Никога не съм подозирала всъщност колко ценен е сънят. Спокоен,

Никога не съм подозирала в действителност какъв брой скъп е сънят. Спокоен, изпълнен с тишина и всепоглъщаща давност. Без терзания, без въпроси, без неустановеност и низ от проекти за осъществяване.Вече ще дремя със затворени очи.Ние, дамите, постоянно планираме – всичко в нашия живот протича съгласно авансово начертан проект. Срокове, задания – това е единственият метод за оцеляване! Като същински бойци чертаем и построяваме тактики за оцеляване – в службата, в фамилията, в живота. Помислете и ще видите – всичките ни дейности са в резултат на огромния проект, проектът за съвършения живот. Хиляди мисли и провокации се блъскат в главите ни, завличайки ни в кръговрата на порочното „ в случай че ”. Ако бях направила това, в случай че бях направила това... Бушуват и завладяват съзнанието ни, оставяйки ни бездиханни и неспособни да се насладим на „ в този момент ”. Сега е времето да живеем, да усещаме и да черпим с цялостни шепи от извора на живота, само че не...

Винаги се вторачваме в бъдещото, оставяйки сегашното без нужното внимание... Някак пропущаме да се насладим на момента. Сега, обхваната от тишината и тъмнината на заобикалящата ме гора, си давам сметка, че в никакъв случай не съм допускала да се отпусна. Никога не съм спала същински – безшумно и умерено, без проекти за на следващия ден и без задължения. Вихрушка от всевъзможни задания бушува в отеснялото ми аз, безмилостно разкъсвайки изтерзаното ми схващане. Не мога и най-важното – отхвърлям този разрушителен танц. Вече ще дремя със затворени очи. Край на подскачанията измежду нощ и безпаметните мемоари.

Добре пристигнало мое утро, изпълнено с готовност за живот и провокации. Оставете ме да поспя!