Ние на Балканите имаме един орган повече и той се

Ние на Балканите имаме един орган повече и той се назовава душа. Вижте през какво сме минали – иго, рухване на империи. И сме оживели. Не съм сигурна, че други нации биха могли да минат през това. Това сподели именитата сръбска певица Лепа Брена в изявление за Мон Дьо, излъчено по Нова телевизия, от вкъщи си в Белград.

Според нея, едни от главните неща, които поддържат балканската душа, са музиката и ракията.

„ Титовата Югославия беше като предходник на Европейски Съюз “, съобщи певицата. Тя уточни, че тогава едно цяло са били шест страни, пътували са с общ паспорт, имали са обща валута, уважавала се е свободата на личността, в това число и половата ориентировка. „ Не тъкмо както през днешния ден. Сега политиците употребяват това. А това е нещо доста персонално “, изясни тя. „ Общо взето, живееше се прелестно “, спомня си Лепа Брена.

Тя уточни, че е отсрочила концерта си в София предходната година поради тромбоза. Прилошало ѝ на концерт в Швейцария. Наложило ѝ се да си даде отмора.

Лепа Брена направи анализ и на български фолкаджийки: „ Всички певици си наподобяват – прекомерно идентични, идентични гърди, лице, уста, маникюр. В България има феноменални певици. Важното за една певица не е съвършената фигура. Проблемът е в страстта “.

Мон Дьо пък ѝ пусна ария на Лили Иванова, чието творчество тя познавала. „ Тя има душа. Тя не е като другите “, счита Лепа Брена.

„ Имам доста тежки миг. Най-тежкият, несъмнено, отвличането на сина ми стефан през 2000 година. Това беше нещо ужасно “, спомня си певицата.

„ Когато ми се обадиха по телефона да ми кажат, че е похитен, изгубих схващане. В този миг се питах да пребивавам ли, да умра ли. В подобен непоносим миг би трябвало да живееш, би трябвало да върнеш детето си у дома “, описа тя.

„ Все едно някой да ви направи харакири, да ви разпори корема и да вървите против целия свят по този начин. Нямате право да падате, би трябвало да вървите “, показа прочувствено тя.

„ Това е похищение, за което виновниците не са осъдени през днешния ден. Но рибата се вмирисва откъм глаавата. Направено е проведено. Не ме е боязън да приказвам за това. Било е проведено, не би могло да стане без знанието на страната. Кой би могъл да се бори с страната? Виновни са те, всички те, които тогава са били страната “, избухна яростно тя.

„ Да го държат с качулка, да го хранят през нея, да го заплашват, че единствено с цел да я смъкна и да види лицата им... Дете на 8 години! “, съвсем се разплака балканската легенда.

„ Това е тъга, горест, позор, позор за нашата страна! “, безапелационна беше тя.