Какво ядеш, когато баща ти изкарва по-малко от 5 долара на ден
Ние сме това, което ядем. Но по какъв начин в действителност питателните ни привички отразяват личността и културата ни? В опит да разберете това, фотографът Грег Сегал пътува по света и снима деца от разнообразни страни, употребявайки в сценографията продуктите, с които нормално се хранят.
Проектът Daily Bread: What Kids Eat Around the World е сниман в продължение на 3 години в 9 страни: Съединени американски щати, Индия, Малайзия, Германия, Франция, Италия, Сенегал, Обединените арабски емирства и Бразилия. „ Фокусирах се върху децата, тъй като питателните привички стартират от ранна възраст “, споделя Грег Сегал пред Bored Panda. Той моли хлапетата да сформират дневник с всичко, което са консумирали в границите на една седмица, и след това включва ястията в фотосите. Целта му е да покаже цялата хранителна палитра на едно дете и да предизвика родителите да се замислят за режима на своите.
Според него хората не подхождат с задоволително внимание към това, с което се хранят, тъй като все по-често не ние сме тези, които подготвяме храната си. Затова в книгата е отделено място на културите, в които е заложено освен готвенето като полезност, само че и развъждането и „ улова “ на храната от хората.
Кауакани Яуалапити: „ Когато сте гладни, просто отивате до реката с мрежата си “
Кауакани Яуалапити, 9 година, е част от племето яуалапити в Бразилия. Живее в народен парк Шингу, резерват в Амазонската равнина. Когато се ражда, майка ѝ я изолира от членовете на племето, които не приказват езика арауаки – по този начин Кауакани е първото дете от 1940 година насам, което e израснало с достоверния език на племето. От татко си тя научава португалски. Обича да чете исторически книги, изключително за египтяните. По-голямата част от дните ѝ минават в игра в реката. Помага на семейството, набавяйки маниока и правейки тапиока от него. Лови риба. На всеки няколко месеца Кауакани пътува до Канарана, където учи компютърни умения, макар че никой в селото не има компютър; няма електричество или течаща вода. Диетата на Кауакани е доста елементарна: риба, тапиока, плодове и ядки.
„ Трябват ми пет минути, с цел да си уловя вечерята “, споделя момичето. „ Когато сте гладни, просто отивате на реката с мрежата “. Червената багра на очите и по тялото ѝ е забъркана от семената урукум и я защищават от зли духове.
Една от трендовете, които книгата отразява, е, че децата от огромните градове в западния свят се хранят по „ злокобно сходни способи “, по думите на фотографа, макар че имат напълно разнообразни занимания и ползи.
И противоположното – постоянно най-качествените храни се употребяват не от най-богатите, а от най-бедните. „ В Съединени американски щати фамилиите с ниски приходи са най-големите консуматори на нездравословна храна, тъй като е евтина. Но в Мумбай една пица коства 13 $ – непостижима сума за множеството хора. Така че доста фамилии там се хранят с налични и здравословни артикули като леща и карфиол. “, споделя Сегал.
Проектът Daily Bread: What Kids Eat Around the World е сниман в продължение на 3 години в 9 страни: Съединени американски щати, Индия, Малайзия, Германия, Франция, Италия, Сенегал, Обединените арабски емирства и Бразилия. „ Фокусирах се върху децата, тъй като питателните привички стартират от ранна възраст “, споделя Грег Сегал пред Bored Panda. Той моли хлапетата да сформират дневник с всичко, което са консумирали в границите на една седмица, и след това включва ястията в фотосите. Целта му е да покаже цялата хранителна палитра на едно дете и да предизвика родителите да се замислят за режима на своите.
Според него хората не подхождат с задоволително внимание към това, с което се хранят, тъй като все по-често не ние сме тези, които подготвяме храната си. Затова в книгата е отделено място на културите, в които е заложено освен готвенето като полезност, само че и развъждането и „ улова “ на храната от хората.
Кауакани Яуалапити: „ Когато сте гладни, просто отивате до реката с мрежата си “
Кауакани Яуалапити, 9 година, е част от племето яуалапити в Бразилия. Живее в народен парк Шингу, резерват в Амазонската равнина. Когато се ражда, майка ѝ я изолира от членовете на племето, които не приказват езика арауаки – по този начин Кауакани е първото дете от 1940 година насам, което e израснало с достоверния език на племето. От татко си тя научава португалски. Обича да чете исторически книги, изключително за египтяните. По-голямата част от дните ѝ минават в игра в реката. Помага на семейството, набавяйки маниока и правейки тапиока от него. Лови риба. На всеки няколко месеца Кауакани пътува до Канарана, където учи компютърни умения, макар че никой в селото не има компютър; няма електричество или течаща вода. Диетата на Кауакани е доста елементарна: риба, тапиока, плодове и ядки.
„ Трябват ми пет минути, с цел да си уловя вечерята “, споделя момичето. „ Когато сте гладни, просто отивате на реката с мрежата “. Червената багра на очите и по тялото ѝ е забъркана от семената урукум и я защищават от зли духове.
Една от трендовете, които книгата отразява, е, че децата от огромните градове в западния свят се хранят по „ злокобно сходни способи “, по думите на фотографа, макар че имат напълно разнообразни занимания и ползи.
И противоположното – постоянно най-качествените храни се употребяват не от най-богатите, а от най-бедните. „ В Съединени американски щати фамилиите с ниски приходи са най-големите консуматори на нездравословна храна, тъй като е евтина. Но в Мумбай една пица коства 13 $ – непостижима сума за множеството хора. Така че доста фамилии там се хранят с налични и здравословни артикули като леща и карфиол. “, споделя Сегал.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ