Рождественско послание на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан
Ние още веднъж претърпяваме събитието на Христовото Рождество, смисълът на което е толкоз бездънен, че не може да бъде до край осмислен от човешкия разсъдък, тъй като това събитие превъзхожда познавателните благоприятни условия на индивида. Рождеството Христово постоянно съдържа в себе си загадка, проникването в която е обещано на индивида не толкоз посредством силата на разсъдъка, колкото посредством силата на вярата. Чрез вярата в действителния набожен опит на нас се открива Божият план за спасението на света и индивида посредством Иисус Христос, Сина Божий и Сина Човешки.
Рождеството Христово е празника на вярата, която по думите на апостола "не посрамя ". (Рим. 5:5). Днес ние чуваме думите "Не бойте се: ето, благовестя ви огромна наслада, която ще бъде за всички човеци; тъй като през днешния ден ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. " (Лука 2:10-11). Тези слова звучат повече от две хиляди години. "Не бойте се... " - споделил ангелът Господен на индивидите. Действително, времето на страха и безнадеждността приключи с раждането на младенеца Иисус, тъй като посредством това рождение Бог, съединявайки се с индивида откри нови връзки с всички хора, като ги направи жанр човешки, съпричастен на Божествения живот. Св. ап. Павел употребява за изложение на тези връзки удивителна дума - "осиновение ". Всички които одобряват Христос, които влизат в общение с Него посредством тайнството на Църквата стават водени от Духа Божий и се посочват синове Божии (Рим. 8:14).
"Защото, - приказва същият деятел - вие не приехте духа на иго, та отново да бъдете в боязън, а приехте Духа на осиновение... Самият Дух свидетелства на нашия дух, че ние сме рожби Божии. " (Рим. 8:15-16). И по този начин, посредством Иисус Христос в Светия Дух ние ставаме рожби Божии. "Ако пък сме рожби, - продължава апостолът, - ние сме и наследници Божии... " (Рим. 8:17).
Дверите в преградата сред Небето и земята, сред Бога и индивида са отворени за всеки посредством рождението, гибелта и Възкресението на Господ Иисус Христос. Отворените двери са предопределени освен за тези, които се възползват и вървят по пътя на спасението, само че и за тези, които още блуждаят в мрака и не знаят този път. Тези двери в никакъв случай и пред никой няма да се затворят, само че ще бъдат открити до края на вековете, като даруват вяра на всички, даже и на тези които напълно са я изгубили. В тази точно вяра е спасението. Както приказва самичък апостолът: "... нашето избавление е в вяра. " (Рим. 8:24).
И по този начин "не бойте се ", тъй като посредством Иисус Христос на нас е дарувана вяра и е дадено осиновение от Бога.
"Ако Бог е за нас, кой ще е срещу нас? " (Рим. 8:31). Ако Бог е за нас, то "кой ще ни отлъчи от любовта Божия: тъга ли, терзание ли, или гонение, апетит ли, или голотия, опастност ли, или меч? " (Рим. 8:35).
Няма такава мощ, която би била способна да победи Бога, а това значи, че още повече би трябвало да подчертаем това, което извърши в историята нашият Господ Иисус Христос. Неговото дело е непреодолимо и непобедимо. Той фактически е Спасителят на света. (Йоан 4:42). На това разбиране би трябвало да се основава отношението на християнина към предишното, сегашното и бъдещето. Не на доверчив оптимизъм и не на тъмен скептицизъм, а на духовно явен мироглед кадърен да види успеха на Христос над силите на злото, дори и тогава когато злото външно тържествува.
През миналата година бяха маркирани значими събития, както радостни по този начин и трагични. Продължи сполучливо да се възражда църковния живот. От друга страна излиза наяве, че са нужни големи старания, с цел да се продължи с добър триумф църковното дело. Ще молим родилия се във Витлеем Богомладенец Христос да укрепи православната религия в нашия народ, с цел да може опирайки се на този нравствен дирек на вярата ние да продължим градежът за по-добро и за видоизменение на нашето общество.
Поздравяваме всесърдечно всички наши отци, монаси, монахини, братя и сестри, чедата на Варненска и Великопреславска епархия, както и тези, които са отвън рамките на нашата Родина с мироспасителния празник на Христовото Рождество! Поднасяме поздравления и с настъпващата нова 2018 година. В своето слово за Новата година Св. Йоан Златоуст приказва: "Денят бива неприятен или добър не по своята природа, тъй като ден от ден не се разграничава, само че съгласно нашето старание или безгрижност (и безразличие). Ако ти си направил положително, то денят за тебе е добър, само че в случай че ти си съгрешил - то денят е неприятен и неразделен с наказването. Ако ти по този начин разсъждаваш и настройваш себе си, извършвайки всеки ден молитва и лепта, то цялата година ще бъде за тебе щастлива. " (Йоан Златоуст, св. Слово на Новой год. 2,Том 1, Свято-Успенская Почаевсая Лавра, 2005. с. 875)
Господ да ни оказва помощ и през Новата година да възрастваме във вярата, любовта, и добродетелите! Възнасяме своите молебствия към родилия се в този момент Христос Спасител, да ни дарува здраве, мир, наслада, благоденствие, триумф във всяко положително дело за популярност на Бога и за нашето благо Отечество България!
Честито Рождество Христово!
Честита Новата 2018 година!
Амин.
Рождеството Христово е празника на вярата, която по думите на апостола "не посрамя ". (Рим. 5:5). Днес ние чуваме думите "Не бойте се: ето, благовестя ви огромна наслада, която ще бъде за всички човеци; тъй като през днешния ден ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. " (Лука 2:10-11). Тези слова звучат повече от две хиляди години. "Не бойте се... " - споделил ангелът Господен на индивидите. Действително, времето на страха и безнадеждността приключи с раждането на младенеца Иисус, тъй като посредством това рождение Бог, съединявайки се с индивида откри нови връзки с всички хора, като ги направи жанр човешки, съпричастен на Божествения живот. Св. ап. Павел употребява за изложение на тези връзки удивителна дума - "осиновение ". Всички които одобряват Христос, които влизат в общение с Него посредством тайнството на Църквата стават водени от Духа Божий и се посочват синове Божии (Рим. 8:14).
"Защото, - приказва същият деятел - вие не приехте духа на иго, та отново да бъдете в боязън, а приехте Духа на осиновение... Самият Дух свидетелства на нашия дух, че ние сме рожби Божии. " (Рим. 8:15-16). И по този начин, посредством Иисус Христос в Светия Дух ние ставаме рожби Божии. "Ако пък сме рожби, - продължава апостолът, - ние сме и наследници Божии... " (Рим. 8:17).
Дверите в преградата сред Небето и земята, сред Бога и индивида са отворени за всеки посредством рождението, гибелта и Възкресението на Господ Иисус Христос. Отворените двери са предопределени освен за тези, които се възползват и вървят по пътя на спасението, само че и за тези, които още блуждаят в мрака и не знаят този път. Тези двери в никакъв случай и пред никой няма да се затворят, само че ще бъдат открити до края на вековете, като даруват вяра на всички, даже и на тези които напълно са я изгубили. В тази точно вяра е спасението. Както приказва самичък апостолът: "... нашето избавление е в вяра. " (Рим. 8:24).
И по този начин "не бойте се ", тъй като посредством Иисус Христос на нас е дарувана вяра и е дадено осиновение от Бога.
"Ако Бог е за нас, кой ще е срещу нас? " (Рим. 8:31). Ако Бог е за нас, то "кой ще ни отлъчи от любовта Божия: тъга ли, терзание ли, или гонение, апетит ли, или голотия, опастност ли, или меч? " (Рим. 8:35).
Няма такава мощ, която би била способна да победи Бога, а това значи, че още повече би трябвало да подчертаем това, което извърши в историята нашият Господ Иисус Христос. Неговото дело е непреодолимо и непобедимо. Той фактически е Спасителят на света. (Йоан 4:42). На това разбиране би трябвало да се основава отношението на християнина към предишното, сегашното и бъдещето. Не на доверчив оптимизъм и не на тъмен скептицизъм, а на духовно явен мироглед кадърен да види успеха на Христос над силите на злото, дори и тогава когато злото външно тържествува.
През миналата година бяха маркирани значими събития, както радостни по този начин и трагични. Продължи сполучливо да се възражда църковния живот. От друга страна излиза наяве, че са нужни големи старания, с цел да се продължи с добър триумф църковното дело. Ще молим родилия се във Витлеем Богомладенец Христос да укрепи православната религия в нашия народ, с цел да може опирайки се на този нравствен дирек на вярата ние да продължим градежът за по-добро и за видоизменение на нашето общество.
Поздравяваме всесърдечно всички наши отци, монаси, монахини, братя и сестри, чедата на Варненска и Великопреславска епархия, както и тези, които са отвън рамките на нашата Родина с мироспасителния празник на Христовото Рождество! Поднасяме поздравления и с настъпващата нова 2018 година. В своето слово за Новата година Св. Йоан Златоуст приказва: "Денят бива неприятен или добър не по своята природа, тъй като ден от ден не се разграничава, само че съгласно нашето старание или безгрижност (и безразличие). Ако ти си направил положително, то денят за тебе е добър, само че в случай че ти си съгрешил - то денят е неприятен и неразделен с наказването. Ако ти по този начин разсъждаваш и настройваш себе си, извършвайки всеки ден молитва и лепта, то цялата година ще бъде за тебе щастлива. " (Йоан Златоуст, св. Слово на Новой год. 2,Том 1, Свято-Успенская Почаевсая Лавра, 2005. с. 875)
Господ да ни оказва помощ и през Новата година да възрастваме във вярата, любовта, и добродетелите! Възнасяме своите молебствия към родилия се в този момент Христос Спасител, да ни дарува здраве, мир, наслада, благоденствие, триумф във всяко положително дело за популярност на Бога и за нашето благо Отечество България!
Честито Рождество Христово!
Честита Новата 2018 година!
Амин.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ