Ние много отдавна казваме, че минималната работна заплата трябва да

Ние доста от дълго време споделяме, че минималната работна заплата би трябвало да е 750 лв., в случай че вземем поради критериите, които ще бъдат заложени в директивата за минималното заплащане на Европейската комисия. Там като рекомендация ще бъде заложено, че тя би трябвало да бъде не по-малко от 60% от медианната заплата и не по-малко от 50% от междинната. Ние изпълняваме първия аршин, вторият аршин, а точно като дял от междинната работна заплата, не изпълняваме. Към момента минималната работна заплата фактически би трябвало да бъде 750 лв..

Същевременно обаче, няма по какъв начин да забравим, че нарастването на 650 лв. от предходната година беше планувано да бъде последно съгласно тригодишната средносрочна стратегия, което значи, че в този момент не трябваше да има нарастване изобщо, а ние имаме такова с 60 лв.. Разбира се, че е незадоволително, само че това, което ни обнадеждава е, че на вчерашното съвещание на НСТС получихме увещание от господин Асен Василев, че в действителност държавното управление счита да заложи такива условия и правила, тъй че минималната работна заплата да не бъде повече обект на такива бурни и постоянно безмислени диспути, а да се дефинира точно по този метод – не по-малко от 50% от междинната работна заплата, с цел да се извърши и рекомендацията, която се чака да пристигна от страна на Европейската комисия.

Що се отнася до инфлацията - обедняваме ли, какво би трябвало да направи властта, с цел да компенсира вредите, които нанася тя върху живота в България?

Безспорно обедняваме, няма по какъв начин да е иначе при тази тежка енергийна рецесия, в която се намира страната. А България е в енергийна рецесия заради обстоятелството, че Европа е в енергийна рецесия. Какво може да направи държавното управление? Да усили минималната работна заплата, да направи обаче и доста по-сериозни стъпки във връзка с компенсиране на енергийно бедните семейства, да разшири опцията за приемане на целева помощ за отопление. До известна степен преди няколко месеца беше уголемен обсегът на помощта за отопление, само че в сегашния план на „ бюджет 2022 “ не се планува по-нататъшно разширение, а такова е нужно, изключително с оглед либерализацията на енергетиката и на по този начин наречения „ зелен преход “, към който към този момент пристъпваме. Тоест, това са провокации, които бяха предвидими и без актуалната тежка енергийна обстановка, в която се намира Европейският съюз.

Но още веднъж споделям – тези въпроси стоят от години пред българските ръководещи и българското общество и за жалост нямаме необикновен прогрес по тях. Макар че още през 2015-2016 година Световната банка беше наета, с цел да ни даде наставления по какъв начин да се оправим с енергийната беднотия, която беше ясно, че ще пристигна сега, в който се освободи пазарът на електрическа енергия. Освобождаването на пазара се случи в средата на предходната година заради обстоятелството, че Европейската комисия го изисква от нас. Това беше направено от предходното държавно управление, само че виждаме, че и актуалното ръководство поддържа тази линия, защото в бюджета е записано „ цялостна либерализация и поддръжка за енергийно бедните семейства “.

А особена поддръжка за енергийно бедните семейства, по-различна от досегашната, няма, само че към този момент видяхме до какво докара цялостната либерализация. Цялата тази тежест, която понася бизнесът сега, ще бъде поета и от жителите след към две години, когато се либерализира и енергийният пазар за битовите консуматори, т.е. те към този момент няма да са част от контролиран пазар, защото подобен няма да има.