Никога няма да забравя как чух за първи път “Chan

Никога няма да не помни по какъв начин чух за първи път “Chan Chan ”. Беше на афтърпартито след откриването на Мюзик Филм Фест преди към 15 години (преди да се трансформира в София Филм Фест). Имах да пиша изостанал материал и бях пропуснала прожекцията на кино лентата – музикална документалка на Вим Вендерс за “някаква група кубински старци, които удрят яки пачанги ”. Не съжалявах изключително, тъй като въпреки и върла фенка на Вендерс от “Криле на желанието ” и “Париж, Тексас ”, не си падах по “яки пачанги ”. Докато си дърдорех с чаша вино в ръка с кинаджии, артисти, музиканти и други зяпачи, звучаха приятни ретро джаз стандарти – Франк Синатра, Луис Армстронг, Ела Фицджералд – познати и минаващи около ухото.

И внезапно следващото “следващо парче ” ме накара да млъкна; ням, замърсен звън на китари върху бездънен контрабас, който в действителност пееше мелодията – изтъкана от латиноамериканска тъга, пречистващи сълзи и помилван в едно. Цялата коктейлна зала леко притихна; сигурна съм, че мнозина също като мен го чуваха за първи път и не можеха да се отърсят от въздействието на тази музика, оказала се трагично по-важна от чашите и ордьоврите – значима като самия живот.

Така звучаха “кубинските старци ” на Вим Вендерс – Буена Виста Соушъл Клъб. Точно те ме накараха да премисля вечно отношението си към латино музиката и да видя в нея и нещо друго от “пачанга ”.

Днес, когато и “младото попълнение ” в кубинската групировка е трансферирало 70-те и 80-те, а остарялото са към този момент митове (някои – още живи; други като Компай Сегундо и Ибрахим Ферер – обезсмъртени в музиката), се появява новият им албум “Lost And Found ”, изключително скъп с това, че съдържа записи на неиздадени песни от интервала на първата им звукозаписна сесия през 1997-1998 година Точно това е времето, когато американският китарист Рай Куудър ги открива за света посредством продуцирания от него техен първи (едноименен) албум и снимания по-късно филм на Вим Вендерс.Идеята за неиздадени части на музикални звезди сама по себе си е много наведена и тайно подухва мисли за недобросъвестния търговски усет на някой лейбъл. Но единствено си представете ситуацията, в която са творили цялостен живот Буена Виста – социализма на Кастро, възнаграждения едвам свържат двата края, изтощително свирене онлайн всяка вечер! Когато стигат до записите, те се хвърлят в тях със същото упойване, лишено от комерсиални задни мисли. Затова и включените в новия албум песни не са шкарто, забравено и изринато след години от склада, а гений, безкористно разпръснат върху студийната лента в паузите, в почивките, сред сесиите за соловите албуми. Гласовете на Компай Сегундо и Елиадес Очоа, на Ибрахим Ферер и Омара Портуондо (една от обичаните ми дами, пеещи на испански), са разтърсващи, откровени и цялостни с живот също както в именития първи албум. В него живее една Куба от “старата школа ” на 40-те години на предишния век, отпреди социалистическата гражданска война на Кастро. Темпераментен и елегантен свят, до който си коства да се докоснеш.

“Lost And Found ” е разполагаем в Дюкян Меломан.