Независимо от някои големи неясноти в регламентите за опазването на

Независимо от някои огромни неясноти в регламентите за опазването на старините на София, и даже и в Закона за София – въпреки всичко беше свършена много работа по опазването на някои (не всички) монументи на културата, като да вземем за пример реновирането на остарялата част на римския град Улпиа Сердика, като огромния ремонт на катедралния храма „ Св. Александър Невски “ и др. 

Дали обаче не се явява нужда от цялостна тактика освен за опазването на старините, само че и потреблението за туризъм, а за какво не – и за други културни цели? Все отново поради някои неуредени положения в законодателството – всички виждаме по какъв начин доста от старите, скъпи здания от София изчезват и даже подредбата на някои улици и квартали се трансформира – само че не напълно в добра посока.

Тази тематика бе коментирана в предаването „ Нашият ден “ от историка и някогашен заместник-кмет на София доцент Тодор Чобанов. Той описа много детайлности към историята на столичното законодателство, която датира от повече от едно столетие. Явно не всичко зависи единствено от параграфите и алинеите. Доц. Чобанов счита, че с изключение на по-детайлно прецизиране на текстовете на нормативните документи – доста е значимо и мнението на жителите на София, както и на неправителствените организации. 

Защо и софиянци да не провеждат локален референдум, когато става въпрос за опазването на образа на града? 

Доц. Чобанов уточни, че жителите не веднъж, и без референдум са взимали нещата в свои ръце, когато са считали, че някой градеж не е на мястото си в квартала им. Друг значим миг съгласно него е сериозна корекция в законодателството, която да подсигурява, че отнемането на статута на някои исторически архитектурни обекти към този момент в никакъв случай няма да се състои. Отнемането на статути се е случвало към този момент – още през 2003 година, точно заради някои неясноти в текстовете на законите.
Чуйте повече в звуковия файл.