Ничия земя – едноименният филм на – спечели Оскар за

" Ничия земя " – едноименният филм на – завоюва " Оскар " за задграничен филм тъкмо преди 15 години. Признавам си, че нямам явен спомен от видяното на Филм феста тогава, като се изключи че ми хареса доста. Постановката ми хареса също, и то не по-малко. На камерната сцена на Народния спектакъл режисьорът Стоян Радев интерпретира историята от " Ничия земя " с спестовните средства на своето изкуство. Несменящ се фон, изобразяващ окоп, един артист, който лежи неподвижно от самото начало (Йосиф Шамли), и двама други в непреставащ разговор между тях. Чики и Миро – в функциите ужасно безапелационните Филип Аврамов и Валери Йорданов – изпълват с силата си цялата сцена, цялата зала и основават изцяло кинематографично чувство за протичащото се с активност, която не разрешава на публиката да отклони взор и за момент.

Двама мъже се срещат на фронта. Единият е сърбин, просветен, християнин, учтив и страхлив, а другият… Ами другият е тъкмо противоположното. Филип Аврамов, с дълга коса и огромна брада, е съвсем неразпознаваем в ролята на босненеца Чики. Сприхав и приказлив, той е от тези хора, на които войната е дала опция да потвърдят, че и те могат нещо, че са някой. Примитивната канара на геройство и кураж, с която Чики мери света, може в цивилния живот да значи несретник с досие в полицията. На фронта обаче Чики е добър боец – куражлия, правилен другар, уверен родолюбец. Миро е от противоположния тип, красноречив пацифист, заставен да заеме страна в спора. Двамата се срещат в ничията земя и извървяват цялостния кръг омраза-любов-омраза.

След в Младежкия спектакъл това е вторият опит за театрална интерпретация на филм, която виждам в последно време. И този път мисля, че опитът е успешен. Отидох от любознание, само че и с цел да заведа сина си, за който филм на 15 години звучи доста антично, а постановката е изцяло настояща, задоволително информативна и впечатляваща. В последна сметка и двамата сме удовлетворени. И тъй като видяхме доста възпитаници да влизат на представлението на огромната сцена на театъра, а при нас долу в камерна зала беше много празно, тази режисура е безусловно подобаваща за огромните възпитаници. В последна сметка това е една война, която се случи при съседите – християни и мюсюлмани също като нас. Не бива да я забравяме.