Учени: Шансът при хвърляне на монета за ези-тура изобщо не е 50/50
Независимо дали става дума за решение на спор или за установяване на това кой ще стартира първи футболния мач, хвърлянето на монета се употребява от епохи. Когато обаче избирате сред „ ези “ и „ тура “, може би би трябвало да преосмислите догатката си, че възможностите са 50/50.
Това е по този начин, тъй като учените в Нидерландия откриха, че при хвърлянето на монетата се появява естествено отклоняване, оповестява „ Дейли мейл “, предава Българска телеграфна агенция.
След като са хвърлили монети над 350 000 пъти, специалистите са открили, че страната, която
в началото е обърната нагоре, се връща в същата позиция в 50,8% от случаите.
Това може и да не звучи изключително значимо, само че специалистите, провели новото проучване, настояват, че това е „ неопровержимо доказателство за отклоняване към една избрана страна “.
Проучването е ръководено от Франтишек Бартош, докторант по психически способи в Университета в Амстердам, който споделя, че значението на отклонението става още по-ясно изразено в света на хазарта. Ако заложите един $ за резултата от хвърлянето на монета 1000 пъти, знаейки началната позиция на хвърлянето на монетата, ще спечелите сигурно приблизително 19 $ “, написа той в X (бившия Туитър).
За проучването Бартос и екипът му хвърлят монета 350 757 пъти.
„ Преди към година започнахме да търсим отговор на един от най-интригуващите въпроси: Ако хвърлите монета и я хванете в ръка, каква е вероятността тя да се приземи на същата страна, от която е почнала? “ - разгласява той в X.
Бартош разгласи, че резултатите от изследването демонстрират „ безапелационна статистическа поддръжка “ за „ физичния модел на мятане на монети “, който за първи път е препоръчан от математика от Станфорд Пърси Дайаконис през 2007 година
Той стига до заключението, че
„ когато хората хвърлят елементарна монета, тя има наклонност да се приземи в същото състояние, от което е почнала “.
Дайаконис пресмята, че резултатът от една и съща страна е 51%.
Нашите данни поддържат тази точна прогноза - написа Бартош в публикацията си, монетите се приземяваха по-често на същата страна от момента на хвърлянето.
Дайаконис за първи път осъзнава, че хвърлянето на монети не е инцидентно, откакто той и сътрудниците му съумяват да нагласят машина за мятане на монети, тъй че монетата да пада на „ ези “ всякога.
След това той и екипът му помолили хора да вършат същото още веднъж и още веднъж, като записвали резултатите с високоскоростна камера.
Въпреки че резултатите са били малко по-случайни, те въпреки всичко са се оказали с разлика от 51-49%.
Дайаконис означи, че случайността се дължи на обстоятелството, че когато хората хвърлят монети, има редица разнообразни придвижвания, които монетата може да направи. Например, той сподели по какъв начин монетите не се движат единствено от край до край, само че и в кръгово придвижване, сходно на подхвърлена пица. Ученият също по този начин открил, че има способи за мятане на монета, при които тя наподобява по този начин, като че ли се мята във въздуха, само че в реалност въобще не се движи.
Поради това той и екипът му стигат до заключението, че при хвърлянето на монетата става въпрос за „ физика “, а не просто за „ случайност “.
„ Естествено, хвърлените монети се подчиняват на законите на механиката и полетът им се дефинира от началните условия “, пишат откривателите в своята публикация.
Бартош се съгласява с тях: „ Преобладаването на горната страна произлиза от ротации отвън оста (т.е. прецесия или колебание), за които обаче може да се допусна, че са разнообразни при другите хора “, написа той и екипът му в предпечатното изследване. „ Бъдещата работа би трябвало да се опита да ревизира дали „ колебаещите се хвърлячи “ демонстрират по-изразено користолюбие към една и съща страна, в сравнение с „ постоянните хвърлячи “.
Така или другояче, идващия път, когато хвърляте монета, може да помислите дали да не погледнете коя страна е обърната нагоре - това може да ви даде малко преимущество пред възможностите „ 50/50 “.
Това е по този начин, тъй като учените в Нидерландия откриха, че при хвърлянето на монетата се появява естествено отклоняване, оповестява „ Дейли мейл “, предава Българска телеграфна агенция.
След като са хвърлили монети над 350 000 пъти, специалистите са открили, че страната, която
в началото е обърната нагоре, се връща в същата позиция в 50,8% от случаите.
Това може и да не звучи изключително значимо, само че специалистите, провели новото проучване, настояват, че това е „ неопровержимо доказателство за отклоняване към една избрана страна “.
Проучването е ръководено от Франтишек Бартош, докторант по психически способи в Университета в Амстердам, който споделя, че значението на отклонението става още по-ясно изразено в света на хазарта. Ако заложите един $ за резултата от хвърлянето на монета 1000 пъти, знаейки началната позиция на хвърлянето на монетата, ще спечелите сигурно приблизително 19 $ “, написа той в X (бившия Туитър).
За проучването Бартос и екипът му хвърлят монета 350 757 пъти.
„ Преди към година започнахме да търсим отговор на един от най-интригуващите въпроси: Ако хвърлите монета и я хванете в ръка, каква е вероятността тя да се приземи на същата страна, от която е почнала? “ - разгласява той в X.
Бартош разгласи, че резултатите от изследването демонстрират „ безапелационна статистическа поддръжка “ за „ физичния модел на мятане на монети “, който за първи път е препоръчан от математика от Станфорд Пърси Дайаконис през 2007 година
Той стига до заключението, че
„ когато хората хвърлят елементарна монета, тя има наклонност да се приземи в същото състояние, от което е почнала “.
Дайаконис пресмята, че резултатът от една и съща страна е 51%.
Нашите данни поддържат тази точна прогноза - написа Бартош в публикацията си, монетите се приземяваха по-често на същата страна от момента на хвърлянето.
Дайаконис за първи път осъзнава, че хвърлянето на монети не е инцидентно, откакто той и сътрудниците му съумяват да нагласят машина за мятане на монети, тъй че монетата да пада на „ ези “ всякога.
След това той и екипът му помолили хора да вършат същото още веднъж и още веднъж, като записвали резултатите с високоскоростна камера.
Въпреки че резултатите са били малко по-случайни, те въпреки всичко са се оказали с разлика от 51-49%.
Дайаконис означи, че случайността се дължи на обстоятелството, че когато хората хвърлят монети, има редица разнообразни придвижвания, които монетата може да направи. Например, той сподели по какъв начин монетите не се движат единствено от край до край, само че и в кръгово придвижване, сходно на подхвърлена пица. Ученият също по този начин открил, че има способи за мятане на монета, при които тя наподобява по този начин, като че ли се мята във въздуха, само че в реалност въобще не се движи.
Поради това той и екипът му стигат до заключението, че при хвърлянето на монетата става въпрос за „ физика “, а не просто за „ случайност “.
„ Естествено, хвърлените монети се подчиняват на законите на механиката и полетът им се дефинира от началните условия “, пишат откривателите в своята публикация.
Бартош се съгласява с тях: „ Преобладаването на горната страна произлиза от ротации отвън оста (т.е. прецесия или колебание), за които обаче може да се допусна, че са разнообразни при другите хора “, написа той и екипът му в предпечатното изследване. „ Бъдещата работа би трябвало да се опита да ревизира дали „ колебаещите се хвърлячи “ демонстрират по-изразено користолюбие към една и съща страна, в сравнение с „ постоянните хвърлячи “.
Така или другояче, идващия път, когато хвърляте монета, може да помислите дали да не погледнете коя страна е обърната нагоре - това може да ви даде малко преимущество пред възможностите „ 50/50 “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ