България - държава или племе?
Никола Статков
По остарял национален бит българите често-често поучават децата си да учат, с цел да сполучат в живота, тъй като, който не учи, ще си остане елементарен без никаква удача. Разбира се, някои от децата могат да оспорят тези препоръки с аргумента, че у нас елементарни хора без кой знае какво високо обучение, прочели единствено по една книга, ръководят страната. Куриозното е, че родителите знаят това, само че не престават със препоръките си и не стопират да избират за свои управници елементарни хора, които унищожават страната.
Държавата! Тук няма да спорим дали тя е " преобразяване на нравствената концепция ", както твърди Хегел, или е уред за угнетяване на една класа от друга, каквото е мнението на някои марксисти. Днес съвсем във всички цивилизовани страни страните са стройни организации, призвани да управляват и развиват народите си. За задачата са построени, съвсем на всички места, едни и същи институции - парламент, държавно управление, всякакви комитети и комисии. Такива имаме и у нас. Въпросът е по какъв начин работят те. Да вземем за образец Народното събрание. През последните години негови ръководители са хора без нужните качества. Повечето от депутатите, и те незадоволително качествени, са там поради високите заплати. Освен това, те рядко оферират нови закони, дали са това обвързване на министрите, които, щат не щат, го вършат. Това става по този начин...
Събрани, те седят на местата си и чакат,
не Годо, а министър-председателя
Той идва, оглежда ги, сяда на мястото си, от време на време подмята по някоя лакардия и работата стартира. Министрите оферират планове за закони, наредби и други нормативни актове, всеки в бранша си, има от време на време разисквания, само че последната дума постоянно е на шефа, въпреки да не е движимост в съответната материя. И - готово. Проектът постъпва в Народно събрание, където с гласовете на болшинството се утвърждава единодушно; като, естествено, на забележките и рекомендациите на опозицията не се обръща никакво внимание. Ще рече човек, всичко е наред. Не всеки път обаче... Защото министър-председателят още на идващия ден подрежда цялостна смяна на документа. Тутакси болшинството, отново с цялостно единогласие, гласоподава желаната смяна. Почти в никакъв случай няма пояснения какво постанова тази " активност ". Или се измисля нещо, което мирише на лобизъм, или на скрита сделка с другите партии вътре в болшинството. Неведнъж, след приемането на някое решение на Народното събрание, скрито потичат пари към джобовете на външни лица и на някои депутати или министри. Отвсякъде видяно, това си е
корупция по високите етажи на властта
която постоянно остава ненаказана. Ама, че от Съединени американски щати и Европейския съюз сигнализират за това, дано си сигнализират, нали в края на краищата България си остава послушница в съюза и НАТО...
Не е друга и активността на разните комитети и комисии; и там - администрация, престъпления и... далавери, горе-долу, всяка седмица избухват, други ги затрупват, и нищо... Помним по какъв начин една комисия даваше българско поданство на чужденци против доста яки парични суми. Говори се, че шефовете й са назначени по рекомендация на зам. министър-председателя и министър на защитата Красимир Каракачанов. Е, и - да е осъден господинът, да си е изгубил апетита? Няма таквози нещо... Впрочем нали той, ръководителят на Вътрешна македонска революционна организация, не обели зъб, когато Бойко Борисов подписа предателския контракт, с който признахме Македония и езика й? Е, и? Ще обели някой и различен зъб, но, в случай че се заинати, бързо-бързо ще излети от софрата, отрупана с лакомства.
Прави усещане, че когато министър-председателят изиска оставката на някой министър, оня, даже с взор, не се противи. Неотдавна един властник бе упрекнат в нещо си. Той отхвърли изрично да има виновност и съобщи, че в никакъв случай няма да подаде оставка. Заяви, но на идващия ден началството му подреди да я подаде. " Невинният " на часа рече, че шефът е изцяло прав, че е справедлив; остана да се разплаче от кеф, че го махат от поста.
Преди време видях по какъв начин двама мъже се навеждат и целуват ръка на Борисов. Вероятно по този начин е било и с Краля Слънце, за какъвто той евентуално се мисли.
И друга блага картинка. По една телевизия демонстрираха юристинът Данаил Кирилов, към този момент министър на правораздаването - коленичил, с брада, опряна на бюрото, зад което царствено седи министър-председателят. Има и други сходни сценки, в които прислужниците са разнообразни, само че господарят - еднакъв.
Я да забележим по какъв начин се отнася министър-председателят с подчинените му властници, забъркани в аферата " Апартаментгейт ". Как ли? Наказа ги " тежко ". Особено си изпати царят на апартаментаджиите Цветан Цветанов, който престана да е народен представител, само че резервира постовете си на зам.-председател на ГЕРБ и ръководител на партийния избирателен щаб.
Председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгиев, " не запомнил " да заявява тераса с повърхност 186 квадратни метра, държал се безочливо с публицистите, бе осъден също " грубо " ; шефът му го хързулна по улея на спасението, окласи го в дълъг отпуск. Подобни " тежки " санкции получиха и останалите лица, придобили скъпи жилища на извънредно ниски цени.
Аз съм правист, бил съм арбитър, споделям, че има съображение тези лица да бъдат съдени и наказани, несъмнено, в случай че имат обвинителни актове. Да имат, но нямат. Както беше в случаите " Ало, Ваньо ", " Ало, Банов съм " и зулумите на Цецо Гуменката. Какво да се прави, прокуратурата и съдът у нас са цялостни послушковци на властта през днешния ден!...
Несъмнено покупко-продажбите с жилищата
посредством потребление на тази власт
са безочливост и насмешка със законите и народа. Как обаче реагира този народ на всичко това? Както биха го създали други нации ли - с бурни митинги, с решителна опозиция? Не, той е мирен, блейка си, както го е правил стотици години. Събираха се няколко пъти по двайсетина души, викаха, само че не високо, с цел да не стряскат спокойствието на управниците и... сбогом, Гергино, довиждане на панаиро... Чини ми се, че у хората няма доста яд и отвращение, по-скоро тях ги тресе скомина, че не са на мястото на ония видове. Няма ги Иван Хаджийски и моят другар Марко Семов да напишат още нещо за българската народопсихология... Разбира се, на управниците никак не им пука какво мислят електоралните единици. Шайкаджиите са печени, та варени. Те знаят по какъв начин се печелят избори и ще го вършат до второ пришествие. Забележително е държанието на вожда - през вчерашния ден и през днешния ден. Той е артист, който играе ослепително както трагични, по този начин и трагедийни функции. Би могъл да се яви на подиума в цирка, където ще извика бурни овации с бисери като
" шменти шапки " и " пунта мара "
Все отново най-вече му се удават функциите на положителното ченге и на спасителя, не в ръжта по Селинджър. Поради това мнозина страдалци го търсят, с цел да взема решение и най-дребните им проблеми. Ето един дълбокосмислен случай. Група мъже и дами чакахме на автобусната спирка. Валеше дъжд, а в близост нямаше скривалище. Един мъж запита дали някой не знае телефонния номер на министър-председателя Бойко Борисов. Никой не го знаеше. Почти единомислещо запитахме оногова за какво толкоз му е притрябвал телефонният номер на властника. Отговорът му беше: желая да го помоля да спре дъжда...
Това може би беше смешка, както и песничката на Слави Трифонов, че " нема такава страна ". Не е смешка обаче, а страшна, жестока истина това, че нямаме изобщо страна, че сме племе, което, натиснато от жегата на властта, мръхти и чака някой да промени радикално времето. Някога Вазов възкликна: " Стресни се, племе закъсняло?/ Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!/ След теб поколение иде цяло - какво ще да му завещайш? " Уви, нищо положително и хубаво не можем да завещаем, учителю; римляните споделят: не дава, който няма...
Сами си надробихме попарата, която, както проличава, ще изсърбаме доникъде на този век. Остава да си пожелаем добър вкус и наздраве!
Бях написал тази публикация, когато научих за присъдите на Иванчева и заместничката й. Потресен съм. Друг път ще пиша за случая. Сега споделям решително, че това е фашизъм. Тежко и горко на поколенията, които идат след нас, в случай че час по-скоро шайката, която убива народа и нацията ни, не бъде изметена от политическата сцена. За да престанем да сме племе, та още веднъж да се превърнем в почтена страна, каквато сме били...
По остарял национален бит българите често-често поучават децата си да учат, с цел да сполучат в живота, тъй като, който не учи, ще си остане елементарен без никаква удача. Разбира се, някои от децата могат да оспорят тези препоръки с аргумента, че у нас елементарни хора без кой знае какво високо обучение, прочели единствено по една книга, ръководят страната. Куриозното е, че родителите знаят това, само че не престават със препоръките си и не стопират да избират за свои управници елементарни хора, които унищожават страната.
Държавата! Тук няма да спорим дали тя е " преобразяване на нравствената концепция ", както твърди Хегел, или е уред за угнетяване на една класа от друга, каквото е мнението на някои марксисти. Днес съвсем във всички цивилизовани страни страните са стройни организации, призвани да управляват и развиват народите си. За задачата са построени, съвсем на всички места, едни и същи институции - парламент, държавно управление, всякакви комитети и комисии. Такива имаме и у нас. Въпросът е по какъв начин работят те. Да вземем за образец Народното събрание. През последните години негови ръководители са хора без нужните качества. Повечето от депутатите, и те незадоволително качествени, са там поради високите заплати. Освен това, те рядко оферират нови закони, дали са това обвързване на министрите, които, щат не щат, го вършат. Това става по този начин...
Събрани, те седят на местата си и чакат,
не Годо, а министър-председателя
Той идва, оглежда ги, сяда на мястото си, от време на време подмята по някоя лакардия и работата стартира. Министрите оферират планове за закони, наредби и други нормативни актове, всеки в бранша си, има от време на време разисквания, само че последната дума постоянно е на шефа, въпреки да не е движимост в съответната материя. И - готово. Проектът постъпва в Народно събрание, където с гласовете на болшинството се утвърждава единодушно; като, естествено, на забележките и рекомендациите на опозицията не се обръща никакво внимание. Ще рече човек, всичко е наред. Не всеки път обаче... Защото министър-председателят още на идващия ден подрежда цялостна смяна на документа. Тутакси болшинството, отново с цялостно единогласие, гласоподава желаната смяна. Почти в никакъв случай няма пояснения какво постанова тази " активност ". Или се измисля нещо, което мирише на лобизъм, или на скрита сделка с другите партии вътре в болшинството. Неведнъж, след приемането на някое решение на Народното събрание, скрито потичат пари към джобовете на външни лица и на някои депутати или министри. Отвсякъде видяно, това си е
корупция по високите етажи на властта
която постоянно остава ненаказана. Ама, че от Съединени американски щати и Европейския съюз сигнализират за това, дано си сигнализират, нали в края на краищата България си остава послушница в съюза и НАТО...
Не е друга и активността на разните комитети и комисии; и там - администрация, престъпления и... далавери, горе-долу, всяка седмица избухват, други ги затрупват, и нищо... Помним по какъв начин една комисия даваше българско поданство на чужденци против доста яки парични суми. Говори се, че шефовете й са назначени по рекомендация на зам. министър-председателя и министър на защитата Красимир Каракачанов. Е, и - да е осъден господинът, да си е изгубил апетита? Няма таквози нещо... Впрочем нали той, ръководителят на Вътрешна македонска революционна организация, не обели зъб, когато Бойко Борисов подписа предателския контракт, с който признахме Македония и езика й? Е, и? Ще обели някой и различен зъб, но, в случай че се заинати, бързо-бързо ще излети от софрата, отрупана с лакомства.
Прави усещане, че когато министър-председателят изиска оставката на някой министър, оня, даже с взор, не се противи. Неотдавна един властник бе упрекнат в нещо си. Той отхвърли изрично да има виновност и съобщи, че в никакъв случай няма да подаде оставка. Заяви, но на идващия ден началството му подреди да я подаде. " Невинният " на часа рече, че шефът е изцяло прав, че е справедлив; остана да се разплаче от кеф, че го махат от поста.
Преди време видях по какъв начин двама мъже се навеждат и целуват ръка на Борисов. Вероятно по този начин е било и с Краля Слънце, за какъвто той евентуално се мисли.
И друга блага картинка. По една телевизия демонстрираха юристинът Данаил Кирилов, към този момент министър на правораздаването - коленичил, с брада, опряна на бюрото, зад което царствено седи министър-председателят. Има и други сходни сценки, в които прислужниците са разнообразни, само че господарят - еднакъв.
Я да забележим по какъв начин се отнася министър-председателят с подчинените му властници, забъркани в аферата " Апартаментгейт ". Как ли? Наказа ги " тежко ". Особено си изпати царят на апартаментаджиите Цветан Цветанов, който престана да е народен представител, само че резервира постовете си на зам.-председател на ГЕРБ и ръководител на партийния избирателен щаб.
Председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгиев, " не запомнил " да заявява тераса с повърхност 186 квадратни метра, държал се безочливо с публицистите, бе осъден също " грубо " ; шефът му го хързулна по улея на спасението, окласи го в дълъг отпуск. Подобни " тежки " санкции получиха и останалите лица, придобили скъпи жилища на извънредно ниски цени.
Аз съм правист, бил съм арбитър, споделям, че има съображение тези лица да бъдат съдени и наказани, несъмнено, в случай че имат обвинителни актове. Да имат, но нямат. Както беше в случаите " Ало, Ваньо ", " Ало, Банов съм " и зулумите на Цецо Гуменката. Какво да се прави, прокуратурата и съдът у нас са цялостни послушковци на властта през днешния ден!...
Несъмнено покупко-продажбите с жилищата
посредством потребление на тази власт
са безочливост и насмешка със законите и народа. Как обаче реагира този народ на всичко това? Както биха го създали други нации ли - с бурни митинги, с решителна опозиция? Не, той е мирен, блейка си, както го е правил стотици години. Събираха се няколко пъти по двайсетина души, викаха, само че не високо, с цел да не стряскат спокойствието на управниците и... сбогом, Гергино, довиждане на панаиро... Чини ми се, че у хората няма доста яд и отвращение, по-скоро тях ги тресе скомина, че не са на мястото на ония видове. Няма ги Иван Хаджийски и моят другар Марко Семов да напишат още нещо за българската народопсихология... Разбира се, на управниците никак не им пука какво мислят електоралните единици. Шайкаджиите са печени, та варени. Те знаят по какъв начин се печелят избори и ще го вършат до второ пришествие. Забележително е държанието на вожда - през вчерашния ден и през днешния ден. Той е артист, който играе ослепително както трагични, по този начин и трагедийни функции. Би могъл да се яви на подиума в цирка, където ще извика бурни овации с бисери като
" шменти шапки " и " пунта мара "
Все отново най-вече му се удават функциите на положителното ченге и на спасителя, не в ръжта по Селинджър. Поради това мнозина страдалци го търсят, с цел да взема решение и най-дребните им проблеми. Ето един дълбокосмислен случай. Група мъже и дами чакахме на автобусната спирка. Валеше дъжд, а в близост нямаше скривалище. Един мъж запита дали някой не знае телефонния номер на министър-председателя Бойко Борисов. Никой не го знаеше. Почти единомислещо запитахме оногова за какво толкоз му е притрябвал телефонният номер на властника. Отговорът му беше: желая да го помоля да спре дъжда...
Това може би беше смешка, както и песничката на Слави Трифонов, че " нема такава страна ". Не е смешка обаче, а страшна, жестока истина това, че нямаме изобщо страна, че сме племе, което, натиснато от жегата на властта, мръхти и чака някой да промени радикално времето. Някога Вазов възкликна: " Стресни се, племе закъсняло?/ Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!/ След теб поколение иде цяло - какво ще да му завещайш? " Уви, нищо положително и хубаво не можем да завещаем, учителю; римляните споделят: не дава, който няма...
Сами си надробихме попарата, която, както проличава, ще изсърбаме доникъде на този век. Остава да си пожелаем добър вкус и наздраве!
Бях написал тази публикация, когато научих за присъдите на Иванчева и заместничката й. Потресен съм. Друг път ще пиша за случая. Сега споделям решително, че това е фашизъм. Тежко и горко на поколенията, които идат след нас, в случай че час по-скоро шайката, която убива народа и нацията ни, не бъде изметена от политическата сцена. За да престанем да сме племе, та още веднъж да се превърнем в почтена страна, каквато сме били...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ