Ние знаем три неща за интелигентността. Първо, тя е многослойна

„ Ние знаем три неща за интелигентността. Първо, тя е многослойна и разнопосочна. Ние мислим за света по всички способи, по които го претърпяваме. Мислим образно, мислим звуково, мислим кинестетично. Ние мислим нереално, мислим в придвижване. Второ, интелигентността е динамична. Ако погледнете взаимоотношенията на човешкия мозък - интелигентността е интерактивна по един превъзходен метод. Мозъкът не е разграничен на отдели. Всъщност творчеството, което дефинирам като развой на основаване на истински хрумвания, имащи стойност - по-често се случва посредством взаимоотношението на разнообразни дисциплинарни способи за виждане на нещата. И третото - тя се демонстрира по разнообразни способи. “
Това споделя в своята лекция „ Училищата убиват ли творчеството? “ пред аудиторията на TED сър Кен Робинсън още през 2006 година Той е специалист в областта на образованието и създател на няколко книги в многомилионен тираж за отношението на просветителната система към надарените деца с по-особено държание и привички. В лекцията си той споделя за срещата си с една забележителна жена, която е създател в същинския смисъл на думата, само че като дребна, в учебно заведение била оповестена за обезсърчителен случай, за проблематично дете със синдрома на недостиг на вниманието (ADHDq). Става дума за Джилиан Лин (1926-2018)- хореографа на спектаклите „ Котки “ и „ Фантомът на операта “, учила и работила в Кралския балет.През 30-те години на предишния век, родителите получили записка от учебното заведение на щерка си: „ Смятаме, че Джилиан има разстройства в обучителния развой. “. Тя не можела да се концентрира, въртяла се в клас, била неспокойна. Тогава още не бил открит ADHD, само че през днешния ден тя би била диагностицирана с него, защото в държанието й се проявявали всички признаци. Разтревожените родители я завели при експерт. Накарали я да седне на края на един стол. 8-годишната Джилиан седнала върху дланите си и останала по този начин 20 минути, до момента в който лекарят разговарял с родителите й за проблемите на детето в учебно заведение. Накрая той седнал до Джилиан и споделил: „ Слушах всички тези неща, които майка ти ми описа. Трябва да приказвам с нея уединено. Чакай тук. Ще се върнем. Няма да се забавим доста “ и излезли от стаята. Но на излизане той пуснал радиото, което стояло върху бюрото му в кабинета...Прошепнал на майката: „ Просто стойте и я гледайте “. И сега, в който възрастните излезли от стаята, дребната скочила на крайници и почнала да се движи в ритъма на музиката. Възрастните я следили няколко минути през леко открехнатата врата. Лекарят се обърнал към майката: „ Г-жо Лин, Джилиан не е болна. Тя е танцьорка. Запишете я в танцово учебно заведение “.Джилиан разказала на Кен Робинсън прекарванията си от хореографското учебно заведение. „ Не мога да ви опиша какъв брой прелестно беше. Влязохме в стая, цялостна с хора като мен. Хора, които не можеха да седят спокойно. Хора, които трябваше да се движат, с цел да мислят “. Те се въртели и подскачали в ритъма на балет, степ, джаз, съвременни танци. В последна сметка завели Джилиан на прослушвана за Кралското балетно учебно заведение. Тя станала солистка. Имала прелестна кариера в Кралския балет. Завършва Кралското балетно учебно заведение, основава Gillian Lynne Dance Company, намира се с Андрю Лойд Уебър. Тя е звездата на хореографията в някои от най-успешните музикални театрални продукции в историята. Тя достави наслаждение на милиони и е мултимилионер - споделя Робинсън. Някой различен може да й е дал медикаменти и да й е споделил да се успокои, майтапи се той.
Нашата просветителна система е минирала мозъците ни по метода, по който изкопаваме земята за избран запас. И за в бъдеще няма да ни служи. Трябва да преосмислим главните правила на които възпитаваме децата си, е мнението на Робинсън.