Неуспяла кандидатка за шеф на съд се жалва от мненията

Неуспяла кандидатка за началник на съд се жалва от мненията и оценките на членове на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет за нейните качества. Върховният административен съд (ВАС) ѝ отговоря, че мненията не подлежат на правосъден надзор, а решението за неизбирането ѝ за ръководител е израз на свободната воля и преценка на кадровия орган. След това отхвърля жалбата ѝ.

На 1 март т. година Семеен кодекс на Висш съдебен съвет изслуша двете кандидатки за ръководител на районния съд в Сандански – Рая Манолева и Стойка Янева. Тогава стана ясно, че Янева е подала сигнал в Министерство на вътрешните работи за закани и закани за живота ѝ от нейни сътрудници. От отдел „ Убийства “ са посетили съда и са снели пояснения от четирима магистрати, посочени в сигнала, една от които е Рая Манолева. Членовете на съвета се изумиха от визитата на чиновници на Министерство на вътрешните работи и снемането на пояснения от съдии и установяваха, че проблемите в съда са почнали след определянето на Стойка Янева за и. ф. началник. В последна сметка Рая Манолева беше определена за началник на РС-Сандански, а Янева апелира пред Върховния административен съд.

Върховен административен съд обаче отхвърля жалбата ѝ, а от решението му се схваща, че Стойка Янева е възразила против оценките и проявен субективизъм в изявленията на членове на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет.

„ Янева показва, че е нарушено правото ѝ на отбрана и равнопоставено отнасяне с другия претендент, като излага съображения, които варират към мнението, че оспореното решение не е стимулирано, че избрани членове на колегията са пробвали да вършат внушения и че са налице избрани обществени настроения и опити за дискредитирането ѝ – събитие, което не е било обект на внимание и преценка от страна на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет “, споделя Върховен административен съд в решението си.

И след това дава отговор по този начин: „ Законодателната уредба е определила формата за осъществяване на избора – събеседване, и предмета на преценката – професионалната подготовка на претендента, управническата му подготвеност и нравствените му качества. Липсва обаче регламентиране на мярката за оценка, която е предоставена на свободната воля и преценка на членовете на колегията. Като гаранция за отбягване на субективизма, който по този начин или другояче е имплицитно заложен във всяка активност по оценяване, законодателят е планувал тази активност да се прави въз основа на събеседване, извършено от груповия орган при съблюдаване условията за кворум, като това бъде обективирано в решение, признато с несъмнено в закона болшинство “.

Върховните съдии Георги Георгиев (председател на състава), Юлия Тодорова и Десислава Стоева (докладчик) допълват, че правосъдният надзор на решението на кадровия орган е за това дали са спазени откритите в Закон за съдебната власт условия и ред за провеждането на избор на ръководител. И прецизират, че отвън обсега на правосъдния надзор за изразените отзиви.

„ В своята същина изказванията на арбитър Янева показват незадоволеност от осъществената преценка и най-много противоречие с тази преценка на представянето на двете кандидатки за длъжността по време на събеседването. Тази преценка обаче не предстои на правосъден надзор. Тя е оценъчна, а не административна активност и резултатът от осъществяването ѝ е детайл от фактическия състав на избора на административни ръководители по реда на член 194б от Закон за съдебната власт. Действайки при събеседването в изискванията на оперативна автономия, Семеен кодекс на Висш съдебен съвет прави преценка на претендентите, която не може да бъде следена от съда. Резултатът от вота на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет е израз на свободната преценка на нейните членове, в границите на предоставената от закона дискреционна власт на груповия орган, а протоколираните разисквания не са предмет на правосъден надзор “, споделя Върховен административен съд,пише лекс бг.

Тричленният състав акцентира, че преценката на Висш съдебен съвет за управническата подготвеност на претендентите за ръководители е „ самобитна симбиоза от изразените самостоятелни отзиви на членовете на колегията, основани на изложената от претендента идея и дадените от този претендент отговори на поставените му въпроси при събеседването “.

Според висшите съдии субективността на мнението на всеки един от кадровиците се показва в персоналната му интерпретация по обстоятелствата и с помощта на тази индивидуалност не би могло да се желае постигането на цялостна или задоволителна обективност.

Върховен административен съд прецизира, че в тази ситуация Съдийската гилдия е работила в границите на своята оперативна автономия както нейно право е да избере претендент, който дава отговор на всички законови условия, за поста ръководител. „ В рамките на актуалното произвеждане обаче не може да се извърши инспекция дали решението, определено от двете законосъобразни вероятни решения, е най-благоприятно и дейно за страната и обществото по смисъла на член 6, алинея 4 от Административнопроцесуален кодекс, тъй като това би означавало да бъде заместен Висш съдебен съвет в преценката му за нравствените и професионалните качества на претендента. Ето за какво в това отношение съдът прави аргументиран извод за правомерност на акта “, се споделя още в решението.

Съдът отхвърля възражението на Стойка Янева, че изборът на Рая Манолева е нестимулиран. Напротив, спазени са всички условия – двете отраслови комисии са изготвили мнения за професионалните и нравствени качества на кандидатките, те са показали своите концепции, отговаряли са на въпроси, по-късно е имало разискване и гласоподаване.

А във връзка изказване на Янева за съществуване на условия, които слагат под въпрос нравствените качества на Рая Манолева, Върховен административен съд акцентира, че тези съображения са отвън обсега на предмета на правния спор, а също така от тях не може да се направи извод, че решението на колегията би могло да аргументи несъизмерими вреди.

Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е дефинитивно.

П. Попов