
Разбира се, ние не оставихме американските поздрави и благодарности без отговор; щастливи до краен лимит, че и от горната страна, благодарихме. Така, както изискват евроатлантическите полезности.
Горният случай ми припомня сходно нещо от моето детство. Най-заможният човек в извънредно бедното ми селце беше Вачо Бенков; овцете му бяха към стотина. Всяко лято той наемаше някой бедняк да ги пасе, от Гергьовден до Митровден, против шаяк за един кат облекла. Почти постоянно този бедняк беше Тодорчо, един нещастник без семейство, който поминуваше, поработвайки на тогова-оногова, както и с помощи от общината и селяните. Присъствах на един диалог сред чорбаджията и прислужникът, останал в съзнанието ми. Беше по здрач. Тодорчо прибираше овцете от паша. За да се приберат в дома на Вачо, те трябваше да минат през площада, където ги очакваше той. Те се изнизваха край него, а той ги гледаше, удовлетворен, та признателен. Сетне отиде при Тодорчо, потупа го по рамото и му рече:
- Браво, Тодорчо, отлично, напасъл си ги, та са се издули като скотни жаби.
Лицето на сиромаха засия. Той се приведе, целуна ръката на чорбаджията и сподели с глас, преливащ от радостно неспокойствие:
- Благодарим, бай Вачо, че си удовлетворен. Да живееш, да хилядееш...
Дълго време по-късно той се хвалеше из селото, че чорбаджията го е похвалил. И го благославяше за това. Хората го слушаха и се подсмиваха: абе, вари го, печи го, прислужникът си остава прислужник...
За днеска - край. Не, има още нещо, нещо дребничко, някой може да го назова никакво. Какво е то ли?
Нали тия дни у нас бе на посещаване фрау Урсула (забравих семейството й), новата шефка на Европейската комисия; тръгнала да се среща със страните членки на съюза и с техните управници. Не ще и подозрение, че министър-председателят Борисов е показал достоверно родната реалност: страхотна непоклатимост, бурно икономическо развиване, кажи го, всеки ден нов цех, доста задгранични вложения, безспирно покачване на заплати и пенсии, планини от парични запаси, както и доста други хубавини в ръководената от него страна. Убеден съм, че фрауто чудесно знае, че това са локуми, че сме
първи в съюза по лошотии и последни по добротии
Знае го, само че ни похвали, като разгласи България за просперираща страна. Защо го направи и по този начин безочливо излъга? Може би от учтивост: гостенка е, не иде някак да приказва за нашите резилъци. Или е помолена доста мощно да ни хвали, с цел да разкраси облиците на управниците ни пред техните жители, като че ли те не знаят какъв живот живеят. А знаят ли? Я да забележим... Тунчо от Долно Нанагорнище слуша какво приказва фрауто, клати глава и си мисли: тая жена е германка, солидна е, ръководи цяла Европа, ясно й е всичко по страните, ясно й е и у нас какво е ситуацията. Пък и Бойко несъмнено й е разказал за нашата непоклатимост. Комай си е по този начин: бива ни и си поминуваме. Така си споделя Тунчо и се чуди има ли какво да тури на софрата си...
България е обитаема несметно с Тунчовци. Професор Иво Христов ги назовава дебили, счита, че са осемдесет % от хората у нас. Колкото и да са, прибавени към стотиците хиляди служители и людето, които печелят поръчки и контракти, заедно с ромите и фалшификациите с бюлетините, те ще обезпечават властта на сегашните управници, до момента в който са живи, дори и по-късно. А от лъжливите хвалби на фрау шефката на Еврокомисията не се впечатлявайте, те са премия за слугинаж.
Всеки от описаните нагоре случаи може да е черешка в тортата, с която ни гощават управниците към този момент тридесет години. Сладостите в нея са за малцинството от народа. За болшинството са горчилякът и отровата, обилно наспорени в тази торта. Това са неистини и нецензурност, несръчност и безочливост, лакомия и двуличие. И изменничество. Народът ни, уви, похапва и си трае. Вместо да я изрита от трапезата си, дружно с тия, които му я сервират. Да, само че не, той ги избира да го ръководят. Така става съизвършител в най-голямото закононарушение в историята си: затриването на българската нация, на страната.
И трагично, и ужасно. Защото е съвсем неизбежно. И невъзвратимо!
Става дума за управниците, които не мирясват да натворяват действия, постоянно нечитави, дори нагли. Неотдавна, за кой ли път, бе изменен Изборният кодекс. И отново в интерес на ръководещата партия, с цел да й се подсигуряват победи в изборите. Това обаче не успокои вождовете й; нещо подритна увереността им, че " всичко е камик ", както споделя едно близко на сърцето ми момче. Нещото бяха европейските избори. Вярно, ГЕРБ ги завоюва, само че загуби седемдесет хиляди гласа, до момента в който изгубилата ги Българска социалистическа партия завоюва петдесет хиляди души от горната страна, както и няколко окръжни градове. Мале блага, стреснаха се герберистите, в случай че това продължи, току-виж катурнаха ни от власт. Сакън, да спи зло под камък. Няма мале, няма тате, злото ще се разсъни, в случай че не измислим нещо, с което да обезсилим и омаломощим левицата. И, да не им е уроки, измислиха го: понижиха държавната дотация от единадесет на един лев. Ха да ги забележим в този момент социалистите какви ще ги дъвчат без пари! Че притуриха и още нещо, хитрягите: всички лица, компании и организации могат да подкрепят парично партиите на равни начала. На равни начала ли? - запитвам аз. Кой предлага разните поръчки и контракти, кой разполага с държавното имущество? Естествено, ръководещата партия. Следователно, " подпомагането " отива при нея. Само тя, с нейното болшинство в Народното събрание, може да подсигурява и нови закони, нужни на " подпомагачите ". От опозицията нищо не зависи. Кой е вманиачен да дава пари на нея? Никой...
Гербаджиите подвигнаха глави
и отвориха бутилките с шампанско
Отвориха ги, само че не пиха, тъй като нещо ги почеса там, гдето не ги сърби. Чесалото бяха пустите машини за гласоподаване. Преди години и те гласоподаваха за тяхното потребление на изборите. Гласували, но сбъркали. Защото студеното желязо " споделя " единствено истината, него не можеш нито да го излъжеш, нито да го подкупиш. Това не са ти бюлетинките, с които можеш да правиш що ти мислено пристигна. Тогава? Тогава машините са негодни, постоянно бъркат, хората не умеят да работят с тях, пък и използването им е скъпичка. В обществото обаче настъпи недоволство: оказа се, че огромна част от електората държи на машинното гласоподаване. " Благородството " на ГЕРБ не закъсня: машините ще се употребяват в европейските и парламентарните избори, както и при избора на президент, без тях ще минават единствено локалните избори. А това си е едно " нищо ". " Нищо " ли? При феодализма, в който живеем, те вземат решение всичко. Сега към този момент шампанското може да се пие, сладко, сладко. За опозицията остава студена водица, целесъобразно рилска, с цел да има и екскурзия до седемте езера. Ей на това му се вика празненство на демокрацията и на евроатлантическите полезности!...
Разбра се, че шефовете на комисията, която издава документи за българско поданство на чужденци, прибирали доста парици за тази си родолюбива активност. Тези шефове инцидентно били гъсти с баш войводата на Вътрешна македонска революционна организация, който, въпреки това, бил намешан в апартаментгейтовете. Човекът обаче си остана чист и неоцапан, не го сполетя жестоката орис на
Цветанов, Цецка и другите мъченици за правото дело
които бяха изпъдени от коридорите на властта, оставени да претърпяват " единствено " с големите си евтини жилища и с пачките каймета, извоювани с пот на челата при непостижимото им властване...
Известно е, че КПКОНПИ не е свършила никаква работа на изгода роду. Е, проверявала е въпреки всичко не до такава степен благочестивата активност на някои лица, само че е забравяла да им търси отговорност, като на " наши хора ". Посъветван от високо място, шефът на комисията Пламен Георгиев излезе в отпуск, без да се разделя с поста си. После внезапно той подаде молба за овакантяване и Водоснабдителна система стремително го избра за прокурор. Обаче не дадоха на индивида опция да напише най-малко един обвинителен акт, та през вчерашния ден той се отдръпна и като прокурор, щото го натириха да тегли като консул в испанския град Валенсия. Обществото напряко изригна против това предопределение, само че министър председателят го успокои, съобщавайки, че Пламен бил необикновено интелигентен, кадърен, знаел няколко езика, имал хиляди награди. Ще ми се да запитам Борисов да ми уточни единствено десетина от тези награди, с цел да се усещам горделив с тях като българин.
Някой взе, че хакна Национална агенция за приходите.
Разсмърдя се до небесата
Страхотна благоприятност за стихията на един претендент (единствен!) за основен прокурор. Хакването бе оповестено от него за терористичен акт, целящ свалянето на държавното управление. Доказателствата за това запрепълваха медиите. Като правист и някогашен арбитър знам, че доказателствата се събират, с цел да бъдат показани пред съда, без да се разгласяват обществено, противоположното, меко казано, понамирисва на престъпленийце. Защо се прави ли? Обяснението е просто като износен фасул: дано обществото " осъди " обвинените, а сетне, изправен пред тази " присъда ", съдът ще се усеща длъжен да мисли за по-тежка от нея. Нали по този начин стана с някогашната кметица на " Младост " и нейната заместничка? Арестувани скандално на улицата, разкарвани неведнъж из столицата, оковани свиреп, те получиха присъди, като че ли са всеобщи убийци. Позволявам си да кажа, че се колебая в истинността на доказателствата и по двата случая. Чакам опровергаване...
Описаното до момента, по кое време понамокрено с алкохолец, по кое време изсъхнало, търпи се. Друго нещо обаче, нещо ужасно за народа, мъчно се преглъща; то е африканската чума, която чумосва свинете ни напоследък. Еврокомисарят Витанис Андрюгайтис изрече тежки думи за случая: чумата у нас била резултат на немарливост, на несвършена работа и липса на внимание към нея. Аз, като някогашен ловец ще кажа, че оградата, издигната, с цел да възпира болните свине, идващи откъм Румъния, си е оградка сред забавачници. Башка са нещицата, несвършени от властта, за които приказва еврокомисарят. За тях обаче никой не носи отговорност. В гражданското право има една категория, наречена " справедлива виновност ":
виновност има, отговорни няма
Чини ми се, че управниците желаят да набутат " нашата " чума в тази категория. Така ще стане като в мръсничката приказка: кой направил оная работа, направил, кака се ожени...
Два други случая побутват перото ми да продължи неблагодарната си работа върху белия лист. Те не са като тия, които оставиха следите си върху листа, само че въпреки всичко миришат нефелно и не е неприятно да ги забележим.
Първият, по-отколешният... Преди година Българска социалистическа партия изиска една непозната, самостоятелна лаборатория, да изследва качеството на нашите прехвалени автомагистрали, нима се разбере за какво, издигнати тази година, на идната към този момент се нуждаят от ремонт. Компетентните органи отхвърлиха това искане на опозицията. Беше редно то да бъде подкрепено от притежателите на коли, най-много на камиони, които се повреждат, горе-долу, катадневно, като минават по разрушените пътища. Уви, това не стана. Обратно, камионите бяха изкарани да " показват " по столичните улици и булеварди против " нахалното " искане на левицата. Абсурд на парадоксите: да се обявиш против личните си ползи поради една политическа поръчка. Това се удостовери, когато возилата се прибраха в гаражите си. Камионджиите обаче не го направиха, ами се явиха при Него; следваха взаимни благодарности и пожелания за нови, родолюбиви каузи...
Вторият. Държавният департамент на Съединени американски щати поздрави министър-председателя и държавното управление за това, че са сключили фантастичния контракт за покупката на осемте американски изтребители, според който всички права и изгоди са за задокеанския огромен брат, а отговорностите и тежестите - за българското братче. Стана по този начин:
за чичо Сам - ананас, за Андрешко - праз
Разбира се, ние не оставихме американските поздрави и благодарности без отговор; щастливи до краен лимит, че и от горната страна, благодарихме. Така, както изискват евроатлантическите полезности.
Горният случай ми припомня сходно нещо от моето детство. Най-заможният човек в извънредно бедното ми селце беше Вачо Бенков; овцете му бяха към стотина. Всяко лято той наемаше някой бедняк да ги пасе, от Гергьовден до Митровден, против шаяк за един кат облекла. Почти постоянно този бедняк беше Тодорчо, един нещастник без семейство, който поминуваше, поработвайки на тогова-оногова, както и с помощи от общината и селяните. Присъствах на един диалог сред чорбаджията и прислужникът, останал в съзнанието ми. Беше по здрач. Тодорчо прибираше овцете от паша. За да се приберат в дома на Вачо, те трябваше да минат през площада, където ги очакваше той. Те се изнизваха край него, а той ги гледаше, удовлетворен, та признателен. Сетне отиде при Тодорчо, потупа го по рамото и му рече:
- Браво, Тодорчо, отлично, напасъл си ги, та са се издули като скотни жаби.
Лицето на сиромаха засия. Той се приведе, целуна ръката на чорбаджията и сподели с глас, преливащ от радостно неспокойствие:
- Благодарим, бай Вачо, че си удовлетворен. Да живееш, да хилядееш...
Дълго време по-късно той се хвалеше из селото, че чорбаджията го е похвалил. И го благославяше за това. Хората го слушаха и се подсмиваха: абе, вари го, печи го, прислужникът си остава прислужник...
За днеска - край. Не, има още нещо, нещо дребничко, някой може да го назова никакво. Какво е то ли?
Нали тия дни у нас бе на посещаване фрау Урсула (забравих семейството й), новата шефка на Европейската комисия; тръгнала да се среща със страните членки на съюза и с техните управници. Не ще и подозрение, че министър-председателят Борисов е показал достоверно родната реалност: страхотна непоклатимост, бурно икономическо развиване, кажи го, всеки ден нов цех, доста задгранични вложения, безспирно покачване на заплати и пенсии, планини от парични запаси, както и доста други хубавини в ръководената от него страна. Убеден съм, че фрауто чудесно знае, че това са локуми, че сме
първи в съюза по лошотии и последни по добротии
Знае го, само че ни похвали, като разгласи България за просперираща страна. Защо го направи и по този начин безочливо излъга? Може би от учтивост: гостенка е, не иде някак да приказва за нашите резилъци. Или е помолена доста мощно да ни хвали, с цел да разкраси облиците на управниците ни пред техните жители, като че ли те не знаят какъв живот живеят. А знаят ли? Я да забележим... Тунчо от Долно Нанагорнище слуша какво приказва фрауто, клати глава и си мисли: тая жена е германка, солидна е, ръководи цяла Европа, ясно й е всичко по страните, ясно й е и у нас какво е ситуацията. Пък и Бойко несъмнено й е разказал за нашата непоклатимост. Комай си е по този начин: бива ни и си поминуваме. Така си споделя Тунчо и се чуди има ли какво да тури на софрата си...
България е обитаема несметно с Тунчовци. Професор Иво Христов ги назовава дебили, счита, че са осемдесет % от хората у нас. Колкото и да са, прибавени към стотиците хиляди служители и людето, които печелят поръчки и контракти, заедно с ромите и фалшификациите с бюлетините, те ще обезпечават властта на сегашните управници, до момента в който са живи, дори и по-късно. А от лъжливите хвалби на фрау шефката на Еврокомисията не се впечатлявайте, те са премия за слугинаж.
Всеки от описаните нагоре случаи може да е черешка в тортата, с която ни гощават управниците към този момент тридесет години. Сладостите в нея са за малцинството от народа. За болшинството са горчилякът и отровата, обилно наспорени в тази торта. Това са неистини и нецензурност, несръчност и безочливост, лакомия и двуличие. И изменничество. Народът ни, уви, похапва и си трае. Вместо да я изрита от трапезата си, дружно с тия, които му я сервират. Да, само че не, той ги избира да го ръководят. Така става съизвършител в най-голямото закононарушение в историята си: затриването на българската нация, на страната.
И трагично, и ужасно. Защото е съвсем неизбежно. И невъзвратимо!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ