Изкуственият интелект винаги е прав: Неравната борба на един университетски преподавател
Робърт Филипс е професор по политически науки в Американския университет в България (AUBG). След навлизането на изкуствения разсъдък (AI) проф. Филипс трансформира някои от практиките си в класната стая. Той споделя пред до каква граница е възможно да се употребява AI преди да се трансформира в наш " инстикт ", по какъв начин трансформира мисленето на студентите и какво се случва, в случай че пренесем процеса на писане от у дома изцяло в класната стая на университета.
Kак за първи път разбрахте, че Вашите студенти употребяват изкуствен интелект? Какво се промени?
Изкуственият разсъдък има избран колорит и метод на връзка и писане. И по този начин започваш да четеш неща, които звучат като че ли не идват от елементарни хора... има избрани способи, по които употребява езика, и е податлив да прави прекомерно гръмки изказвания, които не може да поддържа, и да бъде доста въодушевен за нещата. Получавате това в избран метод на писане в извършения, които студентите преди правеха отвън клас. Тогава започнах почти да съзнавам.
Университетът влага в програмен продукт, който е предопределен да улавя потреблението на изкуствен интелект. Turnitin.com, само че в този момент е усъвършенстван, тъй че е в положение освен да ревизира за плагиатство, само че и да ревизира за изкуствен интелект.
Аз не го употребявам, тъй като мисля, че от време на време дава подправени позитивни резултати и по тази причина не го използвах, само че нормално потвърждаваше това, което намирах. Шегувах се, че предусещам това, което не наподобява напълно вярно или че е написано от студент. Понякога има в действителност огромни разлики, където някой е цитирал нещо, което не съществува. Значи AI-програмата е халюцинирала. Tова не се случваше доста постоянно, само че започнах да съм наясно с използването му в клас. И след това трябваше да направя нещо по въпроса.
Какво мислите за това, че доста студенти споделят, че просто го употребяват, с цел да генерират хрумвания и с цел да им даде някаква насочна точка, и по-късно не го употребяват за писане?
Трудното е, че част от просветителния развой е да се научиш по какъв начин да измислиш концепция и в случай че някой в действителност желае да се включи в диалог, в развой на мислене или в спор за хрумвания, да може да го направи с други хора.
Искам да кажа, че не съм изцяло срещу. Мисля, че от време на време може да е потребно, даже в смисъл, че се употребява, с цел да се извлекат хрумвания. Проблемът е, когато това се трансформира в единствения метод човек да получи хрумвания. Това е моето предизвикателство - когато това се трансформира в инстикт. Има моменти когато може да се употребява, само че когато се трансформира в инстикт: " О, имам задача, тъй че би трябвало да приказвам с изкуствен интелект, тъй като нямам лични хрумвания ". Когато това се трансформира в инстикт, значи човек става все по-зависим от него. С това имам проблем аз.
Общоизвестно е, че изкуственият разсъдък употребява към този момент съществуващо познание, към този момент съществуващи хрумвания. Така че това понижава ли качеството на концепциите, които учениците имат?
Има разнообразни типове стратегии с изкуствен интелект. Тези, които се употребяват най-често, като Gemini, Claude, Chat GPT, са подготвени на всичко. Просто търсят и взимат информация от интернет. Освен тях има по-специализирани стратегии, да вземем за пример Consensus или Elicit, които са подготвени единствено за академична литература. Така че би трябвало да вършим разлика сред другите типове стратегии.
Тези, които се употребяват за приемане на всичко, мисля, че в последна сметка са по-малко потребни за студентите в процеса. Могат да мислят хрумвания. Аз самият ги употребявам. Всъщност го използвах през днешния ден, тъй като вместо да ревизирам нещо, му разреших да го ревизира вместо мен. И по-късно ще се върна и ще прочета истинския текст, само че то е нещо като бърз Гугъл. Така че това е тип приложимост, която работи. Но знам, че би трябвало да се върна и да прочета текста. Трябва да ревизира, тъй като халюцинира или от време на време просто прави неточност при четенето на текста или при избрани неща.
Какво променихте в метода си на преподаване, метода си на осъществяване на изпити?
Най-бързата смяна е просто да се вършат неща в клас. Изключително мъчно е да се направи нещо отвън клас, тъй като преподавателят няма надзор над процеса или няма способността да подсигурява, че това не е артикул на стратегии с изкуствен интелект. Значи всичко би трябвало да се прави в клас.
Това разрешава да се защищити от изкуствен интелект, само че в действителност е проблем, тъй като вкарва други фактори в процеса на оценяване. Има разлика сред това да напишеш нещо, което е резултат от размисъл и мислене, и зацикляне, и връщане обратно и преосмисляне и измисляне на хрумвания - ядеш и ти хрумва концепция, тъй като тя седи някъде обратно в мозъка ти... Това е постепенно мислене и когато би трябвало да правиш всичко в клас, това е против него, а този развой е в действителност скъп за човешките същества. Невинаги имаме способността да измислим всичко незабавно. Това е мозъчна подготовка. Трябва да упражняваме мозъка си да бъде някак съзнателен, да бъде отворен за мислене върху сложни проблеми по муден метод.
Но в този момент в класната стая би трябвало да се прави всичко в границите на едно занимание. Това също води до по-голямо напрежение, тъй като някои хора работят по-добре под стрес от други. Някои хора не пишат толкоз бързо и това в действителност трансформира естеството на процеса на оценяване.
Другото мъчно е, че огромна част от писането е връзка с избрана публика и би трябвало да се мисли по какъв начин да се направи това за тази съответна публика. И това от време на време е мъчно да се направи небрежно, тъй като хората или студентите са склонни да се тормозят за наличието, от време на време просто ще напишат някаква информация, без да мислят за това по какъв начин ще я показват на някого.
Така че има доста компликации и към този миг няма доста какво да създадем.
Например университетът ни ще влага в нов програмен продукт, който би трябвало да може да блокира потреблението на интернет в тестова обстановка. При някои занятия студентите трябваше да пишат всичко на ръка, което е спомагателен проблем за тези, които в днешно време не са привикнали. Може да е проблем и за преподавателите - четенето на някои ръкописни текстове е в действителност мъчно и не ви разрешава да редактирате по същия метод като на компютър. Така че университетът влага в програмен продукт, който, най-малко в кабинетите с компютри, ще изключи достъпа до интернет и ще включи единствено до Microsoft Word да вземем за пример. Студентите към момента ще могат да употребяват коригирането на думи или граматика от Microsoft Word, само че няма да могат да употребяват изкуствен интелект. Да чукна на дърво, ще забележим по какъв начин ще се развият нещата.
Споменахте за бавния развой на мислене. Възможно ли е да запазим този развой, макар че се опитваме да се борим с изкуствения разсъдък, а както споменахте, я има и наклонността да работим под стрес?
Това е скъп развой на писане, през който да преминем, и казусът е, че е някак неуместен. Опитвате се да напишете нещо, не знаете тъкмо по какъв начин да го извършите и просто стартирате да си играете с него. Това беше, знаете, преди пет години. Играете си с него, може да говорите с някого за него, само че всичко идва от вас.
Сега това, което се случва, е, че човек като стане леко обезпокоителен и незабавно прибягва към изкуствения разсъдък, тъй като тoй облекчават тревогата.
Може да стане: " Ще го употребявам единствено този път, тъй като съм обезпокоен, идващия път съм малко нервозен - по-малко, само че ще употребявам изкуствен интелект ". И тогава идва моментът: " Бум, взрив, взрив, взрив - всякога, когато стартира да пиша, просто стартирам да го употребявам ". Така че се опасявам, че това е хлъзгав скат. Това е моето терзание.
Добре, коя се е потвърдила като най-ефективна процедура? Просто да се организират изпити в клас, както споменахте, да се дават неща в клас, или имате друга концепция?
В този миг не виждам другата концепция. И това в действителност ме натъжава малко. Понякога приказвам за това при започване на занятията по външнополитически разбор. Използвал съм едно задание за написване на текст (briefing paper) - текстове от две страници с единична разредка и цитати. Използвам това през последните 30 години от преподаването си. Студентите би трябвало да напишат текстовете и по-късно да ги предадат, аз давам противоположна връзка и те ги предават назад.
И това към този момент не е допустимо. Загубата съгласно мен е, че мисля, че е по-трудно за студентите да развият писането си.
Дори преди няколко седмици видях студент, който не бях виждал от известно време - той ми благодареше за тези текстове, тъй като това е и което пишат в неговата специалност, макар че той надалеч не е в областта на външната политика. Но употребява този тип формат на малко есе, ориентирано към публика. И се опасявам, че хората ще изгубят това съответно умеене, те просто ще разчитат на изкуствения разсъдък да го прави: " Напиши ми имейл или две страници, които споделят бла-бла-бла, постави три цитата в тях ". И това се трансформира в мисловния развой. Това ме натъжава, просто не знам какво друго да направя по въпроса и по тази причина трансформирах по този начин, че да го върша в клас.
Смятате ли, че изкуственият разсъдък в някои обстановки може да бъде потребен? Споменахте първоначално, че го употребявате, тъй че по какъв начин мислите, че може да бъде интегриран по подобаващ метод?
Мисля, че зависи от региона на човек. Може да помогне. Говорят за разширение против подмяна. Не може да се уголемява, в случай че човек не може да мисли. Докато човек не може фактически да насочва и по какъв начин да го употребява.
Използвам ли го? Разбира се, приказвах преди няколко минути за това. Използвах ли го през вчерашния ден? Да, попитах го: " Намери ми всички вторници и четвъртъци сред 1 септември и 14 декември ", тъй като трябваше да си направя графика на занятията. Преди си правех аз календара, доста пъти правех неточности и беше постепенно - към 30 минути. А вместо това в този момент беше 2 минути.
Така че за по-механични неща?
Да, да. За тези неща могат да бъдат чудесни. Може да е отлично да генерираме някои хрумвания. Но още веднъж, не можем да станем подвластни от него в смисъл, че " единственият метод да основа текст е да приказвам с AI и да генерирам хрумвания ". Това е терзанието. Но може, в случай че сте в сложна обстановка, да му кажете: " Окей, не знам, намерения за това ", може да бъде потребно.
В университетските проучвания две профилирани стратегии с AI могат да ви отведат до огромно количество информация и да намерят вероятни текстове в региона, която търсите, за които може би в никакъв случай не сте знаели, че съществуват. И по този начин, вие се сдобивате с тези текстове и по-късно можете даже да го помолите да съпостави някои от текстовете. Но по-късно би трябвало да се върнете и да ги прочетете. За да бъдете виновни, би трябвало да се върнете и да прочетете, тъй като в действителност би трябвало да разберете защо се описват.
Предизвикателството е, че хората в този момент стартират да споделят: " Добре, ще се доверя на AI, това, което е споделил за текстовете, ще бъде това, което ще напиша ", и започваме да позволяваме доста разнообразни неточности. Допускат се съществени неточности в действителния свят, тъй като хората се доверяват на AI. И не мога да си спомня тъкмо къде...така че можете да го ревизирате, като попитате AI. Но неотдавна имаше случай в Съединените щати, при който една адвокатска адвокатска фирма, мисля, беше санкционирана със 100 000 $ поради текст по случай, който са показали, който е бил с " халюцинации ". Защото, хората стартират да разчитат на него и стопират да ревизират най-после.
Вашето потомство е потомство е поколението на прага. При три години по-младите от вас, ще бъде доста повече: " Изкуственият разсъдък е верен, всичко друго не е вярно ". След пет години " изкуственият разсъдък постоянно е прав, взимаме го - каквото и да каже, постоянно е вярно ".
Какви бяха реакциите на студентите, когато интегрирахте някои нови практики, и какво споделиха те?
Мисля, че това го прави доста по-стресиращо в образователния развой, в случай че е писане. И никой не обича да бъде уплашен, нали? Те биха предпочели да могат да го вършат вкъщи или по собствен личен метод. Някои хора са нощни птици и по тази причина желаят да пишат в 2:00 сутринта.
Не мисля, че студентите също са изцяло очаровани от това. Мисля, че най-хубавите студенти - и това не значи най-интелигентните, а тези, които схващат - осъзнават: " Добре, през множеството време би трябвало да пиша, от време на време ще го употребявам лимитирано ". И го вършат. Дали това са 20, 30%, не знам. Други изцяло му се доверяват и просто го употребяват, тъй като не желаят да вършат нищо. И тогава имаме междинната маса, която ще забележим - от време на време го употребяват, може да злоупотребяват. Ще забележим.
Но мисля, че това, което ИИ прави като цяло, е, че стартира още повече да разграничава хората. И ще бъдем в обстановка сред няколко души или по-малък брой хора, които в действителност могат да мислят и упражняват мозъка си. Едно от нещата, които се трансформират в моята класна стая, е, че се пробвам да направя занятията още повече фокусирани върху мисленето, а освен върху приемането на наличие. И по тази причина по външнополитически разбор има толкоз доста от тези групови извършения, тъй като е мислене и говорене, делене на работата, сливане и опит за измисляне на отговор на въпрос. Това е упражнение на мозъка. И мисля, че ще забележим някои хора, които могат да го създадат, и доста хора, които не могат.
В Netflix, мисля, имаше сериал за монахиня в Съединени американски щати, живееща в свят, в който стратегия с изкуствен интелект е достигнала просветеност и управлява света. И желае да служи на човечеството, не е зло. Опитва се да оказва помощ на хората. Но хората са превърнати в подвластни. Монахинята не го употребява, всички останали го употребяват, и са превърнати в едни подвластни, мозъчно омекнали хора, тъй като постоянно, когато имат проблем или нещо, те отиват и питат изкуствен интелект да го реши вместо тях. Всъщност май е сниман преди изкуствения разсъдък. Но мисля, че е едно от нещата, които виждам като действителен вероятен проблем в бъдеще.
Това е положителният сюжет. Има и сюжет за Терминатор, този е по-добър, само че въпреки всичко не е добър.
Kак за първи път разбрахте, че Вашите студенти употребяват изкуствен интелект? Какво се промени?
Изкуственият разсъдък има избран колорит и метод на връзка и писане. И по този начин започваш да четеш неща, които звучат като че ли не идват от елементарни хора... има избрани способи, по които употребява езика, и е податлив да прави прекомерно гръмки изказвания, които не може да поддържа, и да бъде доста въодушевен за нещата. Получавате това в избран метод на писане в извършения, които студентите преди правеха отвън клас. Тогава започнах почти да съзнавам.
Университетът влага в програмен продукт, който е предопределен да улавя потреблението на изкуствен интелект. Turnitin.com, само че в този момент е усъвършенстван, тъй че е в положение освен да ревизира за плагиатство, само че и да ревизира за изкуствен интелект.
Аз не го употребявам, тъй като мисля, че от време на време дава подправени позитивни резултати и по тази причина не го използвах, само че нормално потвърждаваше това, което намирах. Шегувах се, че предусещам това, което не наподобява напълно вярно или че е написано от студент. Понякога има в действителност огромни разлики, където някой е цитирал нещо, което не съществува. Значи AI-програмата е халюцинирала. Tова не се случваше доста постоянно, само че започнах да съм наясно с използването му в клас. И след това трябваше да направя нещо по въпроса.
Какво мислите за това, че доста студенти споделят, че просто го употребяват, с цел да генерират хрумвания и с цел да им даде някаква насочна точка, и по-късно не го употребяват за писане?
Трудното е, че част от просветителния развой е да се научиш по какъв начин да измислиш концепция и в случай че някой в действителност желае да се включи в диалог, в развой на мислене или в спор за хрумвания, да може да го направи с други хора.
Искам да кажа, че не съм изцяло срещу. Мисля, че от време на време може да е потребно, даже в смисъл, че се употребява, с цел да се извлекат хрумвания. Проблемът е, когато това се трансформира в единствения метод човек да получи хрумвания. Това е моето предизвикателство - когато това се трансформира в инстикт. Има моменти когато може да се употребява, само че когато се трансформира в инстикт: " О, имам задача, тъй че би трябвало да приказвам с изкуствен интелект, тъй като нямам лични хрумвания ". Когато това се трансформира в инстикт, значи човек става все по-зависим от него. С това имам проблем аз.
Общоизвестно е, че изкуственият разсъдък употребява към този момент съществуващо познание, към този момент съществуващи хрумвания. Така че това понижава ли качеството на концепциите, които учениците имат?
Има разнообразни типове стратегии с изкуствен интелект. Тези, които се употребяват най-често, като Gemini, Claude, Chat GPT, са подготвени на всичко. Просто търсят и взимат информация от интернет. Освен тях има по-специализирани стратегии, да вземем за пример Consensus или Elicit, които са подготвени единствено за академична литература. Така че би трябвало да вършим разлика сред другите типове стратегии.
Тези, които се употребяват за приемане на всичко, мисля, че в последна сметка са по-малко потребни за студентите в процеса. Могат да мислят хрумвания. Аз самият ги употребявам. Всъщност го използвах през днешния ден, тъй като вместо да ревизирам нещо, му разреших да го ревизира вместо мен. И по-късно ще се върна и ще прочета истинския текст, само че то е нещо като бърз Гугъл. Така че това е тип приложимост, която работи. Но знам, че би трябвало да се върна и да прочета текста. Трябва да ревизира, тъй като халюцинира или от време на време просто прави неточност при четенето на текста или при избрани неща.
Какво променихте в метода си на преподаване, метода си на осъществяване на изпити?
Най-бързата смяна е просто да се вършат неща в клас. Изключително мъчно е да се направи нещо отвън клас, тъй като преподавателят няма надзор над процеса или няма способността да подсигурява, че това не е артикул на стратегии с изкуствен интелект. Значи всичко би трябвало да се прави в клас.
Това разрешава да се защищити от изкуствен интелект, само че в действителност е проблем, тъй като вкарва други фактори в процеса на оценяване. Има разлика сред това да напишеш нещо, което е резултат от размисъл и мислене, и зацикляне, и връщане обратно и преосмисляне и измисляне на хрумвания - ядеш и ти хрумва концепция, тъй като тя седи някъде обратно в мозъка ти... Това е постепенно мислене и когато би трябвало да правиш всичко в клас, това е против него, а този развой е в действителност скъп за човешките същества. Невинаги имаме способността да измислим всичко незабавно. Това е мозъчна подготовка. Трябва да упражняваме мозъка си да бъде някак съзнателен, да бъде отворен за мислене върху сложни проблеми по муден метод.
Но в този момент в класната стая би трябвало да се прави всичко в границите на едно занимание. Това също води до по-голямо напрежение, тъй като някои хора работят по-добре под стрес от други. Някои хора не пишат толкоз бързо и това в действителност трансформира естеството на процеса на оценяване.
Другото мъчно е, че огромна част от писането е връзка с избрана публика и би трябвало да се мисли по какъв начин да се направи това за тази съответна публика. И това от време на време е мъчно да се направи небрежно, тъй като хората или студентите са склонни да се тормозят за наличието, от време на време просто ще напишат някаква информация, без да мислят за това по какъв начин ще я показват на някого.
Така че има доста компликации и към този миг няма доста какво да създадем.
Например университетът ни ще влага в нов програмен продукт, който би трябвало да може да блокира потреблението на интернет в тестова обстановка. При някои занятия студентите трябваше да пишат всичко на ръка, което е спомагателен проблем за тези, които в днешно време не са привикнали. Може да е проблем и за преподавателите - четенето на някои ръкописни текстове е в действителност мъчно и не ви разрешава да редактирате по същия метод като на компютър. Така че университетът влага в програмен продукт, който, най-малко в кабинетите с компютри, ще изключи достъпа до интернет и ще включи единствено до Microsoft Word да вземем за пример. Студентите към момента ще могат да употребяват коригирането на думи или граматика от Microsoft Word, само че няма да могат да употребяват изкуствен интелект. Да чукна на дърво, ще забележим по какъв начин ще се развият нещата.
Споменахте за бавния развой на мислене. Възможно ли е да запазим този развой, макар че се опитваме да се борим с изкуствения разсъдък, а както споменахте, я има и наклонността да работим под стрес?
Това е скъп развой на писане, през който да преминем, и казусът е, че е някак неуместен. Опитвате се да напишете нещо, не знаете тъкмо по какъв начин да го извършите и просто стартирате да си играете с него. Това беше, знаете, преди пет години. Играете си с него, може да говорите с някого за него, само че всичко идва от вас.
Сега това, което се случва, е, че човек като стане леко обезпокоителен и незабавно прибягва към изкуствения разсъдък, тъй като тoй облекчават тревогата.
Може да стане: " Ще го употребявам единствено този път, тъй като съм обезпокоен, идващия път съм малко нервозен - по-малко, само че ще употребявам изкуствен интелект ". И тогава идва моментът: " Бум, взрив, взрив, взрив - всякога, когато стартира да пиша, просто стартирам да го употребявам ". Така че се опасявам, че това е хлъзгав скат. Това е моето терзание.
Добре, коя се е потвърдила като най-ефективна процедура? Просто да се организират изпити в клас, както споменахте, да се дават неща в клас, или имате друга концепция?
В този миг не виждам другата концепция. И това в действителност ме натъжава малко. Понякога приказвам за това при започване на занятията по външнополитически разбор. Използвал съм едно задание за написване на текст (briefing paper) - текстове от две страници с единична разредка и цитати. Използвам това през последните 30 години от преподаването си. Студентите би трябвало да напишат текстовете и по-късно да ги предадат, аз давам противоположна връзка и те ги предават назад.
И това към този момент не е допустимо. Загубата съгласно мен е, че мисля, че е по-трудно за студентите да развият писането си.
Дори преди няколко седмици видях студент, който не бях виждал от известно време - той ми благодареше за тези текстове, тъй като това е и което пишат в неговата специалност, макар че той надалеч не е в областта на външната политика. Но употребява този тип формат на малко есе, ориентирано към публика. И се опасявам, че хората ще изгубят това съответно умеене, те просто ще разчитат на изкуствения разсъдък да го прави: " Напиши ми имейл или две страници, които споделят бла-бла-бла, постави три цитата в тях ". И това се трансформира в мисловния развой. Това ме натъжава, просто не знам какво друго да направя по въпроса и по тази причина трансформирах по този начин, че да го върша в клас.
Смятате ли, че изкуственият разсъдък в някои обстановки може да бъде потребен? Споменахте първоначално, че го употребявате, тъй че по какъв начин мислите, че може да бъде интегриран по подобаващ метод?
Мисля, че зависи от региона на човек. Може да помогне. Говорят за разширение против подмяна. Не може да се уголемява, в случай че човек не може да мисли. Докато човек не може фактически да насочва и по какъв начин да го употребява.
Използвам ли го? Разбира се, приказвах преди няколко минути за това. Използвах ли го през вчерашния ден? Да, попитах го: " Намери ми всички вторници и четвъртъци сред 1 септември и 14 декември ", тъй като трябваше да си направя графика на занятията. Преди си правех аз календара, доста пъти правех неточности и беше постепенно - към 30 минути. А вместо това в този момент беше 2 минути.
Така че за по-механични неща?
Да, да. За тези неща могат да бъдат чудесни. Може да е отлично да генерираме някои хрумвания. Но още веднъж, не можем да станем подвластни от него в смисъл, че " единственият метод да основа текст е да приказвам с AI и да генерирам хрумвания ". Това е терзанието. Но може, в случай че сте в сложна обстановка, да му кажете: " Окей, не знам, намерения за това ", може да бъде потребно.
В университетските проучвания две профилирани стратегии с AI могат да ви отведат до огромно количество информация и да намерят вероятни текстове в региона, която търсите, за които може би в никакъв случай не сте знаели, че съществуват. И по този начин, вие се сдобивате с тези текстове и по-късно можете даже да го помолите да съпостави някои от текстовете. Но по-късно би трябвало да се върнете и да ги прочетете. За да бъдете виновни, би трябвало да се върнете и да прочетете, тъй като в действителност би трябвало да разберете защо се описват.
Предизвикателството е, че хората в този момент стартират да споделят: " Добре, ще се доверя на AI, това, което е споделил за текстовете, ще бъде това, което ще напиша ", и започваме да позволяваме доста разнообразни неточности. Допускат се съществени неточности в действителния свят, тъй като хората се доверяват на AI. И не мога да си спомня тъкмо къде...така че можете да го ревизирате, като попитате AI. Но неотдавна имаше случай в Съединените щати, при който една адвокатска адвокатска фирма, мисля, беше санкционирана със 100 000 $ поради текст по случай, който са показали, който е бил с " халюцинации ". Защото, хората стартират да разчитат на него и стопират да ревизират най-после.
Вашето потомство е потомство е поколението на прага. При три години по-младите от вас, ще бъде доста повече: " Изкуственият разсъдък е верен, всичко друго не е вярно ". След пет години " изкуственият разсъдък постоянно е прав, взимаме го - каквото и да каже, постоянно е вярно ".
Какви бяха реакциите на студентите, когато интегрирахте някои нови практики, и какво споделиха те?
Мисля, че това го прави доста по-стресиращо в образователния развой, в случай че е писане. И никой не обича да бъде уплашен, нали? Те биха предпочели да могат да го вършат вкъщи или по собствен личен метод. Някои хора са нощни птици и по тази причина желаят да пишат в 2:00 сутринта.
Не мисля, че студентите също са изцяло очаровани от това. Мисля, че най-хубавите студенти - и това не значи най-интелигентните, а тези, които схващат - осъзнават: " Добре, през множеството време би трябвало да пиша, от време на време ще го употребявам лимитирано ". И го вършат. Дали това са 20, 30%, не знам. Други изцяло му се доверяват и просто го употребяват, тъй като не желаят да вършат нищо. И тогава имаме междинната маса, която ще забележим - от време на време го употребяват, може да злоупотребяват. Ще забележим.
Но мисля, че това, което ИИ прави като цяло, е, че стартира още повече да разграничава хората. И ще бъдем в обстановка сред няколко души или по-малък брой хора, които в действителност могат да мислят и упражняват мозъка си. Едно от нещата, които се трансформират в моята класна стая, е, че се пробвам да направя занятията още повече фокусирани върху мисленето, а освен върху приемането на наличие. И по тази причина по външнополитически разбор има толкоз доста от тези групови извършения, тъй като е мислене и говорене, делене на работата, сливане и опит за измисляне на отговор на въпрос. Това е упражнение на мозъка. И мисля, че ще забележим някои хора, които могат да го създадат, и доста хора, които не могат.
В Netflix, мисля, имаше сериал за монахиня в Съединени американски щати, живееща в свят, в който стратегия с изкуствен интелект е достигнала просветеност и управлява света. И желае да служи на човечеството, не е зло. Опитва се да оказва помощ на хората. Но хората са превърнати в подвластни. Монахинята не го употребява, всички останали го употребяват, и са превърнати в едни подвластни, мозъчно омекнали хора, тъй като постоянно, когато имат проблем или нещо, те отиват и питат изкуствен интелект да го реши вместо тях. Всъщност май е сниман преди изкуствения разсъдък. Но мисля, че е едно от нещата, които виждам като действителен вероятен проблем в бъдеще.
Това е положителният сюжет. Има и сюжет за Терминатор, този е по-добър, само че въпреки всичко не е добър.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ