Ние често се вторачваме в буквите, които са нещо много

„ Ние постоянно се вторачваме в буквите, които са нещо доста скъпо, само че те са инструмент, средство – споделя професор Александър Шурбанов – със същите тези букви могат да се списват жълти вестници, могат да се съчиняват пошлости, да се пишат срамни неща. По-важното е не самата писмен знак, а това, което се придвижва на славянското племе с нея – това е словесност, това е нематериалност. България е била страна на духа. Българският подарък за света е не толкоз буквата, а точно това, което се придвижва посредством нея. “

Ако съдим по актуалния ни език, нашият живот е много комплициран, много неподреден, в него няма подчиненост, нито нареждане на стиловете, само че би трябвало да има и някакво схващане за уталоженост, за открити полезности.

Според професор Шурбанов не може да се чака от всеки да милее за езика. Има пластове от обществото, които носят по-голяма отговорност, в този момент не се усеща разликата, а такава би трябвало да има.

Това, което е значимо, е възприятието за сърцевината на българския език, това, което му дава сила, и натам би трябвало да се насочва всеки пишещ човек.

Чуйте специфичното посещение на професор Шурбанов в „ Какво се случва “.

Професор Александър Шурбанов е лингвист, англицист, публицист и преводач на художествена литература, шекспировед. Автор на литературоведски проучвания, книги с лирика, есета и пътеписи. Един от тазгодишните носители на оценката „ Златно перо “ за принос към изкуството и културата, премия, която се присъжда във връзка 24 май.