Дуалното обучение трябва да се прилага широко и дълго, а в България е малко и кратко
Образованието посредством работа (дуалната форма на обучение) е система в границите на професионалното обучение, която разрешава на учениците да съчетават обичайното образование в учебно заведение с стажуване в компании, като по този начин натрупват на практика опит още преди да завършат. Този модел е необятно общопризнат в Европейски Съюз и реализира обилни триумфи в Западна Европа. В България тази форма на обучение, която на доктрина би могла да бъде скъп актив за учениците, фирмите и стопанската система като цяло, започва преди към десетилетие, само че към момента не съумява да реализира по-широко използване.
Изследване на ИПИ на плануваният банкет в България за 2026/2027 година демонстрира, че едвам 9% от всички новоприети възпитаници в професионалното обучение ще бъдат в дуална форма на образование. Тези индикатори са извънредно слаби в съпоставяне със страните от Западна Европа. В страни като Швейцария, Италия и Германия дуалната форма е навсякъде прилагана от десетилетия и обгръща над 2/3 от учениците в професионалното обучение.
Испания е забавен образец – страната неотдавна минава към модел, при който професионалното обучение е напълно проведено на дуален принцип. След реформа, почнала през 2022 година, всички стратегии по професионално обучение включват наложително образование както в учебно заведение, по този начин и в действителна работна среда. Така през образователната 2026/2027 година обсегът на дуалното образование доближава на практика 100% от учениците в системата на професионалното обучение, като разликата сред обособените стратегии е в интензивността на образованието в предприятията, а не в самото присъединяване в дуалната форма.
Освен обсега на дуалното образование, продължителността му също има основна роля. Различни проучвания (например това от Швейцария и това от CEDEFOP) потвърждават, че увеличението на продължителността на дуалното обучение е директно позитивно обвързвано както с по-висока задоволеност на фирмите (включително с по-дълъг интервал на възвращаемост на първичните вложения на финанси и време към учениците), по този начин и с по-добра склонност за претовареност на учениците.
В България дуалното образование се ползва единствено в последните две години на професионалното обучение, тъй като законът третира труда, полаган в границите на дуалното образование, като общоприет труд, което значи, че учениците могат да стартират образование посредством работа едвам след 16-годишна възраст. За съпоставяне, в редица страни от Европейски Съюз продължителността на дуалното образование е три (Италия, Франция) или даже четири години (Швейцария, Австрия, Словакия).
Очевидно са нужни по-ясни и целенасочени ограничения за по-пълен и по-продължителен обсег на дуалното образование в България. Дългосрочно може да се върви към понижаване на минималната възраст за включване в обучение посредством работа от 16 на 15 години. Краткосрочно, допустимо е огромна част от дейностите, които не са непосредствено свързани с работа (инструктажи, образования, планове, насочване, запознаване с работната среда), да се организират в 10. клас – преди същинското дуално образование в 11. и 12. клас. От друга страна, обсегът на образованието посредством работа би трябвало внезапно да се увеличи. Това изисква съществени стъпки към повишение на сходството сред предлаганото обучение и профила на локалните стопански системи (повече – в Индекса на ИПИ). Сравнително по-бързо обаче могат да се приложат някои удобства на процеса на дуалното обучение като понижаване на условията към работодателите (документални и процедурни), отпадане на нуждата цялата паралелка да е дуална форма, унищожаване на разликите сред дневната и дуалната форма преди 11. клас, което ще улесни прекосяването от една към другата форма и ще отстрани нуждата задължението с работодателите да е цели три години преди действителната процедура (дуалната форма на обучение се дефинира при кандидатстване за 8. клас, а стартира да се ползва чак в 11. клас).
Ще отнеме време до момента в който равнищата на присъединяване в България доближат тези на страни като Германия, само че някои целенасочени промени сигурно могат да подобрят обсега и продължителността на дуалното образование и да го трансформира в доста скъп инструмент на междинното обучение и на развиването на човешкия капитал в страната.
По материала работи Борис Караиванов, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна стопанска система
дуално обучение дуално образование професионално образование
Изследване на ИПИ на плануваният банкет в България за 2026/2027 година демонстрира, че едвам 9% от всички новоприети възпитаници в професионалното обучение ще бъдат в дуална форма на образование. Тези индикатори са извънредно слаби в съпоставяне със страните от Западна Европа. В страни като Швейцария, Италия и Германия дуалната форма е навсякъде прилагана от десетилетия и обгръща над 2/3 от учениците в професионалното обучение.
Испания е забавен образец – страната неотдавна минава към модел, при който професионалното обучение е напълно проведено на дуален принцип. След реформа, почнала през 2022 година, всички стратегии по професионално обучение включват наложително образование както в учебно заведение, по този начин и в действителна работна среда. Така през образователната 2026/2027 година обсегът на дуалното образование доближава на практика 100% от учениците в системата на професионалното обучение, като разликата сред обособените стратегии е в интензивността на образованието в предприятията, а не в самото присъединяване в дуалната форма.
Освен обсега на дуалното образование, продължителността му също има основна роля. Различни проучвания (например това от Швейцария и това от CEDEFOP) потвърждават, че увеличението на продължителността на дуалното обучение е директно позитивно обвързвано както с по-висока задоволеност на фирмите (включително с по-дълъг интервал на възвращаемост на първичните вложения на финанси и време към учениците), по този начин и с по-добра склонност за претовареност на учениците.
В България дуалното образование се ползва единствено в последните две години на професионалното обучение, тъй като законът третира труда, полаган в границите на дуалното образование, като общоприет труд, което значи, че учениците могат да стартират образование посредством работа едвам след 16-годишна възраст. За съпоставяне, в редица страни от Европейски Съюз продължителността на дуалното образование е три (Италия, Франция) или даже четири години (Швейцария, Австрия, Словакия).
Очевидно са нужни по-ясни и целенасочени ограничения за по-пълен и по-продължителен обсег на дуалното образование в България. Дългосрочно може да се върви към понижаване на минималната възраст за включване в обучение посредством работа от 16 на 15 години. Краткосрочно, допустимо е огромна част от дейностите, които не са непосредствено свързани с работа (инструктажи, образования, планове, насочване, запознаване с работната среда), да се организират в 10. клас – преди същинското дуално образование в 11. и 12. клас. От друга страна, обсегът на образованието посредством работа би трябвало внезапно да се увеличи. Това изисква съществени стъпки към повишение на сходството сред предлаганото обучение и профила на локалните стопански системи (повече – в Индекса на ИПИ). Сравнително по-бързо обаче могат да се приложат някои удобства на процеса на дуалното обучение като понижаване на условията към работодателите (документални и процедурни), отпадане на нуждата цялата паралелка да е дуална форма, унищожаване на разликите сред дневната и дуалната форма преди 11. клас, което ще улесни прекосяването от една към другата форма и ще отстрани нуждата задължението с работодателите да е цели три години преди действителната процедура (дуалната форма на обучение се дефинира при кандидатстване за 8. клас, а стартира да се ползва чак в 11. клас).
Ще отнеме време до момента в който равнищата на присъединяване в България доближат тези на страни като Германия, само че някои целенасочени промени сигурно могат да подобрят обсега и продължителността на дуалното образование и да го трансформира в доста скъп инструмент на междинното обучение и на развиването на човешкия капитал в страната.
По материала работи Борис Караиванов, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна стопанска система
дуално обучение дуално образование професионално образование
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ