Борисов вече е зависим от змиите в ГЕРБ
Нещо знаменателно се случва - 9 месеца преди локалния избор водачът на най-голямата партия на личния си кмет във втория по величина град; кметът Този невиждан за политиката ни сюжет е още по-специален поради обстоятелството, че иде тирада за ГЕРБ. Гръмовержецът Бойко Борисов един кмет не може да в профил!
Разбира се, изцяло е допустимо случката в Пловдив да има втори проект. Да не е безусловно раздор. Тъй като са другари, допустимо е посредством напусналия Здравко Димитров водачът на ГЕРБ да си обезпечава втора писта наесен към локалната власт (номерът бе сполучливо отигран през 2015 година, когато Димитров изостави партията поради Цветан Цветанов и вкара група в общинския съвет). Възможно е Борисов да пробва хитро в дълготраен проект да почисти имиджа си след многото кавги под тепетата, или нещо трето. Но и по този начин да е, на обществен терен сценката минава през неговото
собствено унижение в този момент.
Разрив или не, това е съществено нова обстановка. При нея с ГЕРБ и Борисов се случват неща, които до през вчерашния ден бяха немислими.
За да се схване тъкмо протичащото се, е нужна ретроспекция:
ГЕРБ е несъмненият дълготраен владетел в общините, само че триумфът на последния избор не пристигна по никакъв начин елементарно. Нищожна за София разлика от 20 000 гласа донесе успеха на Йорданка Фандъкова над Мая Манолова. Във Варна Иван Портних завоюва против разграничена измежду двама претенденти Българска социалистическа партия, комфортно изправил се на балотаж против този, който има по-нисък електорален таван (Костадин Костадинов). А в Пловдив поради многото политически и бизнес ползи обстановката бе безобразно комплицирана. Наложи се на първия тур сподвижници на Дани Каназирева
да изникват " инцидентно "
пред с цел да основават междинните резултати усещане за растеж при нея - надлежно липса на смисъл да се гласоподава за Славчо Атанасов, главен съперник на Димитров. Каназирева, зложелател тогава на ГЕРБ, отхвърли да прави услуги. Обаче след това отново " инцидентно " изгря като регионален шеф и народен представител на ГЕРБ.
Конкретно пловдивската разстановка се нуждае от още обяснение:
От първия ден на мандата през 2019 година Димитров е в доста тежки връзки с предшественика си Иван Тотев. Именно някогашният кмет е мощният човек в ГЕРБ - Пловдив. Негови хора са районните кметове и общинските съветници на партията. Тотев не харесваше Димитров, Димитров бе харесван само от Бойко Борисов. Всичко това не просто създаваше неспособност ръководството на града и локалната партийна конструкция да действат обикновено.
Но и бе пушка (по Чехов),
която наложително ще гръмне към края на мандата - въпросът бе кой тъкмо ще я смъкна от стената. Без да има запас да направи нещо значимо, само че задоволително способна да поразбърка нещата, предишното лято Каназирева се отдръпна от парламентарната листа и упрекна Тотев в грехове.
При всичките тия многочислени фактори и ползи, а и посред многото проблеми с недостроени игрища, застроени градинки и панаирни циркове - без значение кой тъкмо е отговорен за тях, през днешния ден Борисов просто сграбчи пушката. Тепърва ще се види къде попадна патронът, какъв брой дупки отвори. Но е ясно едно - мощно ранени са самата ГЕРБ и Борисов. Защото да тръгнеш на финала на мандата да сменяш кмета, който си закрилял макар гафовете, даже си разгласил интернет видео по какъв начин му вървиш на рандеву в болничното заведение (2020 г.), е самопрострелване .
И тук стигаме до същината на въпроса:
Борисов бе задължен да пусне лична кръв,
тъй като другояче може да загуби изборите в Пловдив. Щом като преди 4 години трябваше да се вършат комплицирани схеми, в този момент, при много по-слаба като цяло поддръжка за ГЕРБ, а и при очертаващия се съюз на Политическа партия с Демократична България, са нужни незабавни ексцентрични ходове. Бе нужно някакво " самоочистване ", " катарзис ", без значение от високата цена - и за пред необятната аудитория, и предвид на вътрешнопартийните лагери. Борисов го стори. Новата обстановка и точно тази - отпаднал, надалеч от високия рейтинг и положителната форма, водачът на ГЕРБ бе
заставен обществено да реже свое месо,
с цел да устоява партията на конкуренцията. А отводът на Димитров, без значение дали е координиран или не с Борисов, още повече направи обстановката нова.
Напълно е допустимо да предстоят още жертвоприношения, тъй като другояче ГЕРБ ще загуби и други градове. Съюзът на Политическа партия и Демократична България е опасност за партията не толкоз на национално равнище, а на общинско - където властта се въплъщава от от дълго време втръснали фигури, които могат да бъдат съборени на мига, в случай че против тях, без пилеене на гласове, се изправят фигури, отговарящи на обикновените условия за честност (само му вижте какъв е " материалът " на Борисов в Пловдив - Димитров, Тотев, Каназирева). Затова не са изключени още катарзиси от водача на ГЕРБ. Но те няма да бъдат леки за осъществяване. Защото, без значение от проектите зад кадър, колкото повече се отдалечава ГЕРБ от интервалите, в които бе в кондиция, толкоз повече
ще порастват центробежните сили в нея.
В такива обстановки партийният водач, който и да е той, става все по-зависим от партийните змии. И ще му е все по-трудно на Борисов да разтурва гнездата им, с които до момента с лекост се справяше, а и насърчаваше да съскат против враговете.
Накратко: когато една партия дълго време е упражнявала централната власт, само че е далеч е от нея и не е несъмнено ще я получи ли отново, с тази партия стартират да се случват чудеса. Такова знамение следим сега в Пловдив.
Разбира се, изцяло е допустимо случката в Пловдив да има втори проект. Да не е безусловно раздор. Тъй като са другари, допустимо е посредством напусналия Здравко Димитров водачът на ГЕРБ да си обезпечава втора писта наесен към локалната власт (номерът бе сполучливо отигран през 2015 година, когато Димитров изостави партията поради Цветан Цветанов и вкара група в общинския съвет). Възможно е Борисов да пробва хитро в дълготраен проект да почисти имиджа си след многото кавги под тепетата, или нещо трето. Но и по този начин да е, на обществен терен сценката минава през неговото
собствено унижение в този момент.
Разрив или не, това е съществено нова обстановка. При нея с ГЕРБ и Борисов се случват неща, които до през вчерашния ден бяха немислими.
За да се схване тъкмо протичащото се, е нужна ретроспекция:
ГЕРБ е несъмненият дълготраен владетел в общините, само че триумфът на последния избор не пристигна по никакъв начин елементарно. Нищожна за София разлика от 20 000 гласа донесе успеха на Йорданка Фандъкова над Мая Манолова. Във Варна Иван Портних завоюва против разграничена измежду двама претенденти Българска социалистическа партия, комфортно изправил се на балотаж против този, който има по-нисък електорален таван (Костадин Костадинов). А в Пловдив поради многото политически и бизнес ползи обстановката бе безобразно комплицирана. Наложи се на първия тур сподвижници на Дани Каназирева
да изникват " инцидентно "
пред с цел да основават междинните резултати усещане за растеж при нея - надлежно липса на смисъл да се гласоподава за Славчо Атанасов, главен съперник на Димитров. Каназирева, зложелател тогава на ГЕРБ, отхвърли да прави услуги. Обаче след това отново " инцидентно " изгря като регионален шеф и народен представител на ГЕРБ.
Конкретно пловдивската разстановка се нуждае от още обяснение:
От първия ден на мандата през 2019 година Димитров е в доста тежки връзки с предшественика си Иван Тотев. Именно някогашният кмет е мощният човек в ГЕРБ - Пловдив. Негови хора са районните кметове и общинските съветници на партията. Тотев не харесваше Димитров, Димитров бе харесван само от Бойко Борисов. Всичко това не просто създаваше неспособност ръководството на града и локалната партийна конструкция да действат обикновено.
Но и бе пушка (по Чехов),
която наложително ще гръмне към края на мандата - въпросът бе кой тъкмо ще я смъкна от стената. Без да има запас да направи нещо значимо, само че задоволително способна да поразбърка нещата, предишното лято Каназирева се отдръпна от парламентарната листа и упрекна Тотев в грехове.
При всичките тия многочислени фактори и ползи, а и посред многото проблеми с недостроени игрища, застроени градинки и панаирни циркове - без значение кой тъкмо е отговорен за тях, през днешния ден Борисов просто сграбчи пушката. Тепърва ще се види къде попадна патронът, какъв брой дупки отвори. Но е ясно едно - мощно ранени са самата ГЕРБ и Борисов. Защото да тръгнеш на финала на мандата да сменяш кмета, който си закрилял макар гафовете, даже си разгласил интернет видео по какъв начин му вървиш на рандеву в болничното заведение (2020 г.), е самопрострелване .
И тук стигаме до същината на въпроса:
Борисов бе задължен да пусне лична кръв,
тъй като другояче може да загуби изборите в Пловдив. Щом като преди 4 години трябваше да се вършат комплицирани схеми, в този момент, при много по-слаба като цяло поддръжка за ГЕРБ, а и при очертаващия се съюз на Политическа партия с Демократична България, са нужни незабавни ексцентрични ходове. Бе нужно някакво " самоочистване ", " катарзис ", без значение от високата цена - и за пред необятната аудитория, и предвид на вътрешнопартийните лагери. Борисов го стори. Новата обстановка и точно тази - отпаднал, надалеч от високия рейтинг и положителната форма, водачът на ГЕРБ бе
заставен обществено да реже свое месо,
с цел да устоява партията на конкуренцията. А отводът на Димитров, без значение дали е координиран или не с Борисов, още повече направи обстановката нова.
Напълно е допустимо да предстоят още жертвоприношения, тъй като другояче ГЕРБ ще загуби и други градове. Съюзът на Политическа партия и Демократична България е опасност за партията не толкоз на национално равнище, а на общинско - където властта се въплъщава от от дълго време втръснали фигури, които могат да бъдат съборени на мига, в случай че против тях, без пилеене на гласове, се изправят фигури, отговарящи на обикновените условия за честност (само му вижте какъв е " материалът " на Борисов в Пловдив - Димитров, Тотев, Каназирева). Затова не са изключени още катарзиси от водача на ГЕРБ. Но те няма да бъдат леки за осъществяване. Защото, без значение от проектите зад кадър, колкото повече се отдалечава ГЕРБ от интервалите, в които бе в кондиция, толкоз повече
ще порастват центробежните сили в нея.
В такива обстановки партийният водач, който и да е той, става все по-зависим от партийните змии. И ще му е все по-трудно на Борисов да разтурва гнездата им, с които до момента с лекост се справяше, а и насърчаваше да съскат против враговете.
Накратко: когато една партия дълго време е упражнявала централната власт, само че е далеч е от нея и не е несъмнено ще я получи ли отново, с тази партия стартират да се случват чудеса. Такова знамение следим сега в Пловдив.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ