Никога не съм предполагала колко е хубаво и приятно да

Никога не съм предполагала какъв брой е хубаво и прелестно да имаш второ дете. Винаги съм мислeла, че съществуването на повече от едно дете те обрича изцяло, оставя те без сили и капка свободно време.

Поради това дълго време отлагах и не желаех да забременея повторно. Не желаех още веднъж да потъна във водовъртежа от задължения, съпътстващи развъждането на едно дете. Страхът от изгубването на моето Аз ме вцепеняваше и по никакъв метод не желаех още веднъж да попадам в спиралата на безвремието.

Независимо от безбройните си страхове, в това число и този от физическия смут, съпътстващ акта на раждане, в един миг забравих за всичко и майчинският ми инстинкт надви. И аз взех решение, че е време да стана майка за повторно.Всичко се разви извънредно бързо и забременях съвсем незабавно. Не след дълго на бял свят се появи едно малко ангелче, което завладя напълно естествено моя свят. Страхът от всичко отстъпи пред насладата от връзката с извора на живот, струящ от това малко и нежно творение. Болката, неудобството и безсънието, съпътстващи всяка майка в първите няколко месеца, към този момент не ме плашеха – аз знаех всичко. Всичко значимо, с цел да не изпитвам смут от незнайното и да не примирам телом и духом в този нелек интервал.

Изведнъж осъзнах, че няма нищо по-хубаво от това да отглеждаш второ дете. Веднъж минала нелекия път на съзряване и осъзнаване на обстоятелството, че към този момент не си единствено ти, а от теб зависи животът и щастието на едно дете – всичко е друго. Знаеш, че децата плачат, разболяват се и имат своите мощни и слаби моменти. Осъзнала си, че не всичко зависи от теб и можеш да им окажеш помощ единствено когато си спокойна и не изпадаш в безтегловност при сблъскването с всеки нов проблем.

И към този момент знаеш, че да бъдеш майка не е елементарно, само че е необикновено във всяко едно отношение.