Българи, пак не се събудихте!
Никола Статков
Чакам на автобусна спирка. До тротоара, покрай мен, са спрели скъпи, лъскави коли; чакат богатските деца. Училището е току откъм гърба. Последният образователен час е приключил и учениците се втурват насам. Десетина от тях се насочат към колите, качват се и - кой за където е... Аз съм за рейса, който закъснява, това постоянно се случва. За него са и група възпитаници, скупчили се на крачка от мен, и оживено разговарят; подочух приказки за връстниците им, които отлетяха с колите. Какво да се прави: едни са богати, други - небогати. Приближих се до бедните не с цел да вземам участие в диалога им, а с цел да подхвана една провокацийка, която бях си наумил. Извиних се, споделих им, че пиша някаква книга, в която има герои, за които не знам някои неща, затуй се обръщам към тях, учат история, все поназнайват нещо за това, което ме интересува. Става дума за Бенковски, Панайот Волов, Ангел Кънчев, Бачо Киро, Тодор Каблешков, какви са били, що са били. Всеобщо покачване на плещи - не знаят. Едно момче се обади несигурно:
- Абе, този Каблешков, не беше ли някакъв?...
Боже, Каблешков, някакъв!... Той, който написва фамозното Кърваво писмо и от родната си Копривщица афишира началото на Априлското въстание! Той, който се самоубива в конака в Габрово! Как може възпитаници в горните класове на гимназията да не знаят това?! Оказа се, че можело...
Подобен диалог спретнах неотдавна след този случай с възпитаници, съгласно мен повечко от десетинагодишни, които играеха футбол в градинката в близост от вкъщи ми. Поздравих ги, извиних се и отново сложих оня мой въпрос, единствено че с други имена: Вела Пеева, Лиляна Димитрова, Йордан Лютибродски и Васил Воденичарски. Обясних, че тези млади мъже и дами, идеалисти, са се борили против фашизма, за положителното на народа. Та, в случай че знаят нещо за тях, дано ми го кажат. Момчетата се спогледаха и завъртяха глави -
не знаят нищо
После, съвсем единогласно, прибавиха, че госпожата по история им е казвала, че такива хора не са били никакви борци, а най-долни терористи и убийци.
- Не е по този начин - добродушно възразих аз, - в този момент ще ви обясня какви почтени люде са били те. Примерно - Вела Пеева. Тя е била студентка, напуща университета и става партизанка. Искала е да оказва помощ, с цел да падне омразният фашизъм, та народът ни да заживее добре. Били в планината дружно с партизанина Стою Калпазанов, жандармеристи ги откриват, стартира се престрелка, Вела е знаела какво я чака, в случай че попадне жива в ръцете им, и се самоубива. Началникът на жандармеристите майор Иванов отрязва главата й и с нея удря по главата Калпазанов, който по-късно изтезава грубо и убива. В раницата на Вела намират книги от Ботев, Смирненски и Яворов. Както и бележник с песни и стихове. Йордан Лютибродски отхвърля да се откаже от концепциите си, поради което го обесват. Васил Воденичарски е стихотворец, който...
На момчетата, наподобява, им доскуча компанията ми и те се юрнаха отново да гонят топката...
И след тази намира се прибирам вкъщи отчаян, подтиснат, изплашен за бъдещето на България. В целия свят антифашистите са уважавани хора, живите от тях получават пенсии. Техните сътрудници у нас обаче са наричани терористи и убийци. За пенсии, да не говорим; в случай че може, властта би ги лишила и от тия, които получават за напреднала възраст и прослужено време. Вероятно " госпожата по история " някой ден ще води тези момчета и съучениците им до монумент, на който майор Иванов и подпоручик Йорданов, килърът на шестте ястребинчета, са показани като герои, жертва на комунистите. (Народният съд заслужено е санкционирал тези изверги.)
Реших, че няма смисъл да повеждам повече сходни диалози с млади хора; те са зомбирани до козирката от всякакви " демократи ", от " прилежни " учители. Захванах се с възрастни хора, които са живели по това време, знаят си и днешния хал. Как го върших ли? Ами по този начин... Влизам в магазин, намирам мотив и изказвам негодуванието си от неприятното качество на някои артикули. Не пропускам да насочва и остри рецензии към днешните управници, отговорни, съгласно мен, за пагубното състояние, в което се намира страната ни. Така, на няколко места. Нито един път, нито един от близките, някои мои наборлии, не ме поддържа, даже с взор не сподели, че е склонен с мен. Сякаш това, което споделям, не се отнася за тях, за мизерния им живот...
Няколко
думи за папоманията
Христос да бе слязъл при нас, нямаше да бъде посрещнат като папа Франциск. Това, що беше, беше полуда. Признавам си, че до тогава този папа ми беше приветлив: мил, непретенциозен човек, със обществени възгледи. Но... Не ми хареса това, дето ни заръча да одобряваме имигранти и да се грижим за тях. Той знае какъв брой небогати и нещастни са болшинството българи, само че не изрече никакво състрадание към тях. Не не помни обаче да " клъцне " тоталитаризма, който лишавал народа ни от независимост. Чини ми се, че това бе мигане към ония, без чието единодушие той не би могъл да седне на престола във Ватикана. Повечето медии " не чуха " тези негови слова. И лудостта продължи: папата, та папата. И нито дума за папото, което постоянно не доближава на милиони български трапези. Затуй бях, донейде, сюрпризиран и отчаян от папа Франциск...
Не бях сюрпризиран обаче от заръката на турския дипломат у нас да учим турски език. Защо ли? Защото тази повеля е попътна на политиката на Турция към страната ни. Та нали Кърджали и Варна (може би и други обитаеми места у нас) са в душата на Ердоган. Побоявам се, че в миналото може да ни се случи случката с Кипър. Армийката, която наперено бе показана на парада на Гергьовден в столицата, едва ли ще може да окаже някаква опозиция на могъщия турски войник. Разбира се, това е единствено опция, тъй като някои събития може да се случат и по кротичък метод... Лошото е, че през днешния ден го няма Столетов, който Вазов назовава " наший военачалник ", нито пък Радецки ще " дойде с гръм ". Че и Червената войска няма да се явне. Няма по какъв начин да е иначе, тъй като някогашните бекаписти (не комунисти) Плевнелийчето и Боката споделиха, че Русия е заплаха за нас; че като член на НАТО страната ни ще води война с нашата освободителка. Чудом чудя се, не знаят ли тия двамата сладострастни евроатлантици, че пламне ли една атомна война, руснаците ще трансфорат страната ни в стъкло. Това чух да споделя по малкия екран един съветски военачалник...
Минаха изборите. Да не са им уроки на герберистите, само че те и до момента ги печелиха. Пак нищо не се запецна. " Апартаментгейт " и къщичките за посетители, издигнати с евросредства, демонстрираха, че гербаджии, воглаве с Цветан Цветанов, са употребявали властта, с цел да забогатяват, доста и тлъсто, нарушавайки закона и морала. Борисов усети, че работата стана дебела, че премиерството му може да свърши. Затуй на часа се вживя в коронната си роля на избавител. Юрна се из страната да прави предизборна пропаганда, като дава и раздава държавни пари, наши пари. Облагодетелстваните, както постоянно, му благодарят, покланят му се доземи и обезпечават гласове за партията му. Особено признателни са му тези, на които е подарявал печени агнета. Това заяви по малкия екран Валери Симеонов...
До наскоро съвсем бях уверен, че Българска социалистическа партия ще завоюва европейските избори. Почти-то ми обаче рухна, като видях на екрана предизборно заседание в един регионален град. Водещата на събранието разгласи, че безценен посетител на града е неговият огромен другар Цветан Цветанов. То бяха ръкопляскания, то бяха
крясъци от наслада и благополучие!
Тогава рухна почти-то ми. За кой ли път си рекох, че с този народ оправия в страната ни няма по какъв начин да стане. Този народ няма възприятие за самозапазване, няма себеуважение и горделивост, не изпитва яд към наглеците, които намерено се подиграват с него. Абе, те го плюят в лицето, а той си мисли, че го пръскат с майска росица. Къде са Славейков, Ботев и Вазов, с цел да го обрисуват още веднъж?!...
Тридесет години към този момент съвсем всички наши управници забиват по някой гвоздей в погребалния ковчег на България. Бойко Борисов също трясна с теслата един огромен, крепък гвоздей. Народът си мълчи. Така я докарахме до... Няма да кажа до каква степен, тъй като ще ме обвинят, че изобретявам преднамерено това. Нека го чуем от Централното разследващо ръководство на Съединени американски щати. В едно негово проучване се споделя, че по средата на този век популацията на страната ни ще се смали до четири милиона и половина души. От тях: три милиона и половина роми, седемстотин хиляди турци и под половин милион - българи. Както се вижда - цялостна злополука и завършек на България. И то без война и земетръси, без изригнали вулкани и цунамита. Сиреч, сами сме се самоубили като нация и страна. Дали има избавление? Виках към всички българи: Братя и сестри, събудете се! Грабнете оня заплашителен ковчег и го запратете в пусти гори Тилилейски! И видите ли от през днешния ден нататък ръка, подготвена да забива пирони в нов ковчег като оня, потрошете я.
Хора, скъпи мои съотечественици, не се събудихте и този път...
Чакам на автобусна спирка. До тротоара, покрай мен, са спрели скъпи, лъскави коли; чакат богатските деца. Училището е току откъм гърба. Последният образователен час е приключил и учениците се втурват насам. Десетина от тях се насочат към колите, качват се и - кой за където е... Аз съм за рейса, който закъснява, това постоянно се случва. За него са и група възпитаници, скупчили се на крачка от мен, и оживено разговарят; подочух приказки за връстниците им, които отлетяха с колите. Какво да се прави: едни са богати, други - небогати. Приближих се до бедните не с цел да вземам участие в диалога им, а с цел да подхвана една провокацийка, която бях си наумил. Извиних се, споделих им, че пиша някаква книга, в която има герои, за които не знам някои неща, затуй се обръщам към тях, учат история, все поназнайват нещо за това, което ме интересува. Става дума за Бенковски, Панайот Волов, Ангел Кънчев, Бачо Киро, Тодор Каблешков, какви са били, що са били. Всеобщо покачване на плещи - не знаят. Едно момче се обади несигурно:
- Абе, този Каблешков, не беше ли някакъв?...
Боже, Каблешков, някакъв!... Той, който написва фамозното Кърваво писмо и от родната си Копривщица афишира началото на Априлското въстание! Той, който се самоубива в конака в Габрово! Как може възпитаници в горните класове на гимназията да не знаят това?! Оказа се, че можело...
Подобен диалог спретнах неотдавна след този случай с възпитаници, съгласно мен повечко от десетинагодишни, които играеха футбол в градинката в близост от вкъщи ми. Поздравих ги, извиних се и отново сложих оня мой въпрос, единствено че с други имена: Вела Пеева, Лиляна Димитрова, Йордан Лютибродски и Васил Воденичарски. Обясних, че тези млади мъже и дами, идеалисти, са се борили против фашизма, за положителното на народа. Та, в случай че знаят нещо за тях, дано ми го кажат. Момчетата се спогледаха и завъртяха глави -
не знаят нищо
После, съвсем единогласно, прибавиха, че госпожата по история им е казвала, че такива хора не са били никакви борци, а най-долни терористи и убийци.
- Не е по този начин - добродушно възразих аз, - в този момент ще ви обясня какви почтени люде са били те. Примерно - Вела Пеева. Тя е била студентка, напуща университета и става партизанка. Искала е да оказва помощ, с цел да падне омразният фашизъм, та народът ни да заживее добре. Били в планината дружно с партизанина Стою Калпазанов, жандармеристи ги откриват, стартира се престрелка, Вела е знаела какво я чака, в случай че попадне жива в ръцете им, и се самоубива. Началникът на жандармеристите майор Иванов отрязва главата й и с нея удря по главата Калпазанов, който по-късно изтезава грубо и убива. В раницата на Вела намират книги от Ботев, Смирненски и Яворов. Както и бележник с песни и стихове. Йордан Лютибродски отхвърля да се откаже от концепциите си, поради което го обесват. Васил Воденичарски е стихотворец, който...
На момчетата, наподобява, им доскуча компанията ми и те се юрнаха отново да гонят топката...
И след тази намира се прибирам вкъщи отчаян, подтиснат, изплашен за бъдещето на България. В целия свят антифашистите са уважавани хора, живите от тях получават пенсии. Техните сътрудници у нас обаче са наричани терористи и убийци. За пенсии, да не говорим; в случай че може, властта би ги лишила и от тия, които получават за напреднала възраст и прослужено време. Вероятно " госпожата по история " някой ден ще води тези момчета и съучениците им до монумент, на който майор Иванов и подпоручик Йорданов, килърът на шестте ястребинчета, са показани като герои, жертва на комунистите. (Народният съд заслужено е санкционирал тези изверги.)
Реших, че няма смисъл да повеждам повече сходни диалози с млади хора; те са зомбирани до козирката от всякакви " демократи ", от " прилежни " учители. Захванах се с възрастни хора, които са живели по това време, знаят си и днешния хал. Как го върших ли? Ами по този начин... Влизам в магазин, намирам мотив и изказвам негодуванието си от неприятното качество на някои артикули. Не пропускам да насочва и остри рецензии към днешните управници, отговорни, съгласно мен, за пагубното състояние, в което се намира страната ни. Така, на няколко места. Нито един път, нито един от близките, някои мои наборлии, не ме поддържа, даже с взор не сподели, че е склонен с мен. Сякаш това, което споделям, не се отнася за тях, за мизерния им живот...
Няколко
думи за папоманията
Христос да бе слязъл при нас, нямаше да бъде посрещнат като папа Франциск. Това, що беше, беше полуда. Признавам си, че до тогава този папа ми беше приветлив: мил, непретенциозен човек, със обществени възгледи. Но... Не ми хареса това, дето ни заръча да одобряваме имигранти и да се грижим за тях. Той знае какъв брой небогати и нещастни са болшинството българи, само че не изрече никакво състрадание към тях. Не не помни обаче да " клъцне " тоталитаризма, който лишавал народа ни от независимост. Чини ми се, че това бе мигане към ония, без чието единодушие той не би могъл да седне на престола във Ватикана. Повечето медии " не чуха " тези негови слова. И лудостта продължи: папата, та папата. И нито дума за папото, което постоянно не доближава на милиони български трапези. Затуй бях, донейде, сюрпризиран и отчаян от папа Франциск...
Не бях сюрпризиран обаче от заръката на турския дипломат у нас да учим турски език. Защо ли? Защото тази повеля е попътна на политиката на Турция към страната ни. Та нали Кърджали и Варна (може би и други обитаеми места у нас) са в душата на Ердоган. Побоявам се, че в миналото може да ни се случи случката с Кипър. Армийката, която наперено бе показана на парада на Гергьовден в столицата, едва ли ще може да окаже някаква опозиция на могъщия турски войник. Разбира се, това е единствено опция, тъй като някои събития може да се случат и по кротичък метод... Лошото е, че през днешния ден го няма Столетов, който Вазов назовава " наший военачалник ", нито пък Радецки ще " дойде с гръм ". Че и Червената войска няма да се явне. Няма по какъв начин да е иначе, тъй като някогашните бекаписти (не комунисти) Плевнелийчето и Боката споделиха, че Русия е заплаха за нас; че като член на НАТО страната ни ще води война с нашата освободителка. Чудом чудя се, не знаят ли тия двамата сладострастни евроатлантици, че пламне ли една атомна война, руснаците ще трансфорат страната ни в стъкло. Това чух да споделя по малкия екран един съветски военачалник...
Минаха изборите. Да не са им уроки на герберистите, само че те и до момента ги печелиха. Пак нищо не се запецна. " Апартаментгейт " и къщичките за посетители, издигнати с евросредства, демонстрираха, че гербаджии, воглаве с Цветан Цветанов, са употребявали властта, с цел да забогатяват, доста и тлъсто, нарушавайки закона и морала. Борисов усети, че работата стана дебела, че премиерството му може да свърши. Затуй на часа се вживя в коронната си роля на избавител. Юрна се из страната да прави предизборна пропаганда, като дава и раздава държавни пари, наши пари. Облагодетелстваните, както постоянно, му благодарят, покланят му се доземи и обезпечават гласове за партията му. Особено признателни са му тези, на които е подарявал печени агнета. Това заяви по малкия екран Валери Симеонов...
До наскоро съвсем бях уверен, че Българска социалистическа партия ще завоюва европейските избори. Почти-то ми обаче рухна, като видях на екрана предизборно заседание в един регионален град. Водещата на събранието разгласи, че безценен посетител на града е неговият огромен другар Цветан Цветанов. То бяха ръкопляскания, то бяха
крясъци от наслада и благополучие!
Тогава рухна почти-то ми. За кой ли път си рекох, че с този народ оправия в страната ни няма по какъв начин да стане. Този народ няма възприятие за самозапазване, няма себеуважение и горделивост, не изпитва яд към наглеците, които намерено се подиграват с него. Абе, те го плюят в лицето, а той си мисли, че го пръскат с майска росица. Къде са Славейков, Ботев и Вазов, с цел да го обрисуват още веднъж?!...
Тридесет години към този момент съвсем всички наши управници забиват по някой гвоздей в погребалния ковчег на България. Бойко Борисов също трясна с теслата един огромен, крепък гвоздей. Народът си мълчи. Така я докарахме до... Няма да кажа до каква степен, тъй като ще ме обвинят, че изобретявам преднамерено това. Нека го чуем от Централното разследващо ръководство на Съединени американски щати. В едно негово проучване се споделя, че по средата на този век популацията на страната ни ще се смали до четири милиона и половина души. От тях: три милиона и половина роми, седемстотин хиляди турци и под половин милион - българи. Както се вижда - цялостна злополука и завършек на България. И то без война и земетръси, без изригнали вулкани и цунамита. Сиреч, сами сме се самоубили като нация и страна. Дали има избавление? Виках към всички българи: Братя и сестри, събудете се! Грабнете оня заплашителен ковчег и го запратете в пусти гори Тилилейски! И видите ли от през днешния ден нататък ръка, подготвена да забива пирони в нов ковчег като оня, потрошете я.
Хора, скъпи мои съотечественици, не се събудихте и този път...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ