&format=webp)
Щастливите хора мислят еднакво - науката го потвърждава
Независимо дали ви следва изпит, полет или медицински проучвания – има хора, които чакат най-хубавото, само че, естествено, има и такива, които се приготвят за най-неприятния вероятен сюжет. Какво обаче се случва в мозъка на тези с „ розовите очила “?
Ново проучване, извършено от учени от университета в Кобе, Япония, разкрива, че хората с оптимистична настройка не просто виждат чашата на половина цялостна – мозъците им в действителност вибрират на една и съща периодичност, когато мислят за бъдещето.
„ Оптимистите наподобява употребяват споделена неврална рамка за образуване на мислите си по отношение на бъдещето, което евентуално отразява подобен жанр на ментална обработка, а не идентични хрумвания “, разяснява Куниаки Янагисава, водещ създател на проучването, представен от The Guardian.
„ Това, което можем да разберем от изследването, е, че основата на обществения им триумф може да бъде точно тази споделена действителност. Не става въпрос само за позитивно отношение. Мозъците им безусловно са на една и съща дължина на вълната, което може да разреши по-дълбока и интуитивна връзка посред им. “
Изследването е оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences и обгръща 87 участници, които попълнят въпросник за равнището си на оптимизъм.
След това, по време на ЯМР скенер, участниците си показват разнообразни събития в бъдещето – положителни (напр. епично околосветско пътешествие), неутрални или отрицателни (например уволняване от работа). Малка група от тях мислят и за сюжети, свързани със гибелта.
Резултатите демонстрират, че оптимистите показват по-голямо подобие в мозъчната интензивност в зоната на медиалния префронтален кортекс (MPFC) – район, обвързван с насочено към бъдещето мислене.
Възможното пояснение, съгласно Янагисава, е, че песимистите имат по-широк диапазон от паники при мисли за отрицателни събития. Друга догадка обаче е, че оптимистите преглеждат бъдещето си в границите на обществено признати цели, от които песимистите могат да се усещат отчуждени.
Екипът на Янагисава открива и паралел с една от най-известните реплики в международната литература – началната фраза на „ Ана Каренина “ от Лев Толстой: „ Всички щастливи фамилии си приличат; всяко нещастно семейство е нещастно по своему. “
„ На тази основа предлагаме и хипотезата, че оптимистите си наподобяват, а всеки черноглед си показва бъдещето по собствен личен метод “, пишат откривателите.
Изследването открива и по-ясно разграничаване в мозъчната интензивност при положителни и отрицателни сюжети точно при оптимистите. Това подсказва, че те не просто мислят по идентичен метод, когато става дума за структурата на мисълта, а и прочувствено обработват информацията по-различно – с по-голяма дарба да разграничават положителното от неприятното. Според Янагисава това може да е ключ към устойчивостта им.
„ Не споделяме, че оптимистите имат идентични мисли за бъдещето си или че си показват безусловно същите сюжети “, добавя той. „ По-скоро открихме, че мозъците им си показват бъдещите събития по подобен метод, изключително когато би трябвало да разграничат позитивните от отрицателните благоприятни условия. Така че – въпреки и да не мислят за едно и също, мислят по един и същи метод. “
Позитивизмът не е бягство от действителността
Според проф. Лиса Бортолоти от Университета в Бирмингам, която не е взела участие в проучването, оптимистите си показват отрицателните бъдещи събития в по-малко ярки и съответни елементи от позитивните – което ги прави по-малко прочувствено натоварващи.
„ Тези открития може би демонстрират, че оптимизмът не е форма на ирационалност или деформиране на действителността, тъй като не трансформира метода, по който виждаме нещата към нас, а по-скоро – по какъв начин те ни влияят “, разяснява тя.
Все отново, Бортолоти предизвестява: да приемаш, че нищо няма да се обърка, не е потребно, в случай че това те оставя неопитен за провокациите. Но когато оптимизмът служи за мотивация, тогава той е мощен инструмент за реализиране на задачите.
„ Да си представим едно позитивно развиване като постижимо и мечтано ни кара да го ценим повече и да работим за него – което в последна сметка го прави и по-вероятно да се случи “, заключава тя.
Ново проучване, извършено от учени от университета в Кобе, Япония, разкрива, че хората с оптимистична настройка не просто виждат чашата на половина цялостна – мозъците им в действителност вибрират на една и съща периодичност, когато мислят за бъдещето.
„ Оптимистите наподобява употребяват споделена неврална рамка за образуване на мислите си по отношение на бъдещето, което евентуално отразява подобен жанр на ментална обработка, а не идентични хрумвания “, разяснява Куниаки Янагисава, водещ създател на проучването, представен от The Guardian.
„ Това, което можем да разберем от изследването, е, че основата на обществения им триумф може да бъде точно тази споделена действителност. Не става въпрос само за позитивно отношение. Мозъците им безусловно са на една и съща дължина на вълната, което може да разреши по-дълбока и интуитивна връзка посред им. “
Изследването е оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences и обгръща 87 участници, които попълнят въпросник за равнището си на оптимизъм.
След това, по време на ЯМР скенер, участниците си показват разнообразни събития в бъдещето – положителни (напр. епично околосветско пътешествие), неутрални или отрицателни (например уволняване от работа). Малка група от тях мислят и за сюжети, свързани със гибелта.
Резултатите демонстрират, че оптимистите показват по-голямо подобие в мозъчната интензивност в зоната на медиалния префронтален кортекс (MPFC) – район, обвързван с насочено към бъдещето мислене.
Възможното пояснение, съгласно Янагисава, е, че песимистите имат по-широк диапазон от паники при мисли за отрицателни събития. Друга догадка обаче е, че оптимистите преглеждат бъдещето си в границите на обществено признати цели, от които песимистите могат да се усещат отчуждени.
Екипът на Янагисава открива и паралел с една от най-известните реплики в международната литература – началната фраза на „ Ана Каренина “ от Лев Толстой: „ Всички щастливи фамилии си приличат; всяко нещастно семейство е нещастно по своему. “
„ На тази основа предлагаме и хипотезата, че оптимистите си наподобяват, а всеки черноглед си показва бъдещето по собствен личен метод “, пишат откривателите.
Изследването открива и по-ясно разграничаване в мозъчната интензивност при положителни и отрицателни сюжети точно при оптимистите. Това подсказва, че те не просто мислят по идентичен метод, когато става дума за структурата на мисълта, а и прочувствено обработват информацията по-различно – с по-голяма дарба да разграничават положителното от неприятното. Според Янагисава това може да е ключ към устойчивостта им.
„ Не споделяме, че оптимистите имат идентични мисли за бъдещето си или че си показват безусловно същите сюжети “, добавя той. „ По-скоро открихме, че мозъците им си показват бъдещите събития по подобен метод, изключително когато би трябвало да разграничат позитивните от отрицателните благоприятни условия. Така че – въпреки и да не мислят за едно и също, мислят по един и същи метод. “
Позитивизмът не е бягство от действителността
Според проф. Лиса Бортолоти от Университета в Бирмингам, която не е взела участие в проучването, оптимистите си показват отрицателните бъдещи събития в по-малко ярки и съответни елементи от позитивните – което ги прави по-малко прочувствено натоварващи.
„ Тези открития може би демонстрират, че оптимизмът не е форма на ирационалност или деформиране на действителността, тъй като не трансформира метода, по който виждаме нещата към нас, а по-скоро – по какъв начин те ни влияят “, разяснява тя.
Все отново, Бортолоти предизвестява: да приемаш, че нищо няма да се обърка, не е потребно, в случай че това те оставя неопитен за провокациите. Но когато оптимизмът служи за мотивация, тогава той е мощен инструмент за реализиране на задачите.
„ Да си представим едно позитивно развиване като постижимо и мечтано ни кара да го ценим повече и да работим за него – което в последна сметка го прави и по-вероятно да се случи “, заключава тя.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ