Никога не импровизирах. Сериозно! Импровизацията, под каквато и да е

Никога не импровизирах. Сериозно! Импровизацията, под каквато и да е форма, свързвах с липса на самодисциплина да се подготвиш, да положиш нужните старания, с цел да изпланираш това, което ще се случи. Ужасно ме дразнеха другари, които на въпроса " Къде ще вечеряме " ми отговаряха с " Не знам, ще импровизираме ". Как по този начин не знаеш? Влез в интернет, потърси, намерения малко и почни да знаеш! Това, да тръгнем на отмора, без да знаем къде ще спим, какво ще ядем, къде е плажът и така нататък, просто не се случваше. Затова все бях " човекът-резервация ". Никога импровизация… Да се смалиш и да повярваш, че има нещо по-голямо от теб и егото ти. Нещо, което те води. И да се оставиш просто да бъдеш. Обаче в мен има и едно дете, на което му омръзна да седи свряно в ъгъла, скастрено, че не се държи обичайно и си е изцапало блузката. Омръзна му. И реши да излезе от килера и да покаже, че съществува. Първо ме отвя на един пропуснат къмпинг, където преоткрих понятието си за отмора и открих какъв брой коства свободата. После ме замъкна на обиколка на стоп из Южна Франция и Италия, където се наложи да изоставя всички куфари с проекти (но пък какъв брой щуро се забавлявах…). После сграбчи един бележник и стартира да написа и ми забрани да чета написаното, ами бързаше да го пусне към света, като че ли знаеше, че порасналото ми Аз мигновено ще захвърли страниците в кошчето. В същото кошче, където гниеха куп недописани стихове и неразказани истории. На всичкото от горната страна това мое вътрешно смело и щуро хлапе се оказа задоволително самоуверено, с цел да изиска да напише детска книга, показа си.

Миналата година за похлупак ме замъкна на един семинар на Саша Кръстарска по танцова импровизация. Аз - индивидът, който цялостен живот е танцувал авансово основани и хиляди пъти тренирани хореографии. Аз, която изпитвах така и така позор от попорасналото си след раждането тяло. Аз, която толкоз доста се опасявах да не наподобявам неуместно. Ами да, същата тази Аз отидох да скалъпвам танц… И се влюбих! Абсолютно! И мисля, че тогава повярвах на вътрешното си дете, че знае къде ме води.

Импровизацията е обвързвана със спонтанността, с играта. С това да пуснеш контрола и да се довериш на потока. Да се смалиш и да повярваш, че има нещо по-голямо от теб и егото ти. Нещо, което те води. И да се оставиш просто да бъдеш. Импровизацията за мен е като бясно пътешестване във вътрешността към изначалната елементарност. И тъй като нямаш време да мислиш и планираш, това някак обезкръвява страховете и остава единствено това чисто любознание " А какво ще стане в този момент? Какво следва? ". Танцовата импровизация за мен е един трогателен развой на откривателство, на вслушване в импулсите, които идват от центъра, на доверяване на процеса, на спонтанността.
Импровизирайте! Няма значение дали ще е като отворите хладилника, награбите артикули и сготвите нещо невиждано до момента. Или пък като грабнете раницата и тръгнете без посока. Или като бръкнете в кофите с багра и мажете по бялото платно. Или пък в танц, музика, текст. Импровизацията не се нуждае от нищо друго с изключение на от вашето лично любознание и доверие във вътрешния подтик!

Импровизирайте! Творете живота си! Позволете си да бъдете любопитни! Оставете се на потока!

 

Деница е като босо хлапе с раничка на гърба, поело по една криволичеща пътечка във вътрешността към себе си. Пътеката е много непроходима тук-там - обрасла в шубраци от публични правила и непознати упования, с бодливи, трънливи истории от детството, дерета, цялостни със страхове и неизказани думи. Понякога й се коства, че е намерила вярната пътека и крачи решително, по-късно се случва да падне мъгла и да се почувства изгубена. Но колкото и да е мъчно и мъчително, тя знае, че това е нейният персонален път към личното й осъзнаване. Държи душата си отворена, с цел да вижда красивите гледки, да  се любува на хармонията, да усеща дъжда. А в раничката си носи своята обич, няколко хапки оптимизъм и глътка ентусиазъм.

Деница е и майка. И точно синът й е повода тя да тръгне на странствуване из дебрите на душата си. Защото има вяра, че, с цел да порасне едно дете свободно и щастливо, родителите му също би трябвало да бъдат такива. Посветила е част от сърцето и времето си на идеята за родителските кооперативи и демократичното обучение.

Деница още е създател на детска книга, обича танца и учи психотелесна психотерапия. С всичко за и от нея можете да се запознаете в Потока.