Ние се превърнахме (или се оставихме да ни превърнат) във

Ние се превърнахме (или се оставихме да ни превърнат) във допустимо най-русофобската част на НАТО, което допуска, че при спор НАТО-Русия, ние ще поемем главната част от съветския удар. Ако Европа съставлява изнесения щит на Америка против Русия, то Източна Европа се трансформира в щита на Западна Европа. Затова във Вашингтон, Брюксел, Париж, Лондон и Берлин се предизвиква и предизвика русофобското държание на източноевропейските държавни управления. От тях се чака да изиграят ролята на пушечно месо, в случай че избухне стандартна война с Русия.

Доставката на американски тактически балистични ракети MGM-140 ATACMS за Украйна и появяването над Черно море на съветски височинни изтребители МиГ- 31, снабдени с хиперзвуковите ракети 9-А-7660 „ Кинжал “, са индикации, че става все по- евентуално да се стигне до директен боен конфликт сред между НАТО и Русия. Залогът във войната в Украйна, изключително подложен в днешния подтекст, подтиква участниците в спора да прибягват до все по-агресивно и рисковано държание и всяка тяхна стъпка се трансформира във все по-голям риск за световната сигурност. Да се върнат назад вече не могат, тъй като умишлено са разрушили мостовете си за оттегляне.

В обръщението си от Овалния кабинет Джон Байдън прикани сънародниците си да поддържат отпущането на огромна финансова помощ за Украйна, Израел и Тайван, тъй като от ориста на трите страни ще зависи и обликът на новия международен ред и мястото на Америка в него. Той, несъмнено, към този момент няма по какъв начин да бъде еднополюсен, само че в случай че Вашингтон сплоти към себе си Европа против Русия и Азия против Китай, американската надмощие ще се резервира въз основата на изолирането и остракирането на всяка една страна или организация, решила да ѝ се опълчва.

Въпросът е, че Съединените щати мъчно ще реализиран задачите си единствено посредством разпределяне на финансови помощи. Те и сега демонстрираха избрана степен на военно ангажиране в интерес на Израел, изпращайки два самолетоносача в източната част на Средиземно море и отправяйки неофициални предизвестия към Иран и Хамас да не подхващат интензивно бойни дейности против Израел. Като очевидно това е единствено началото на тяхната интервенция и ангажира единствено дребна част от опциите, с които те могат да въздействат на обстановката.

Доста по-комлицирана е позицията им по отношение на украинската рецесия. Те подкрепят по всевъзможен метод отбранителните благоприятни условия на украинската войска, а към офанзивните такива имат един по-предпазлив метод. Във Вашингтон са наясно, че единственото по-лошо от настъпването на цялостен боен погром на Украйна е настъпването на цялостен боен погром на Русия. Защото той ще отключи инстинкти за самозапазване, което ще заличи всички ограничавания, които Москва съблюдава непринудено все още. И главното касае използването на нуклеарно оръжие.

Въпросът е, че в случай че е допустимо, доста трудно е да се обезпечи такава поддръжка на Киев, която да реализира мир, преференциален за Украйна и не разпалващ гневен реваншизъм в Русия. Затова и западната поддръжка има стъпаловиден темперамент, тя се уголемява непрестанно като подбор и количество, само че доста страхливо. За да се реши резултата от настъпилата смяна. Един тип Русия се „ вари “ като жабите, с цел да не реагира шоково на протичащото се.

Втората линия на американско подсигуряване против възможни непредсказуеми съветски дейности минава през демонстрираната от Белия дом безспорна решителност да пази сътрудниците си от НАТО и изключително тези, от източния му фланг. Това се прави, с цел да не остане и капка от подозрение в Москва, че на всяко нейно въоръжено деяние против НАТО ще бъде отговорено веднага с целия капацитет на блока.

Тази решителност в действителност би трябвало да прикрие, че тъкмо това е най-уязвимото място на атлантизма. Дали в действителност Съединени американски щати са подготвени да се пожертват, да поемат риска от цялостното си заличаване, с цел да защитят поляци, литовци или финландци от съветска експанзия.

Прави усещане, че тази тематика не е предмет на обществено разискване в американското общество, тъй като самата полемика е способна да подрине сегашните взаимоотношения с Европа. Затова скрито се прокарва посланието, че колкото и да е огромен един спор с Русия, той няма да засегне Америка и американците. Наскоро институтът RAND Corporation разгласява четири допустимо сюжета за съветски удар по територията на НАТО, само че всички те изключваха удар по територията на Съединени американски щати.

Но колкото значимо е да се резервира спокойствието на американските жители, че външната политика на страната не съставлява заплаха за нацията, толкоз е значимо и измежду европейците да не се породи подозрение в безусловната американска ангажираност към тяхната защита. Започне ли тази религия да руинира, НАТО ще престане да бъде възприеман като непоколебима гаранция за сигурност, а се трансформира в белег за заплаха. Защото трансформира страните членки на пакта в цел на оръжия за всеобщо заличаване, тъкмо заради твърдото им ангажиране с атлантизма.

Това изключително важи за Източна Европа. Ние се превърнахме (или се оставихме да ни превърнат) във допустимо най- русофобската част на НАТО, което допуска, че при спор НАТО-Русия, ние ще поемем главната част от съветския удар. Ако Европа съставлява изнесения щит на Америка против Русия, то Източна Европа се трансформира в щита на Западна Европа.

Затова във Вашингтон, Брюксел, Париж, Лондон и Берлин се предизвиква и предизвика русофобското държание на източноевропейските държавни управления. От тях се чака да изиграят ролята на пушечно месо, в случай че избухне стандартна война с Русия, а при нуклеарен спор те би трябвало да привлекат към себе си и оптимално число от съветските нуклеарни ракети и бомби. Защото всеки един погубен източноевропейски град или боен обект ще значи избавен подобен в Западна Европа, а всеки един погубен град или боен обект в Европа, ще значи избавен подобен в Америка.

Странно, само че тази жестока логичност неотдавна бе споделена и от един от основните идеолози на съветския империализъм - Сергей Караганов. Той застъпи тезата, че на Москва е належащо да употребява нуклеарния си капацитет в местен мащаб. И освен поради спечелването на войната в Украйна, а с цел да се възвърне страхът в света от оръжията за всеобщо заличаване. И че единствено по този метод страната му може да се усеща в сигурност в изискванията на новия международен ред. Тревожни са не концепциите на Караганов, а че те съставляват част от комбинацията от фактори, които тласнаха Путин да нападне Украйна, а в този момент го изкушават да прибегне към нуклеарното си куфарче.

На първо място това е западната интервенция в Украйна. Руският президент я разглежда като основен детайл, който предначерта геополитическата ориентировка на страната през 2014 г, а през днешния ден не му разрешава да завоюва войната.

Вторият фактор е западното лукавство. Русия бе мамена прекомерно дълго с така наречен Мински съглашения (за което си признаха намерено Меркел и Оланд), а в този момент е принудена да гледа безсилно, по какъв начин Западът непрекъснато покачва залога на своето присъединяване в спора, без да може да реагира съответно. Заканите на Кремъл, че даването на нови оръжия за Украйна ще докара до плачевни последствия, към този момент даже не се отразяват от международните медии.

На трето място са западните закани и практики да бъде пренебрегната Русия, което сигурно вбесява Путин до прекаленост. Само преди няколко дни американският президент Байдън съобщи готовността си да поведе света към нов световен ред, при който „ Путин ще бъде угнетен “. Илюзия е да се счита, че последния ще следи безучастно по какъв начин това се случва и няма да се опита да пресече сходен развой в зародиш.

И на последно място следва да се има поради съветската националистическа агитация, която към този момент приготвя обществото във вътрешен проект за опцията да се стигне до доста по-мащабен конфликт със Запада. Така, както тя го приготвя в продължение на съвсем цяло десетилетие за нуждата да бъде атакувана Украйна.

Самият Путин дълго време отхвърляше всякаква опция от започването на огромна война против Украйна. А по-късно ненадейно я стартира. Сега също отхвърля, че би прибегнал първи към потреблението на нуклеарно оръжие. Но той към този момент не преглежда експлоадирането на открит боен спор сред Русия и НАТО като нещо невероятно. Напротив, неотдавна той съобщи, че в случай че стартира такава война, тя няма да наподобява на тази в Украйна. Пита се по какво ще се разграничава и кой е кадърен да зададе параметрите на нейната ескалация. Най-очевидният отговор е – никой.

Самите приказки за нуклеарна война през днешния ден може да звучат налудничаво, само че тяхната честа артикулация в медиите и в устите на политиците, към този момент е симптоматична. Неслучайно учени, занимаващи се професионално с казуса, каквито са от „ Bulletin of the Atomic Scientists “ на Чикагския университет решиха, че днешния свят е толкоз покрай нуклеарен спор, колкото не е бил в никакъв случай в историята си от времето на Карибската рецесия. И реалокираха стрелките на часовника на Страшния съд единствено на минута и половина от полунощ- мига, в който ще стартира апокалипсиса.

https://glasove.com/komentari/hamas-e-napat-da-postigne-golemite-si-tseli

https://glasove.com/na-fokus/briks-opit-za-kolektivna-geopoliticheska-emantsipatsiya