Ники Илиев: Киното даде най-голям смисъл на живота ми
НИКИ ИЛИЕВ е роден на 10 октомври 1981 година в семейство на кожен лекар (майка му е проф. доктор Мирослава Кудрина) и режисьор (прочутия в театъра и киното Бойко Илиев). Още като възпитаник е измежду водещите на предаването " МелоТВмания " по Българска национална телевизия. Завършва столичната IX Френска езикова гимназия " Алфонс дьо Ламартин ", а по-късно и Нов български университет със компетентност кино- и телевизионна постановка. Прочува се и като един от най-търсените български модели. Снима се в много родни и задгранични кино продукции. Прави режисьорски дебют с " Чужденецът ", следват " Живи митове ", " Нокаут, или всичко, което тя написа ". Четвъртият - " Завръщане ", към този момент няколко месеца е по родните екрани и провокира забележителен интерес у феновете.
" Когато става въпрос за изкуство, не можеш да чакаш някой да се погрижи за теб "
" Правя това, което обичам. По някакъв метод пребивавам фантазиите си "
" Ако нямах вярната настройка, все някъде нещата щяха да се пропукат "
- В края на 2019-а на огромен екран излязоха повече от 20 нови български кино лентата. Мислите ли, че има възобновление на родното кино в последно време, Ники?
- Определено. При всички положения - има възобновление на частното българско кино. Нашите филми стартират да качват качеството значително, не разчитат единствено на фестивални самопризнания от чужбина, което постоянно е малко релативно и не е задоволително. Така че сигурно нещата в тази област са по-добре.
- Преди несъмнено време хора от вашия отрасъл се оправдаваха, че в България не се отпускат задоволително средства за кино и това е една от аргументите седмото изкуство в страната да не е на мечтаното равнище. Вие обаче очевидно сте от поколението, което се пробва да се оправи със обстановката най-много с частно финансиране. И сякаш потвърждавате, че кино у нас може да се прави и без присъединяване на страната...
- Държавата не е задължена на никого в този случай. Когато става въпрос за изкуство, не можеш да чакаш някой да се погрижи за теб. Ако човек в действителност обича киното, не трябва да намира оправдания в това, че някой не му дава да го направи. Винаги има разновидности то да се случи. Според мен това са извинения, в множеството случаи операции. Някои просто би трябвало да си отворят съзнанието. Добре е всеки да откри своя път. Но не мисля, че някой различен би бил отговорен за това, че нямаш опция да изразиш себе си.
- Вашата най-нова режисьорска творба " Завръщане " е най-гледаният български филм за 2019 година За кого съгласно вас е забавна тази история?
- По никакъв метод не желая да огранича хората, които ще изискат да го гледат. Надявам се феновете на кино лентата да са с отворен разум и да съумеят напълно да се потопят в историята. Иска ми се нещата, които сме изложили вътре като занимателни, любовни, трагични и прочувствени моменти, да ги допрян. Мисля, че даже тези, които влязат в киносалона предубедени, ще излязат положително настроени. Вярвам, че " Завръщане " е подобаващ и за младежи, и за младежи, и за по-възрастното потомство.
- Как подбрахте актьорския състав?
- По друг метод. За някои артисти мислихме още на равнище сюжет - за Сашо Кадиев да вземем за пример бях уверен, че ще е най-подходящият за ролята на Ангел. Както и Орлин Павлов беше безусловно неминуем, защото героят му пее във кино лентата. За останалите след това започнахме да мислим кой би бил най-подходящ и направихме брейнсторм, по този начин да се каже. Събрахме се и обсъждахме избрани имена. Съответно, всеки от екипа споделяше доводи " за " и " срещу ". Така след това поканихме Диляна Попова, Райна Караянева и Искра Донова. Направихме кастинг за функциите на Евелин Костова и Бойко Кръстанов. И към този момент, събирайки всички, малко по малко преценявахме дали хората ще си отиват един с различен, ще имат ли взаимна синергия... Беше си виновен развой.
- Във кино лентата вземат участие и деца...
- Да, за тях пуснахме онлайн кастинг в обществените мрежи със фотоси на основните персонажи, които търсехме за функциите им като деца. И хората започнаха да изпращат фотоси. На тези, които ни се виждаха подобаващи като възраст и външен тип, им пускахме текст, а те ни връщаха видеа. По този, малко по-особен метод избрахме децата за функциите.
- За първи път ли работихте с починалия Стефан Данаилов? Негова последна роля в киното е точно в " Завръщане ", нали?
- Да, за мен е чест, че артист от неговия сан се снима в този филм. Покрай " Завръщане " се срещнах с него, тъй като съм го виждал доста пъти и като дете съм го гледал в киното и театъра, само че нямахме персонални срещи. С Башар Рахал отидохме на посетители у Мастера - да му предложим тази дребна, само че значима роля. И, за благополучие, той се съгласи. За всички беше чест Стефан Данаилов, светла му памет, да е на снимачната площадка и несъмнено се усети повече почитание и по-голямо вземане предвид с него.
- Лесно ли го убедихте?
- Разказахме му за кино лентата и за задачата, която има. Споделихме, че имаме потребност в действителност от най-легендарния български артист за тази роля. Представяхме си точно него да я изиграе и, надлежно, няма кой различен да го направи по-добре съгласно нас. Обяснихме му смисъла, който персонажът би трябвало да внесе във кино лентата. И Стефан Данаилов сподели: " Добре, момчета, ще го направя, няма проблем. " Така че беше в действителност учудващо елементарно. Но в тази ситуация Башар е този, който направи контакта, той е негов възпитаник и си поддържаха връзка през годините. А това също имаше огромно значение.
- Какво успяхте да научите от Мастера?
- Работата ми с него ме накара да осъзная, че без значение какъв брой неща си постигнал в живота, хубаво е да останеш на земята, да уважаваш чистите човешки взаимоотношения и да не демонстрираш предимство или някакъв тип пренебрежителност и така нататък Видях, че Стефан Данаилов е доста земен и напълно открит и почтен човек - по никакъв метод не показваше, че би могъл да е освен това от останалите.
- Кои бяха най-големите компликации, с които се сблъскахте по време на фотосите?
- Честно казано, нямаше някакви трагични моменти. Най-трудни може би за мен бяха всеобщите подиуми и надпреварите във кино лентата, тъй като в тях вземам участие и като артист, в същото време и дирижирам. Трябваше да се опитам да управлявам целия този развой, който беше много комплициран и логистично. Снимахме в Пловдив при температури сред 35 и 40 градуса, чисто физически беше доста, доста изтощително. Така че и трите подиуми бяха огромно предизвикателство - колоезденето, гребането и тичането.
- Как успяхте да се вместите в периодите?
- Реално преди повече от година имахме концепция за филм, само че сюжета го написах предходната зима, редом събирахме средства, срещахме се с рекламодатели и правехме кастинги. След това близо месец живяхме в Пловдив, подготвяхме се и през юни и началото на юли снимахме. След това от заран до вечер работихме по монтажа, цветните корекции, както и върху звука и музиката (с Иван Тишев). В общи линии, съвсем не съм почивал, просто в действителност всичко беше доста интензивно.
- По думите на Башар Рахал 85-90% от хората, към които сте се обърнали за реклама или спонсорство, са се отзовали.
- За първи път се случва сходно нещо във филм, който фотографирам, с другите е ставало много по-трудно, почтено казано. Сега в действителност хората откликнаха, като съвсем нямахме отводи. Първо ни поддържа Фондация Пловдив 2019, за което сме доста признателни, само че на финалните надписи се вижда, че имаме може би 48 колегата, множеството от които са рекламодатели, другите са бартерни покупко-продажби като хотели, нефт, облекла и така нататък Това в действителност направи кино лентата вероятен за тези къси периоди, не се постановяваше да търсим в допълнение финансиране. Но хората ни повярваха - съвсем всички, към които се обърнахме. Явно успяхме да ги запалителен за концепцията. Бях леко изумен даже. Ходехме по срещи тримата - аз, Башар Рахал и Богомил Грозев, и в действителност нещата ставаха по метод, който на нас ни се искаше.
- Какво, обвързвано със фотосите на този филм, няма да забравите скоро? Има ли нещо, което ви направи най-голямо усещане?
- Това, което ме държи и през днешния ден, значително е, че за първи път усетихме помощта на целия град. До този миг постоянно сме имали леки проблеми, като да вземем за пример да снимаме на дадени улици, изключително в чужбина се постановат избрани ограничавания. А в Пловдив ни поддържаха всички институции, пуснаха ни в Стария град, затворихме гарата, летището, местихме влакове, полицията ни ескортираше и така нататък Което извънредно доста ни оказа помощ да заснемем целия филм и да представим всичко в най-хубавата светлина.
- " Завръщане " е ваш четвърти кинопроект като сценарист и режисьор. По-трудно ли ви е с всеки идващ филм или противоположното?
- В интерес на истината, става по-лесно. Защото, действително видяно, се пробвам да се изучавам от всеки филм и развъртвам уменията си. Струва ми се, че малко или доста прогресирам в киното. И като цяло нямам доста съмнения тъкмо какво желая да върша. Разбира се, мъчно е. Снимането на филм при всички положения не е елементарно, изключително в случай че имаш толкоз управителни функционалности в него. Опитвам се да се изучавам от всяка неточност или от това, което се е получило добре.
- Имало ли обстановки, когато да си казвате: няма повече да се занимавам с кино?
- До момента не съм стигал до сходни крайности. Киното е нещо, което даде максимален смисъл на живота ми - с помощта на седмото изкуство се усещам благополучен. Не приказвам за резултати - финансови или във тип на награди. Харесвам самия развой на правенето на филми.
- Какъв е шансът да се захванете с театрална постановка?
- Нямам сходен интерес. Театърът и киното са доста разнообразни. В началото, за малко, съм се пробвал като театрален артист. Но бързо разбрах, че спектаклите не са моето нещо и не са метод да изразя себе си. Докато киното в действителност е моя пристрастеност и го чувствам като предопределение.
- Зная, че се интересувате от литература за личностно развиване и самоусъвършенстване. Работят ли постулатите от сходни книги в действителния живот?
- " Завръщане " е индикатор, че написаното в тях действително работи. Допреди година имахме единствено концепция за кино лентата, няколко месеца по-късно филмът към този момент е на киноекраните в страната, което е извънредно къс период. Благодарение на тези книги съумях да събера всичките си страсти и дисциплинираност, с цел да напиша бързо сюжета, след което да се стимулирам, да се координираме вярно с Башар и с Богомил, и надлежно да свършим всички останали работи. Така че, в случай че нямах вярната настройка, която получих, работейки върху себе си, може би все някъде нещата щяха да се пропукат. Имаше доста такива рискове.
- Кое смятате за по-важно: постигането на фантазията или устрема към нея?
- Според мен всичко опира до това човек да си слага цели и да ги следва. Мечтата с времето може да стартира да се трансформира, тъй че е хубаво тя да бъде част от някакъв развой. В смисъл, да не е като конвенционалност - аз ще направя това и тогава бих бил благополучен. Не. Правейки несъмнено нещо, гонейки фантазията си, би трябвало да имам тази настройка. Защото, когато положиш старания и инвестираш време за правенето на филм или даден план, единственото, което те крепи, е той да бъде общопризнат добре или да изкара избрани пари. Ако това не се случи, тогава цялото ти деяние до този миг губи смисъл. И обикновено е човек да се демотивира и да се откаже. Но до момента в който обичаш този развой, даже и по-късно резултатът да не е приемлив, ти отново търсиш да продължиш, тъй като към този момент си взел поука от грешките, а и харесваш това, което се случва в това време.
- Как се виждате след 10 години?
- Искам да последвам пътя си в киното и надлежно да го развъртвам. Желанието ми е да върша филми на все по-високо равнище.
- Какво смятате за ваше най-голямо достижение?
- Може би обстоятелството, че върша това, което обичам. По някакъв метод пребивавам фантазиите си - в смисъл, показвам всичко, което желая. Така че несъмнено съм удовлетворен от протичащото се. Защото не съм оставил нещо, за което да скърбя.
" Когато става въпрос за изкуство, не можеш да чакаш някой да се погрижи за теб "
" Правя това, което обичам. По някакъв метод пребивавам фантазиите си "
" Ако нямах вярната настройка, все някъде нещата щяха да се пропукат "
- В края на 2019-а на огромен екран излязоха повече от 20 нови български кино лентата. Мислите ли, че има възобновление на родното кино в последно време, Ники?
- Определено. При всички положения - има възобновление на частното българско кино. Нашите филми стартират да качват качеството значително, не разчитат единствено на фестивални самопризнания от чужбина, което постоянно е малко релативно и не е задоволително. Така че сигурно нещата в тази област са по-добре.
- Преди несъмнено време хора от вашия отрасъл се оправдаваха, че в България не се отпускат задоволително средства за кино и това е една от аргументите седмото изкуство в страната да не е на мечтаното равнище. Вие обаче очевидно сте от поколението, което се пробва да се оправи със обстановката най-много с частно финансиране. И сякаш потвърждавате, че кино у нас може да се прави и без присъединяване на страната...
- Държавата не е задължена на никого в този случай. Когато става въпрос за изкуство, не можеш да чакаш някой да се погрижи за теб. Ако човек в действителност обича киното, не трябва да намира оправдания в това, че някой не му дава да го направи. Винаги има разновидности то да се случи. Според мен това са извинения, в множеството случаи операции. Някои просто би трябвало да си отворят съзнанието. Добре е всеки да откри своя път. Но не мисля, че някой различен би бил отговорен за това, че нямаш опция да изразиш себе си.
- Вашата най-нова режисьорска творба " Завръщане " е най-гледаният български филм за 2019 година За кого съгласно вас е забавна тази история?
- По никакъв метод не желая да огранича хората, които ще изискат да го гледат. Надявам се феновете на кино лентата да са с отворен разум и да съумеят напълно да се потопят в историята. Иска ми се нещата, които сме изложили вътре като занимателни, любовни, трагични и прочувствени моменти, да ги допрян. Мисля, че даже тези, които влязат в киносалона предубедени, ще излязат положително настроени. Вярвам, че " Завръщане " е подобаващ и за младежи, и за младежи, и за по-възрастното потомство.
- Как подбрахте актьорския състав?
- По друг метод. За някои артисти мислихме още на равнище сюжет - за Сашо Кадиев да вземем за пример бях уверен, че ще е най-подходящият за ролята на Ангел. Както и Орлин Павлов беше безусловно неминуем, защото героят му пее във кино лентата. За останалите след това започнахме да мислим кой би бил най-подходящ и направихме брейнсторм, по този начин да се каже. Събрахме се и обсъждахме избрани имена. Съответно, всеки от екипа споделяше доводи " за " и " срещу ". Така след това поканихме Диляна Попова, Райна Караянева и Искра Донова. Направихме кастинг за функциите на Евелин Костова и Бойко Кръстанов. И към този момент, събирайки всички, малко по малко преценявахме дали хората ще си отиват един с различен, ще имат ли взаимна синергия... Беше си виновен развой.
- Във кино лентата вземат участие и деца...
- Да, за тях пуснахме онлайн кастинг в обществените мрежи със фотоси на основните персонажи, които търсехме за функциите им като деца. И хората започнаха да изпращат фотоси. На тези, които ни се виждаха подобаващи като възраст и външен тип, им пускахме текст, а те ни връщаха видеа. По този, малко по-особен метод избрахме децата за функциите.
- За първи път ли работихте с починалия Стефан Данаилов? Негова последна роля в киното е точно в " Завръщане ", нали?
- Да, за мен е чест, че артист от неговия сан се снима в този филм. Покрай " Завръщане " се срещнах с него, тъй като съм го виждал доста пъти и като дете съм го гледал в киното и театъра, само че нямахме персонални срещи. С Башар Рахал отидохме на посетители у Мастера - да му предложим тази дребна, само че значима роля. И, за благополучие, той се съгласи. За всички беше чест Стефан Данаилов, светла му памет, да е на снимачната площадка и несъмнено се усети повече почитание и по-голямо вземане предвид с него.
- Лесно ли го убедихте?
- Разказахме му за кино лентата и за задачата, която има. Споделихме, че имаме потребност в действителност от най-легендарния български артист за тази роля. Представяхме си точно него да я изиграе и, надлежно, няма кой различен да го направи по-добре съгласно нас. Обяснихме му смисъла, който персонажът би трябвало да внесе във кино лентата. И Стефан Данаилов сподели: " Добре, момчета, ще го направя, няма проблем. " Така че беше в действителност учудващо елементарно. Но в тази ситуация Башар е този, който направи контакта, той е негов възпитаник и си поддържаха връзка през годините. А това също имаше огромно значение.
- Какво успяхте да научите от Мастера?
- Работата ми с него ме накара да осъзная, че без значение какъв брой неща си постигнал в живота, хубаво е да останеш на земята, да уважаваш чистите човешки взаимоотношения и да не демонстрираш предимство или някакъв тип пренебрежителност и така нататък Видях, че Стефан Данаилов е доста земен и напълно открит и почтен човек - по никакъв метод не показваше, че би могъл да е освен това от останалите.
- Кои бяха най-големите компликации, с които се сблъскахте по време на фотосите?
- Честно казано, нямаше някакви трагични моменти. Най-трудни може би за мен бяха всеобщите подиуми и надпреварите във кино лентата, тъй като в тях вземам участие и като артист, в същото време и дирижирам. Трябваше да се опитам да управлявам целия този развой, който беше много комплициран и логистично. Снимахме в Пловдив при температури сред 35 и 40 градуса, чисто физически беше доста, доста изтощително. Така че и трите подиуми бяха огромно предизвикателство - колоезденето, гребането и тичането.
- Как успяхте да се вместите в периодите?
- Реално преди повече от година имахме концепция за филм, само че сюжета го написах предходната зима, редом събирахме средства, срещахме се с рекламодатели и правехме кастинги. След това близо месец живяхме в Пловдив, подготвяхме се и през юни и началото на юли снимахме. След това от заран до вечер работихме по монтажа, цветните корекции, както и върху звука и музиката (с Иван Тишев). В общи линии, съвсем не съм почивал, просто в действителност всичко беше доста интензивно.
- По думите на Башар Рахал 85-90% от хората, към които сте се обърнали за реклама или спонсорство, са се отзовали.
- За първи път се случва сходно нещо във филм, който фотографирам, с другите е ставало много по-трудно, почтено казано. Сега в действителност хората откликнаха, като съвсем нямахме отводи. Първо ни поддържа Фондация Пловдив 2019, за което сме доста признателни, само че на финалните надписи се вижда, че имаме може би 48 колегата, множеството от които са рекламодатели, другите са бартерни покупко-продажби като хотели, нефт, облекла и така нататък Това в действителност направи кино лентата вероятен за тези къси периоди, не се постановяваше да търсим в допълнение финансиране. Но хората ни повярваха - съвсем всички, към които се обърнахме. Явно успяхме да ги запалителен за концепцията. Бях леко изумен даже. Ходехме по срещи тримата - аз, Башар Рахал и Богомил Грозев, и в действителност нещата ставаха по метод, който на нас ни се искаше.
- Какво, обвързвано със фотосите на този филм, няма да забравите скоро? Има ли нещо, което ви направи най-голямо усещане?
- Това, което ме държи и през днешния ден, значително е, че за първи път усетихме помощта на целия град. До този миг постоянно сме имали леки проблеми, като да вземем за пример да снимаме на дадени улици, изключително в чужбина се постановат избрани ограничавания. А в Пловдив ни поддържаха всички институции, пуснаха ни в Стария град, затворихме гарата, летището, местихме влакове, полицията ни ескортираше и така нататък Което извънредно доста ни оказа помощ да заснемем целия филм и да представим всичко в най-хубавата светлина.
- " Завръщане " е ваш четвърти кинопроект като сценарист и режисьор. По-трудно ли ви е с всеки идващ филм или противоположното?
- В интерес на истината, става по-лесно. Защото, действително видяно, се пробвам да се изучавам от всеки филм и развъртвам уменията си. Струва ми се, че малко или доста прогресирам в киното. И като цяло нямам доста съмнения тъкмо какво желая да върша. Разбира се, мъчно е. Снимането на филм при всички положения не е елементарно, изключително в случай че имаш толкоз управителни функционалности в него. Опитвам се да се изучавам от всяка неточност или от това, което се е получило добре.
- Имало ли обстановки, когато да си казвате: няма повече да се занимавам с кино?
- До момента не съм стигал до сходни крайности. Киното е нещо, което даде максимален смисъл на живота ми - с помощта на седмото изкуство се усещам благополучен. Не приказвам за резултати - финансови или във тип на награди. Харесвам самия развой на правенето на филми.
- Какъв е шансът да се захванете с театрална постановка?
- Нямам сходен интерес. Театърът и киното са доста разнообразни. В началото, за малко, съм се пробвал като театрален артист. Но бързо разбрах, че спектаклите не са моето нещо и не са метод да изразя себе си. Докато киното в действителност е моя пристрастеност и го чувствам като предопределение.
- Зная, че се интересувате от литература за личностно развиване и самоусъвършенстване. Работят ли постулатите от сходни книги в действителния живот?
- " Завръщане " е индикатор, че написаното в тях действително работи. Допреди година имахме единствено концепция за кино лентата, няколко месеца по-късно филмът към този момент е на киноекраните в страната, което е извънредно къс период. Благодарение на тези книги съумях да събера всичките си страсти и дисциплинираност, с цел да напиша бързо сюжета, след което да се стимулирам, да се координираме вярно с Башар и с Богомил, и надлежно да свършим всички останали работи. Така че, в случай че нямах вярната настройка, която получих, работейки върху себе си, може би все някъде нещата щяха да се пропукат. Имаше доста такива рискове.
- Кое смятате за по-важно: постигането на фантазията или устрема към нея?
- Според мен всичко опира до това човек да си слага цели и да ги следва. Мечтата с времето може да стартира да се трансформира, тъй че е хубаво тя да бъде част от някакъв развой. В смисъл, да не е като конвенционалност - аз ще направя това и тогава бих бил благополучен. Не. Правейки несъмнено нещо, гонейки фантазията си, би трябвало да имам тази настройка. Защото, когато положиш старания и инвестираш време за правенето на филм или даден план, единственото, което те крепи, е той да бъде общопризнат добре или да изкара избрани пари. Ако това не се случи, тогава цялото ти деяние до този миг губи смисъл. И обикновено е човек да се демотивира и да се откаже. Но до момента в който обичаш този развой, даже и по-късно резултатът да не е приемлив, ти отново търсиш да продължиш, тъй като към този момент си взел поука от грешките, а и харесваш това, което се случва в това време.
- Как се виждате след 10 години?
- Искам да последвам пътя си в киното и надлежно да го развъртвам. Желанието ми е да върша филми на все по-високо равнище.
- Какво смятате за ваше най-голямо достижение?
- Може би обстоятелството, че върша това, което обичам. По някакъв метод пребивавам фантазиите си - в смисъл, показвам всичко, което желая. Така че несъмнено съм удовлетворен от протичащото се. Защото не съм оставил нещо, за което да скърбя.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ