Ние всички сме живели тези истории. Георги Господинов – ги

Ние всички сме живели тези истории. Георги Господинов – ги е записал. Пестеливо, красиво и с най-точните думи.  

Един къс фрагмент от " Невидимите рецесии ", книга, която всички би трябвало да прочетем. 

***

" На 10 ноември на нас ни оповестиха по малкия екран, че сме свободни. Пасивната позиция тук е значима. Съобщиха ни. По същия метод, по който " пускаха " портокали, червен пипер и дамски превръзки. Чакаш, чакаш и един ден някой ти оповестява " пуснали са ". 10 ноември се оказа нещо сходно на това да ти излезе номера за автомобил или да ти пристигна реда за апартамент след дълго очакване. Награда за изключителното самообладание. Спомнете си, след съобщаването на новината в оня късен ноемврийски следобяд никой не излезе на улицата да се израдва. Предния ден в Берлин пред Бранденбургската врата гъмжи от тела. Но тези тела са репетирали цяла година всеки понеделник пред църквата " Св. Николай " в Лайпциг. Въпреки чиновниците на реда. Българското тяло е малко по-бавно и внимателно. Да, системата на всички места се разпада, да, Живков е свален, само че... Откъде да знаеш дали не е капан. Или неточност, която ще бъде поправена на идващия ден. Не упреквам никого, да не би аз да съм чествал на площада, само че въпреки всичко ми е необичайно в този момент и го произнасям. Наистина не е елементарно, за 45 години човек отвиква от доста неща. Не можеш да се освободиш за една нощ, в случай че толкоз дълго не си бил свободен. Още повече, в случай че не си имал кой знае каква воля за независимост. А след толкоз години към този момент не е останала и памет за нея. "  
 Господинов пред New York Times: Тъгата се разгръща по света поради недостиг на бъдеще