Никога не съм се наслаждавал на гледка, която да излъчва толкова ведро и успокояващо очарование
Никога не съм се наслаждавал на панорама, която да излъчва толкоз ведро и успокояващо обаяние. Градът лежеше проснат по продължение на реката, а неговата комплицирана паяжина от улици бе осеяна като от скъпоценни камъни с примигващи искрици. Така Марк Твен разказва Хайделберг през 1880 година И продължава:
Човек си мисли, че Хайделберг на дневна светлина е последната степен на прелестното, само че когато го види през нощта, той е като паднал Млечен път.
Написаното от известния със сарказма си и обичащ да се майтапи с живота Марк Твен е съумяло да възпламени любознанието на един и двама фенове на пътешествията. И с годините Хайделберг извоюва името си на една от най-посещаваните туристически дестинации в Германия. Градът се е трансформирал в насочна точка на огромна част от американските и японски туристически групи.
През Втората международна война Хайделберг съумява да направи усещане и на американската войска. Навлизайки в Германия, войската стопира в града и се влюбва в това малко кътче от парадайса, ситуирано на долното течение на река Некар сред градовете Франкфурт и Щутгарт. Американците даже вземат решение да си създадат военна база в Хайделберг, а още преди войната десетки техни сънародници са се преселили в града, с цел да учат в локалния университет, който е учреден през 1386 година и е най-старият в страната. Дори Петър Берон е следвал там.
Основната забележителност в Хайделберг е издигащият се над града бароков палат. Той е разрушаван неведнъж, като последният път е през 1693 година Тогава френският крал Луи XIV подрежда на своята артилерия да изравни Хайделберг със земята. Това става по време на Войната за наследството на Пфалц.
Замъкът се отличава със своите големи градини, за които са се грижили стотици души. В тях човек мъчно може да се изгуби сега, защото в този момент те съставляват огромни зелени поляни с дървета. Но в предишното на това място е имало даже градина, завършена като лабиринт.
А гледката от замъка към града е предиздвикала Марк Твен да се почувства толкоз ведро и успокояващо. Хайделберг е като картичка от преди 150 години – ниски здания в характерен немски жанр, извисяващи се над тях църкви и дребни улички, през които едвам се разминават два автомобила. Но урбанизацията не е подминала и това място и по течението на Некар са се появили много нови къщи.
Старият град е запазил напълно средновековния си образ. Площада " Университетсплац ", чийто главен жанр пък е бароков, събира към себе си постройките на университета. Тук е и Фармацевтичния музей, както и голямата " Хайделбелргската бъчва " от 1751 година, в която са съхранявани до 195 000 литра вино.
Разходката в града, даже и през седмицата, минава през вълна от туристи. Мястото очарова по няколко милиона фенове на пътешествията всяка година и по нищо не проличава това да бъде променено. Все отново кой не желае да види падналия на Земята Млечен път?
Човек си мисли, че Хайделберг на дневна светлина е последната степен на прелестното, само че когато го види през нощта, той е като паднал Млечен път.
Написаното от известния със сарказма си и обичащ да се майтапи с живота Марк Твен е съумяло да възпламени любознанието на един и двама фенове на пътешествията. И с годините Хайделберг извоюва името си на една от най-посещаваните туристически дестинации в Германия. Градът се е трансформирал в насочна точка на огромна част от американските и японски туристически групи.
През Втората международна война Хайделберг съумява да направи усещане и на американската войска. Навлизайки в Германия, войската стопира в града и се влюбва в това малко кътче от парадайса, ситуирано на долното течение на река Некар сред градовете Франкфурт и Щутгарт. Американците даже вземат решение да си създадат военна база в Хайделберг, а още преди войната десетки техни сънародници са се преселили в града, с цел да учат в локалния университет, който е учреден през 1386 година и е най-старият в страната. Дори Петър Берон е следвал там.
Основната забележителност в Хайделберг е издигащият се над града бароков палат. Той е разрушаван неведнъж, като последният път е през 1693 година Тогава френският крал Луи XIV подрежда на своята артилерия да изравни Хайделберг със земята. Това става по време на Войната за наследството на Пфалц.
Замъкът се отличава със своите големи градини, за които са се грижили стотици души. В тях човек мъчно може да се изгуби сега, защото в този момент те съставляват огромни зелени поляни с дървета. Но в предишното на това място е имало даже градина, завършена като лабиринт.
А гледката от замъка към града е предиздвикала Марк Твен да се почувства толкоз ведро и успокояващо. Хайделберг е като картичка от преди 150 години – ниски здания в характерен немски жанр, извисяващи се над тях църкви и дребни улички, през които едвам се разминават два автомобила. Но урбанизацията не е подминала и това място и по течението на Некар са се появили много нови къщи.
Старият град е запазил напълно средновековния си образ. Площада " Университетсплац ", чийто главен жанр пък е бароков, събира към себе си постройките на университета. Тук е и Фармацевтичния музей, както и голямата " Хайделбелргската бъчва " от 1751 година, в която са съхранявани до 195 000 литра вино.
Разходката в града, даже и през седмицата, минава през вълна от туристи. Мястото очарова по няколко милиона фенове на пътешествията всяка година и по нищо не проличава това да бъде променено. Все отново кой не желае да види падналия на Земята Млечен път?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ