Мондиал 2022: Виртуална реалност по трибуните
Нещо необичайно се случва на това международно състезание по футбол. Разбира се, там стават доста странни неща, само че това наподобява като едно тънко развиване, като тиха смяна в тона и естетиката на играта. Забелязва се в телевизионното отразяване от Мондиал 2022, с неговите дълбоки фокуси, въртящи се въздушни фрагменти - един артикул, който става все по-кинематографичен и като обсег, и като жанр.
Този развой стартира от известно време и непрестанно се развива. Но може би по-стряскащото му продължение е методът, по който цифровият свят се прелива към преживяването онлайн.
През по-голямата част от ХХ век футболът съществуваше в две паралелни вселени. Едната бе с билети и игрища, трева и седалки, почитатели и скандирания - свят, в който всичко можеше да се види, чуе, помирише и допре. След това пристигна играта, филтрирана през ТВ екраните - свят на бутончета и пиксели, опосредстван от коментаторите и телевизионните продуценти, от редакторите и тематичната музика.
Мондиал 2022 в Катар е може би първото международно състезание, в което
разделянето сред тези два свята към този момент не е ясно изразено,
те започнаха да се сливат. Човек може да почувства това още от момента, в който се изкачи по стълбището и пристъпи към трибуните, което на това състезание дава чувството не за влизане в спортно оборудване, а повече като прекосяване през лъчезарен и пулсиращ портал.
Силна, нагнетяваща музика изпълва всяко допустимо пространство и отвор. Оглушителният звук спира едва няколко секунди преди началото на мача, с цел да избухне още веднъж момент след свирката на рефера за завършек на играта. На големите екрани рекламите за криптотърговия се състезават за внимание с бумтящия глас на спикера на стадиона, който приказва бързо, много и патетично - като цирково конферансие.
На трибуните човек неясно осъзнава, че към него има хиляди почитатели, които скандират и пеят, само че все пак тяхната шумотевица е заглушена от публично лицензирания звук, струящ от мощните тонколони. Като подигравка - понякога конферансието подканя публиката " да вдигне малко звук ". Но да надвикаш колоните е общо взето загубена идея. На Мондиал 2022 няма значение какъв брой сте шумни -
можете да скандирате само когато ви кажат
А даже и когато мачът стартира, виртуалният свят по някакъв метод съумява да проникне. Несъмнено, ТВ зрителите към този момент са привикнали с призрачните, безплътни цифрови " манекени " от полуавтоматичната VAR технология. Но за феновете на стадиона това е единствено една дребна част от непрекъснатата компютърно генерирана циклограма, разиграваща се на гигантските екрани.
Анимирани графики се появяват през няколко секунди, показвайки купища статистически данни - отнемания на топката, владеене на топката, направления на офанзивите, защитни линии, брой на удари и така нататък С развиването на мача екраните стартират да демонстрират повторения на случили се по-рано произшествия. По някаква необяснима причина тези повторения са с компютърно генерирани изображения, тъй че почитателите виждат дигиталния аватар на Бруно Фернандеш да подава към дигиталния аватар на Кристиано Роналдо вместо същински запис на обстановката, станала пет минути по-рано.
И всичко това е, в случай че решите да гледате от трибуните единствено със личните си очи. А ако " цъкнете " на смарт телефона си приложението FIFA+, ще се отвори една напълно нова гледка. Използвайки добавената действителност на това приложение, можете да насочите телефона си към терена и да видите по какъв начин той се трансформира в топлинна карта, да наслагвате статистики онлайн върху тревата, да гледате същите повторения, които гледат вкъщи ТВ феновете от целия свят, на занимателен каданс и колкото пъти желаете.
От софтуерна позиция това е впечатляващо. Но повдига един фундаментален въпрос: в случай че бъдещето на футбола е да гледате мач от трибуните през смарт телефона си,
какъв е тъкмо смисълът да сте там?
Без подозрение този живо/дигитален хибрид е ориентиран към по-младия сегмент от пазара - генерацията, която израсна, консумирайки огромна част от футбола не на стадионите или пред тв приемниците, а посредством конзолите за видеоигри, в последно време и посредством онлайн игри, като FIFA Ultimate Team.
И в действителност - това, което виждаме, не е сливане на стадионното с телевизионното преживяване, а сливането и на двете с геймърското преживяване - с неговия мощен саундтрак, с интуитивните му чувства и кинематични визуализации, с постоянния скролващ поток от данни и графики...
Където и да се намирате, където и да гледате, футболът наподобява на все по-подбран артикул, предлагайки илюзията за непрекъснат потребителски надзор.
Това е първото Web3 Световно състезание ( - пакет онлайн игри трето потомство, пуснат от ФИФА преди началото на Мондиал 2022 - б.р.) и Катар в доста връзки е съвършената епруветка за този самоуверен опит: метавселената като страна, разтревожен свят от наслагващи се един върху различен пластове, където в никакъв случай не сте сигурни кое е действително и кое виртуално или пък дали въобще има смисъл да се прави разлика сред двете.
В мола " Виладжио " в Доха има венециански канал и гондолиер, който ще ви повози из тази имитация на Венеция, а от време на време по улиците усещате мощна бликам леден въздух и не можете да разберете от кое място идва. Същевременно формалната посещаемост на мачовете е по-голяма от потенциала на стадионите. Всичко е действително и нищо не е същинско...
В последна сметка, в случай че това, което виждаме на Мондиал 2022, е от ден на ден аранжирано, доколко може да му се доверим? Това към момента спорт ли е, или просто развлекателен артикул, ловко и красиво опакован като спорт? Все въпроси без безапелационни отговори. Но в последна сметка футболът е нашата игра и всеки може да я играе както желае...
Този развой стартира от известно време и непрестанно се развива. Но може би по-стряскащото му продължение е методът, по който цифровият свят се прелива към преживяването онлайн.
През по-голямата част от ХХ век футболът съществуваше в две паралелни вселени. Едната бе с билети и игрища, трева и седалки, почитатели и скандирания - свят, в който всичко можеше да се види, чуе, помирише и допре. След това пристигна играта, филтрирана през ТВ екраните - свят на бутончета и пиксели, опосредстван от коментаторите и телевизионните продуценти, от редакторите и тематичната музика.
Мондиал 2022 в Катар е може би първото международно състезание, в което
разделянето сред тези два свята към този момент не е ясно изразено,
те започнаха да се сливат. Човек може да почувства това още от момента, в който се изкачи по стълбището и пристъпи към трибуните, което на това състезание дава чувството не за влизане в спортно оборудване, а повече като прекосяване през лъчезарен и пулсиращ портал.
Силна, нагнетяваща музика изпълва всяко допустимо пространство и отвор. Оглушителният звук спира едва няколко секунди преди началото на мача, с цел да избухне още веднъж момент след свирката на рефера за завършек на играта. На големите екрани рекламите за криптотърговия се състезават за внимание с бумтящия глас на спикера на стадиона, който приказва бързо, много и патетично - като цирково конферансие.
На трибуните човек неясно осъзнава, че към него има хиляди почитатели, които скандират и пеят, само че все пак тяхната шумотевица е заглушена от публично лицензирания звук, струящ от мощните тонколони. Като подигравка - понякога конферансието подканя публиката " да вдигне малко звук ". Но да надвикаш колоните е общо взето загубена идея. На Мондиал 2022 няма значение какъв брой сте шумни -
можете да скандирате само когато ви кажат
А даже и когато мачът стартира, виртуалният свят по някакъв метод съумява да проникне. Несъмнено, ТВ зрителите към този момент са привикнали с призрачните, безплътни цифрови " манекени " от полуавтоматичната VAR технология. Но за феновете на стадиона това е единствено една дребна част от непрекъснатата компютърно генерирана циклограма, разиграваща се на гигантските екрани.
Анимирани графики се появяват през няколко секунди, показвайки купища статистически данни - отнемания на топката, владеене на топката, направления на офанзивите, защитни линии, брой на удари и така нататък С развиването на мача екраните стартират да демонстрират повторения на случили се по-рано произшествия. По някаква необяснима причина тези повторения са с компютърно генерирани изображения, тъй че почитателите виждат дигиталния аватар на Бруно Фернандеш да подава към дигиталния аватар на Кристиано Роналдо вместо същински запис на обстановката, станала пет минути по-рано.
И всичко това е, в случай че решите да гледате от трибуните единствено със личните си очи. А ако " цъкнете " на смарт телефона си приложението FIFA+, ще се отвори една напълно нова гледка. Използвайки добавената действителност на това приложение, можете да насочите телефона си към терена и да видите по какъв начин той се трансформира в топлинна карта, да наслагвате статистики онлайн върху тревата, да гледате същите повторения, които гледат вкъщи ТВ феновете от целия свят, на занимателен каданс и колкото пъти желаете.
От софтуерна позиция това е впечатляващо. Но повдига един фундаментален въпрос: в случай че бъдещето на футбола е да гледате мач от трибуните през смарт телефона си,
какъв е тъкмо смисълът да сте там?
Без подозрение този живо/дигитален хибрид е ориентиран към по-младия сегмент от пазара - генерацията, която израсна, консумирайки огромна част от футбола не на стадионите или пред тв приемниците, а посредством конзолите за видеоигри, в последно време и посредством онлайн игри, като FIFA Ultimate Team.
И в действителност - това, което виждаме, не е сливане на стадионното с телевизионното преживяване, а сливането и на двете с геймърското преживяване - с неговия мощен саундтрак, с интуитивните му чувства и кинематични визуализации, с постоянния скролващ поток от данни и графики...
Където и да се намирате, където и да гледате, футболът наподобява на все по-подбран артикул, предлагайки илюзията за непрекъснат потребителски надзор.
Това е първото Web3 Световно състезание ( - пакет онлайн игри трето потомство, пуснат от ФИФА преди началото на Мондиал 2022 - б.р.) и Катар в доста връзки е съвършената епруветка за този самоуверен опит: метавселената като страна, разтревожен свят от наслагващи се един върху различен пластове, където в никакъв случай не сте сигурни кое е действително и кое виртуално или пък дали въобще има смисъл да се прави разлика сред двете.
В мола " Виладжио " в Доха има венециански канал и гондолиер, който ще ви повози из тази имитация на Венеция, а от време на време по улиците усещате мощна бликам леден въздух и не можете да разберете от кое място идва. Същевременно формалната посещаемост на мачовете е по-голяма от потенциала на стадионите. Всичко е действително и нищо не е същинско...
В последна сметка, в случай че това, което виждаме на Мондиал 2022, е от ден на ден аранжирано, доколко може да му се доверим? Това към момента спорт ли е, или просто развлекателен артикул, ловко и красиво опакован като спорт? Все въпроси без безапелационни отговори. Но в последна сметка футболът е нашата игра и всеки може да я играе както желае...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ