Независимо дали човек е повален от неприятна простуда или си

Независимо дали човек е повален от неприятна настинка или си „ съжителства “ с една или повече хронични заболявания, края на лятото и захлаждането на открито вършат тези феномени още по-трудно търпими. За положително или зло, това човек да потърси аргументите за недоволствата си в интернет, се е трансформирало към този момент по-скоро в предписание, в сравнение с в изключение.

Този жанр на държание е осъждан и определян постоянно като „ меланхолия “. Немного хора в реалност страдат от последната и тя не е ново събитие, родило се с интернет. Заболяването е разказано в текствете на Хипократ и е една от изявите на групата на Конверзионните (дисоциативни) разстройства .

Когато не желаеме сами да водим борбите си – неосъзнати жерви

Пациентите, които търсят лекарска помощ заради мъчителни признаци се усещат подценени, когато ги изпратят от кабинета с думите „ Нищо Ви няма “. Положението не е тъкмо по този начин, както им се коства на пръв взор. По този проблем доста се е работило и разсъждавало и към момента се вършат разнообразни проучвания, които да открият от къде тъкмо идват недоволствата.

Днес се приема, че дисоциативните разстройства може да са еволюционно одобрена защитна реакция при тежка контузия, предизвиваща беззащитност и лишаваща потърпевшия от надзор над личното му тяло.

Появата на признаците съставлява самобитно

канализиране на тревогата и зародилия психичен спор от сферата на осъзнаване към тялото, където казусът няма да е към този момент обект на мисълта. Допълнително, възприемането на ролята на болен е метод да се угоди на потребността от взаимозависимост.

Тревогата и стресът не са като водата, която „ избива “ от където откри път и с това се завършва казусът. Когато травматичната информация се съхранява по този метод отвън полето на осъзнаване, тя се резервира в неизменен тип и продължава дълго време неумишлено да предизвиква телесни недоволства.

Съответно, дисоциативното разстройство е както еволюционно, по този начин и в детството добит модел на държание , при който мъчителните житейски трудности се посрещат от телесни признаци. Последното разрешава на индивида да показва беззащитност, да печели внимание и поддръжка и/или да избегне експанзията на близките.

Описаното може да прозвучи като аморално „ изплъзване “ от компликациите, само че това би било неверно схващане. Тези пациенти не осъзнават произхода на недоволствата си, постоянно не си и дават сметка, че минават през психичен стрес.

Свързани публикации.. Хипохондрия – болестен боязън от заболявания 6 Херпес на устните – стресът има значение 0 Как паниките и стресът ни разболяват? 0

Модерните изобразителни способи са потвърдили и морфологични и функционални отклонения в мозъка – понижени размери на амигдалата и хипокампа, изменени параметри на невротрансмитерите и нарушена връзка сред двете мозъчни полукълба.

Какви са признаците?

Поставянето на диагнозата конверзионно разстройство става по метода на изключването – когато след изчерпателен клиничен обзор и общоприет набор от лабораторни и изобразителни способи не съумеят да се открият морфологични или функционални аргументи за недоволствата.

Обикновено съобщаваната от пациента динамичност и симптоматика не дава отговор на известните механизми на протичането на болесттите, самото изложение носи прочувствена багра – обстоятелствено, педантично или пък изцяло безразлично.

Едно от най-характерните неща е полисимптомната природа на недоволствата – в хода на болестта пациентите имат голям брой и разнообразни признаци:
Болка – в главата, корема, гърба, ставите, гръдния панер, ректум, по време на сексуален акт и уриниране; Стомашно-чревни – гадене, отичане, диария, нетърпимост към няколко разнообразни храни; Полово-репродуктивни – полово равнодушие, еректилна/еякулаторна дисфункция, повръщане през цялата бременност; Псевдоневрологични – нарушени съгласуваност или равновесие, парализа, затруднено преглъщане и „ буца в гърлото “, ретенция на урина, халюцинации и други
Същинската меланхолия пък съставлява свръхангажираност със боязън от болест и/или увереност в съществуването на съществено заболяване, което се дължи на неправилна интерпретация на телесни чувства и не се повлиява от уверенията на експертите и обективните причини в интерес на противното.

Директната борба не оказва помощ

Най-доброто лекуване за дисоциативните разстройства е психотерапията . Тя би трябвало да се прави от експерт и първоначално изисква успокоителен и подкрепящ метод. Анализите на лекарите за нереалистичността на недоволствата и изтъкване на главната причина не оказва помощ на пациентите.