Франсоа Озон и непосилната лекота на лятната любов
Никога не ми се е коствало инцидентно, че името на Франсоа Озон има етимологично сходство с думите за Франция и алотропната форма на кислорода. Във филмите му (почти винаги) се усеща една лекомисленост и фриволност, напомняща летен бриз на средиземноморския бряг, съчетана с типично френска тактичност и естетика. Така е и в последния " Лято 85 ", който стартира екранния си път от фестивала " Синелибри ", а в този момент си пробива път измежду заканите на пандемията до малцината, дръзнали да посетят киносалоните.
Продуктивността на 52-годишния Озон е сравнима единствено с тази на Уди Алън: от 1999 година насам той снима почти по един филм годишно. Както постоянно при сходно КПД, измежду тях има по-добри и по-лоши, само че скорошните проекти на режисьора осезаемо бележеха завой към сериозните тематики и жанрове: черно-бялата следвоенна драма " Франц " и изключително миналогодишния " По божията благосклонност ", почти публицистичен взор към половото принуждение над деца от католическия клир.
" Лято 85 " не е подобен. Той е завръщане както към тематиката от ранните филми на режисьора, по този начин и към нравите и естетиката на 80-те, в които е останала младостта му. За да обезпечи сетивно обединение с епохата, Озон снима не цифрово, а на 16-милиметрова лента, и обезпечава спомагателна доза осемдесетарско настроение с помощта на хитове от " Кюър " (In Between Days) и Род Стюърт (Sailing), с които илюстрира най-важните подиуми във кино лентата.
" Лято 85 " е гей романс, включващ идилични, огрени от слънце, пейзажи и юношеско съзряване а ла " Призови ме с твоето име ", само че е мъчно да му бъде приписана конюнктурност от XXI в.: той стъпва върху разказ ( " Танцувай върху гроба ми " на Ейдън Чеймбърс), написан в далечната 1982-ра, който Озон - открит гей в персоналния си живот и откривател на еднополовата обич от всевъзможен тип в творчеството си - прочел и мечтал да види на кино още в ранните си години. 16-годишният Алекс, който живее с родителите си на нормандския бряг и се увлича по литературата, попада в стихия с дребна лодка. Спасява го малко по-големият, само че по-оперен и неустрашим Давид, който показва наяве предпочитание за непосредственост и другарство. Алекс се влюбва със стихийната, неуправляема мощ на първата обич: обич повече към въображаемия облик на обичания, в сравнение с към физическото му проявяване. Приключения с лодки, мотоциклети, нощни заведения, слънчеви дни и бурни нощи траят единствено шест седмици, след което лятото клони към своя край, а трагичният край на романса не е загадка - той е заложен още в откриващата сцена. Химията сред младите титуляри, както и ексцентричното преобразяване на Валерия Бруни Тедески са отлични. Но фабулата е банална, мотивациите на героите - наивни като във всеки друг " young adult " сюжет за юношеска обич (независимо дали е хомо или хетеро), а архетипната връзка сред Ерос и Танатос - прегледана единствено незадълбочено.
Начинът, по който Франсоа Озон пресъздава и оркестрира този семпъл разказ, обаче е превъзходно ескейпистки. В студената есен на 2020-а, когато физическата непосредственост сред хората е все по-далечен мираж, зрителят на " Лято 85 " усеща съвсем физически носталгията по младостта и лятното равнодушие. Усещането е като за непредвидена почивка в предишното - с шарена напитка на плажа, със или без ваканционна спекулация.
Продуктивността на 52-годишния Озон е сравнима единствено с тази на Уди Алън: от 1999 година насам той снима почти по един филм годишно. Както постоянно при сходно КПД, измежду тях има по-добри и по-лоши, само че скорошните проекти на режисьора осезаемо бележеха завой към сериозните тематики и жанрове: черно-бялата следвоенна драма " Франц " и изключително миналогодишния " По божията благосклонност ", почти публицистичен взор към половото принуждение над деца от католическия клир.
" Лято 85 " не е подобен. Той е завръщане както към тематиката от ранните филми на режисьора, по този начин и към нравите и естетиката на 80-те, в които е останала младостта му. За да обезпечи сетивно обединение с епохата, Озон снима не цифрово, а на 16-милиметрова лента, и обезпечава спомагателна доза осемдесетарско настроение с помощта на хитове от " Кюър " (In Between Days) и Род Стюърт (Sailing), с които илюстрира най-важните подиуми във кино лентата.
" Лято 85 " е гей романс, включващ идилични, огрени от слънце, пейзажи и юношеско съзряване а ла " Призови ме с твоето име ", само че е мъчно да му бъде приписана конюнктурност от XXI в.: той стъпва върху разказ ( " Танцувай върху гроба ми " на Ейдън Чеймбърс), написан в далечната 1982-ра, който Озон - открит гей в персоналния си живот и откривател на еднополовата обич от всевъзможен тип в творчеството си - прочел и мечтал да види на кино още в ранните си години. 16-годишният Алекс, който живее с родителите си на нормандския бряг и се увлича по литературата, попада в стихия с дребна лодка. Спасява го малко по-големият, само че по-оперен и неустрашим Давид, който показва наяве предпочитание за непосредственост и другарство. Алекс се влюбва със стихийната, неуправляема мощ на първата обич: обич повече към въображаемия облик на обичания, в сравнение с към физическото му проявяване. Приключения с лодки, мотоциклети, нощни заведения, слънчеви дни и бурни нощи траят единствено шест седмици, след което лятото клони към своя край, а трагичният край на романса не е загадка - той е заложен още в откриващата сцена. Химията сред младите титуляри, както и ексцентричното преобразяване на Валерия Бруни Тедески са отлични. Но фабулата е банална, мотивациите на героите - наивни като във всеки друг " young adult " сюжет за юношеска обич (независимо дали е хомо или хетеро), а архетипната връзка сред Ерос и Танатос - прегледана единствено незадълбочено.
Начинът, по който Франсоа Озон пресъздава и оркестрира този семпъл разказ, обаче е превъзходно ескейпистки. В студената есен на 2020-а, когато физическата непосредственост сред хората е все по-далечен мираж, зрителят на " Лято 85 " усеща съвсем физически носталгията по младостта и лятното равнодушие. Усещането е като за непредвидена почивка в предишното - с шарена напитка на плажа, със или без ваканционна спекулация.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ