Няма нищо по-важно от любовта - Истанбул червен, Ферзан Йозпетек
Никога не забравяйте, че не е от голяма важност по какъв начин сте живели. Важно е по какъв начин разказвате историята на живота си на себе си и, най-много, на другите. Защото единствено по този метод е допустимо да се открие някакъв смисъл в грешките, болката и гибелта.
С този откъс от кино лентата „ Последният харем” стартира „ Истанбул червен” (2013 г.), първата книга на режисьора Ферзан Йозпетек, която той екранизира през 2017 година
Италианският режисьор от турски генезис е роден през 1959 година През 1976 година отпътува за Италия, с цел да учи история на киното в университета „ Ла Сапиенца”. Оттогава ориста му е обвързвана освен с родния Истанбул, само че и с Италия, и с цяла Европа.
През 1997 година снима първия си филм „ Хамам” (италиано-испано-турска копродукция) по собствен сюжет. Следват голям брой триумфи с „ Последният харем” (1999 г.), „ Прозорецът отсреща” (2003 г.), „ Срещу Сатурн “ (2007 г.), „ Един идеален ден “ (2012 г.) и други
„ Истанбул червен” е турско-италианска копродукция на R&C Produzioni и BKM на Rai Cinema. Продуценти са Тилде Корси и Джани Ромоли по едноименния разказ на Йозпетек от 2013 година
И книгата, и филмът по нея са доста персонални творби за Йозпетек. „ Има доста неща от живота ми, от детството и от предишното ми”, признава режисьорът, който не живее в Турция от доста години. „ Но това не е просто упражнение по носталгия. Исках да предам атмосферата на Истанбул, град, разпрострян се сред предишното и сегашното, който се трансформира доста бързо. Исках да показва и опиша хора и настроения, които може би няма да бъдат тук още дълго време.”
Първият разказ на Йозпетек е пояснение в обич към родния му град. Случайна къса среща в самолета на двама непознати, турски режисьор, работещ и живеещ в Италия, и бизнес дама, която пътува със брачна половинка си и сътрудници към Истанбул. Ще се срещнат едвам на края. Междувременно ще се случи нещо, което ще промени радикално живота на Анна, а режисьорът ще попадне в плен на спомените от детството си, мемоари за първата обич, първите целувки, първата среща с киното – величествения филм „ Клеопатра” с Елизабет Тейлър. Това е разказ, който провокира читателя да се изправи лице в лице със себе си и да се преоткрие. Роман за втория късмет, който животът предлага на всички, стига да имаме смелостта да го желаяме и последваме. Този Истанбул, който показва Йозпетек, не е единствено град на пазари, улични търговци, джамии, на алените залези, изящните чашки за чай и старите дървени къщи по крайбрежията на Босфора. Това е град, разтърсван от обществени проблеми, град, в който младежите се пробват да запазят старите здания, парковете и своята независимост.
Когато приспособява романа си, с цел да го трансформира във филм, Йозпетек трансформира част от сюжетната линия, героите и събитията. Той обаче остава правилен на атмосферата и посланието на романа, на главната концепция за връзката сред хората и родното им място, за любовта, която може да се появи в живота ни в друг образ – макар болката от предишното, макар политическото напрежение.
Филмът е сниман в Истанбул след тригодишна подготовка със сюжета, превода и подбора на артисти.
Зрителите опознават Истанбул през погледа на Орхан (Халит Ергенч), турски публицист, живеещ от 20 години в Лондон. Той се завръща в родния си град, с цел да помогне на своя остарял другар, режисьора Дениз (Неджат Ишлер), с последни редакторски намеси по неговите записки. След бурно нощно празненство Дениз загадъчно изчезва и Орхан потегля по следите му. И по следите на своето минало.
Но това не е нормалният трилър. Това е равномерен, спокоен филм, в който героите размишляват за своите връзки, белязани от мистерия в предишното. Къде изчезва Дениз? Дори фамилията му има вяра, че всеки миг той ще влезе през вратата – изчезвал е по този начин и преди. Но Орхан е последният, който го е видял, и се трансформира в пандизчия в някогашната си страна. Тъй като не може да се завърне в Лондон, той стартира отначало да опознава града. Среща се с двама от приятелите на Дениз – забележителната Невал (Туба Бююкюстюн) и Юсуф (Мехмет Гюнсюр), който е бил ухажор на Дениз. Орхан излиза от скъпото имение и потегля по улиците на града, измежду новите небостъргачи, извисяващи се над покривите на старите джамии, измежду шума от трафика и машините, заглушаващ гласа на мюезините.
Въпреки че политиката е незадълбочено наранена, чувството за натрупващото се напрежение подсказва с мрачна мощ за проблемите, които ще сполетят тази страна, стъпила на ръба на бездната, на безмилостната смяна.
Изтънчен, отегчителен и мистериозен, съгласно критиците „ Истанбул червен” е израз на любовта на Йозпетек към модернистичното италианско кино и припомня за „ Приключението”, шедьовъра на Микеланджело Антониони, чието завещание турско-италианският режисьор преоткрива тук, в може би най-загадъчния и най-личен филм в своята кариера.
С този откъс от кино лентата „ Последният харем” стартира „ Истанбул червен” (2013 г.), първата книга на режисьора Ферзан Йозпетек, която той екранизира през 2017 година
Италианският режисьор от турски генезис е роден през 1959 година През 1976 година отпътува за Италия, с цел да учи история на киното в университета „ Ла Сапиенца”. Оттогава ориста му е обвързвана освен с родния Истанбул, само че и с Италия, и с цяла Европа.
През 1997 година снима първия си филм „ Хамам” (италиано-испано-турска копродукция) по собствен сюжет. Следват голям брой триумфи с „ Последният харем” (1999 г.), „ Прозорецът отсреща” (2003 г.), „ Срещу Сатурн “ (2007 г.), „ Един идеален ден “ (2012 г.) и други
„ Истанбул червен” е турско-италианска копродукция на R&C Produzioni и BKM на Rai Cinema. Продуценти са Тилде Корси и Джани Ромоли по едноименния разказ на Йозпетек от 2013 година
И книгата, и филмът по нея са доста персонални творби за Йозпетек. „ Има доста неща от живота ми, от детството и от предишното ми”, признава режисьорът, който не живее в Турция от доста години. „ Но това не е просто упражнение по носталгия. Исках да предам атмосферата на Истанбул, град, разпрострян се сред предишното и сегашното, който се трансформира доста бързо. Исках да показва и опиша хора и настроения, които може би няма да бъдат тук още дълго време.”
Първият разказ на Йозпетек е пояснение в обич към родния му град. Случайна къса среща в самолета на двама непознати, турски режисьор, работещ и живеещ в Италия, и бизнес дама, която пътува със брачна половинка си и сътрудници към Истанбул. Ще се срещнат едвам на края. Междувременно ще се случи нещо, което ще промени радикално живота на Анна, а режисьорът ще попадне в плен на спомените от детството си, мемоари за първата обич, първите целувки, първата среща с киното – величествения филм „ Клеопатра” с Елизабет Тейлър. Това е разказ, който провокира читателя да се изправи лице в лице със себе си и да се преоткрие. Роман за втория късмет, който животът предлага на всички, стига да имаме смелостта да го желаяме и последваме. Този Истанбул, който показва Йозпетек, не е единствено град на пазари, улични търговци, джамии, на алените залези, изящните чашки за чай и старите дървени къщи по крайбрежията на Босфора. Това е град, разтърсван от обществени проблеми, град, в който младежите се пробват да запазят старите здания, парковете и своята независимост.
Когато приспособява романа си, с цел да го трансформира във филм, Йозпетек трансформира част от сюжетната линия, героите и събитията. Той обаче остава правилен на атмосферата и посланието на романа, на главната концепция за връзката сред хората и родното им място, за любовта, която може да се появи в живота ни в друг образ – макар болката от предишното, макар политическото напрежение.
Филмът е сниман в Истанбул след тригодишна подготовка със сюжета, превода и подбора на артисти.
Зрителите опознават Истанбул през погледа на Орхан (Халит Ергенч), турски публицист, живеещ от 20 години в Лондон. Той се завръща в родния си град, с цел да помогне на своя остарял другар, режисьора Дениз (Неджат Ишлер), с последни редакторски намеси по неговите записки. След бурно нощно празненство Дениз загадъчно изчезва и Орхан потегля по следите му. И по следите на своето минало.
Но това не е нормалният трилър. Това е равномерен, спокоен филм, в който героите размишляват за своите връзки, белязани от мистерия в предишното. Къде изчезва Дениз? Дори фамилията му има вяра, че всеки миг той ще влезе през вратата – изчезвал е по този начин и преди. Но Орхан е последният, който го е видял, и се трансформира в пандизчия в някогашната си страна. Тъй като не може да се завърне в Лондон, той стартира отначало да опознава града. Среща се с двама от приятелите на Дениз – забележителната Невал (Туба Бююкюстюн) и Юсуф (Мехмет Гюнсюр), който е бил ухажор на Дениз. Орхан излиза от скъпото имение и потегля по улиците на града, измежду новите небостъргачи, извисяващи се над покривите на старите джамии, измежду шума от трафика и машините, заглушаващ гласа на мюезините.
Въпреки че политиката е незадълбочено наранена, чувството за натрупващото се напрежение подсказва с мрачна мощ за проблемите, които ще сполетят тази страна, стъпила на ръба на бездната, на безмилостната смяна.
Изтънчен, отегчителен и мистериозен, съгласно критиците „ Истанбул червен” е израз на любовта на Йозпетек към модернистичното италианско кино и припомня за „ Приключението”, шедьовъра на Микеланджело Антониони, чието завещание турско-италианският режисьор преоткрива тук, в може би най-загадъчния и най-личен филм в своята кариера.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ