Винаги ще има Бонд
Никога не е било по-трудно да направиш филм за Бонд - досега бяха 24, без да броим неоторизираните - в сравнение с в тази ситуация със " Смъртта може да изчака " (No Time to Die). Цели шест години минаха от " Спектър ", след който Даниел Крейг говореше в изявленията, че по-скоро би си прерязал вените, в сравнение с още веднъж да изиграе 007. После го склониха, само че продукцията влезе във фризера поради раздялата с режисьора Дани Бойл; на негово място влезе Кари Фукунага и към този момент всичко изглеждаше цветя, рози и добре приготвени мартинита, когато дойде пандемията от Covid-19. Бонд №25 беше безусловно на невисок старт: в киносалоните се въртеше филмовият откъс, звездата на днешния ден Били Айлиш изпя песента от началните надписи.
И тогава всичко спря. Една от първите анулирани министър председатели във вихъра на ковид " Смъртта може да изчака " бе и най-дълго отлаганите: цели 18 месеца. Причината: продуцентите Барбара Броколи и Майкъл Уилсън просто не желаеха да се примирят с разпространяване по международните дивани, на някоя от стрийминг платформите, които приютиха толкоз касови заглавия в последната година и нещо. Нито пък с хибридна премиера - 2 в 1, дребен и огромен екран по едно и също време, както направиха с огромните си продукции Warner и Disney. Не, Бонд обезателно трябваше да излезе на огромен екран, с нужния искра и самоувереност, с цел да донесе предстоящата финансова възвращаемост. Засега вероятностите наподобяват оптимистично: " Смъртта може да изчака " завоюва 121 милиона $ в премиерния си уикенд по света, като това не включва американския пазар (там филмът излиза днес) и още по-големия китайски (007 съумя да се промуши през иглените уши на комунистическата цензура и в Поднебесната го чакат в края на октомври). От началото на пандемията до момента доста филми - започвайки с " Тенет " - са копнели да бъдат чудото, което ще върне публиката в киносалоните и ще донесе мечтаните облаги на продуцентите, само че до момента нито един, който да е сбъднал упованията. Не мисля, че някой се надява No Time to Die да бие боксофиса на " Скайфол ", който завоюва над 1.1 милиарда долара през надалеч по-безметежната 2012-а - да не приказваме за двата " Оскара ", - само че допустимо е точно Бонд да бъде това знамение: в родината на шпионина и неговия книжовен татко Иън Флеминг " Смъртта може да изчака " чупи върхове, даже такива отпреди ковид. Филмът потегли релативно добре и по българските екрани, въпреки равнището на имунизация и разпространяването на коронавирус у нас да са отчайващи.
Радостното е, че " Смъртта може да изчака " заслужава триумф. Мащабната продукция е първокласно забавление, което ще достави приятност на всеки почитател на Бонд - и на всеки почитател на известното зрелищно кино, което привличаше толкоз доста хора преди чумата. Marvel може да имат повече супергерои и филми и по-голям общ брой от доходи, само че в седмото изкуство няма различен, който да е останал на екран по-дълго - и да продължава да се завръща, подпечатвайки все по-ярко непокътнатото си място в попкултурата освен на XX, ами и на XXI век. Толкова доста вода е изтекла от 1962-а насам, когато Шон Конъри за пръв път взема номера 007 в " Доктор Но " ; толкоз други филми са се опитвали да го имитират ( " Мисията невъзможна " и сериите за Джейсън Борн са единствено два от най-успешните примери). Толкова се промени светът - Студената война от дълго време свърши, а ранният Бонд е окачествяван надали не като изнасилвач от днешните феминистки кръгове; толкоз артисти от разнообразни поколения - общо осем - влязоха и залязоха в ролята, неколцина от тях към този момент не са и сред живите.
Не укривам желанията си към модерния, подигравателен и непатетичен Бонд на Даниел Крейг, въпреки Пиърс Броснан да е по-красив, а Конъри - по-величествен. Заслугата за построяването на героя във превъзходните " Казино Роял " и " Скайфол " (и по-слабите " Спектър на утехата " и " Спектър " ), несъмнено, не е единствено негова, а на всички сценаристи, режисьори и сътрудници на продукциите, само че в " Смъртта може да изчака " Крейг прави героя си още по-интересен, още по-уязвим, още по-симпатичен. Жанрът на шпионажа и екшъна рядко е толкоз великодушен към персонажите си. Вижте единствено какъв брой плитък е злодеят на надценения Рами Малек ( " Оскар " за " Бохемска рапсодия " ) и ще оцените контраста. Новият Бонд е все по-малко екстравагантен безсрамник, който мисли първо с револвера си; през XXI век елементарното бройкаджийство не върви, пристрастеността към хубавите девойки би трябвало безусловно да е прочувствено подплатена.
Разбира се, това е 007 филм: и в " Смъртта може да изчака " Бонд прави класическата неточност - " където си вадиш хляба, не вади друго ", само че връзката му с героинята на Леа Сейду от " Спектър " се развива по най-неочаквани способи по едно и също време в шпионажа и в любовта. Злодеят на Кристоф Валц от предходния филм има единствено една сцена, едвам ни утеши за цялостната дупка Малек; а обещаната " чернокожа жена " (Лашана Линч) в действителност за малко носи номер 007 в MI-5, само че би било светотатство да решим, че тя може да заеме овакантеното място. След две трагични ретроспекции, началните надписи хващат Бонд, пенсиониран, да се любува на спокоен живот в Ямайка - само че не задълго, другояче нямаше да се получи 162-минутен филм.
Сценарият е типичният за франчайза мегаломански скрит план за заличаване на света, който 007 за следващ път ще избави на косъм. Преследвания по суша, вода и въздух, джаджи и престрелки са в удовлетворена доза; както всякога в холивудската триактова драматургия, средата е малко тегава (кратката роля на Ана де Армас компенсира това), ала бомбастичният край и безбройните препратки към старите филми няма да разочароват никой почитател на поредицата. Крейг може да си отива, а бъдещето на героя към този момент да наподобява неразбираемо - само че шест десетилетия след началото и след толкоз инциденти наподобява много вероятно постоянно да има Бонд. Още има потребност от него.
И тогава всичко спря. Една от първите анулирани министър председатели във вихъра на ковид " Смъртта може да изчака " бе и най-дълго отлаганите: цели 18 месеца. Причината: продуцентите Барбара Броколи и Майкъл Уилсън просто не желаеха да се примирят с разпространяване по международните дивани, на някоя от стрийминг платформите, които приютиха толкоз касови заглавия в последната година и нещо. Нито пък с хибридна премиера - 2 в 1, дребен и огромен екран по едно и също време, както направиха с огромните си продукции Warner и Disney. Не, Бонд обезателно трябваше да излезе на огромен екран, с нужния искра и самоувереност, с цел да донесе предстоящата финансова възвращаемост. Засега вероятностите наподобяват оптимистично: " Смъртта може да изчака " завоюва 121 милиона $ в премиерния си уикенд по света, като това не включва американския пазар (там филмът излиза днес) и още по-големия китайски (007 съумя да се промуши през иглените уши на комунистическата цензура и в Поднебесната го чакат в края на октомври). От началото на пандемията до момента доста филми - започвайки с " Тенет " - са копнели да бъдат чудото, което ще върне публиката в киносалоните и ще донесе мечтаните облаги на продуцентите, само че до момента нито един, който да е сбъднал упованията. Не мисля, че някой се надява No Time to Die да бие боксофиса на " Скайфол ", който завоюва над 1.1 милиарда долара през надалеч по-безметежната 2012-а - да не приказваме за двата " Оскара ", - само че допустимо е точно Бонд да бъде това знамение: в родината на шпионина и неговия книжовен татко Иън Флеминг " Смъртта може да изчака " чупи върхове, даже такива отпреди ковид. Филмът потегли релативно добре и по българските екрани, въпреки равнището на имунизация и разпространяването на коронавирус у нас да са отчайващи.
Радостното е, че " Смъртта може да изчака " заслужава триумф. Мащабната продукция е първокласно забавление, което ще достави приятност на всеки почитател на Бонд - и на всеки почитател на известното зрелищно кино, което привличаше толкоз доста хора преди чумата. Marvel може да имат повече супергерои и филми и по-голям общ брой от доходи, само че в седмото изкуство няма различен, който да е останал на екран по-дълго - и да продължава да се завръща, подпечатвайки все по-ярко непокътнатото си място в попкултурата освен на XX, ами и на XXI век. Толкова доста вода е изтекла от 1962-а насам, когато Шон Конъри за пръв път взема номера 007 в " Доктор Но " ; толкоз други филми са се опитвали да го имитират ( " Мисията невъзможна " и сериите за Джейсън Борн са единствено два от най-успешните примери). Толкова се промени светът - Студената война от дълго време свърши, а ранният Бонд е окачествяван надали не като изнасилвач от днешните феминистки кръгове; толкоз артисти от разнообразни поколения - общо осем - влязоха и залязоха в ролята, неколцина от тях към този момент не са и сред живите.
Не укривам желанията си към модерния, подигравателен и непатетичен Бонд на Даниел Крейг, въпреки Пиърс Броснан да е по-красив, а Конъри - по-величествен. Заслугата за построяването на героя във превъзходните " Казино Роял " и " Скайфол " (и по-слабите " Спектър на утехата " и " Спектър " ), несъмнено, не е единствено негова, а на всички сценаристи, режисьори и сътрудници на продукциите, само че в " Смъртта може да изчака " Крейг прави героя си още по-интересен, още по-уязвим, още по-симпатичен. Жанрът на шпионажа и екшъна рядко е толкоз великодушен към персонажите си. Вижте единствено какъв брой плитък е злодеят на надценения Рами Малек ( " Оскар " за " Бохемска рапсодия " ) и ще оцените контраста. Новият Бонд е все по-малко екстравагантен безсрамник, който мисли първо с револвера си; през XXI век елементарното бройкаджийство не върви, пристрастеността към хубавите девойки би трябвало безусловно да е прочувствено подплатена.
Разбира се, това е 007 филм: и в " Смъртта може да изчака " Бонд прави класическата неточност - " където си вадиш хляба, не вади друго ", само че връзката му с героинята на Леа Сейду от " Спектър " се развива по най-неочаквани способи по едно и също време в шпионажа и в любовта. Злодеят на Кристоф Валц от предходния филм има единствено една сцена, едвам ни утеши за цялостната дупка Малек; а обещаната " чернокожа жена " (Лашана Линч) в действителност за малко носи номер 007 в MI-5, само че би било светотатство да решим, че тя може да заеме овакантеното място. След две трагични ретроспекции, началните надписи хващат Бонд, пенсиониран, да се любува на спокоен живот в Ямайка - само че не задълго, другояче нямаше да се получи 162-минутен филм.
Сценарият е типичният за франчайза мегаломански скрит план за заличаване на света, който 007 за следващ път ще избави на косъм. Преследвания по суша, вода и въздух, джаджи и престрелки са в удовлетворена доза; както всякога в холивудската триактова драматургия, средата е малко тегава (кратката роля на Ана де Армас компенсира това), ала бомбастичният край и безбройните препратки към старите филми няма да разочароват никой почитател на поредицата. Крейг може да си отива, а бъдещето на героя към този момент да наподобява неразбираемо - само че шест десетилетия след началото и след толкоз инциденти наподобява много вероятно постоянно да има Бонд. Още има потребност от него.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ