Да защитим родното производство
Несъмнено всеки, който е решил да стартира дребен бизнес в хранително-вкусовата индустрия се е натъкнал на редица трудности. Въпросите са доста, а отговор на част от тях се пробваха да дадат депутати, специалисти от министерства и неправителствени организации и производители.
„ Видяхме, че проблемите са големи. Очаквах на полемиката представителите от Министерството на земеделието, храните и горите и БАБХ и да показват разбор за Наредба №26 за характерните условия за директни доставки на дребни количества първични материали и храни от скотски генезис, с цел да може въз основата на него да забележим какъв брой хора са кандидатствали и къде са проблемите. За да забележим какво ние да надградим, премахнем, допълним. Такъв разбор нямаше.
Да има над 2000 кандидатстващи, само че от кои райони са и в каква сфера на активност не разбрахме”, сподели депутатът от Българска социалистическа партия Румен Георгиев.
Той не пропусна да засегне и въпроса със абсурда към българското кисело мляко и заплахата от това на следващия ден се отвари процедура по смяна на БДС стандарта му. „ Трябва да има отбрана на нашите национални артикули, а имам възприятието, че когато стане въпрос за регламенти и за Брюксел, ставаме бранители на Брюксел. А Брюксел пази ли ни нас. Да вземем една гръцка напитка да забележим какво написа там: 20% захар, 20% концентрат портокалов. Същата напитка у нас написа 5% концентрат и грюкозов сироп. Да си защитим родното производство” прикани Георгиев.
На дебата в Народното събрание бяха дискутирани вероятните законодателни начинания, целящи разпространение и стимулиране на производството и потреблението на обичайни локални храни и артикули. Част от производителите на така наречен „ бутикови продукти” се оплакват от неналичието на законодателна опция да записват продукцията си, а оттова и липса на опция да я продават. „ Имаме къща за посетители и се опитваме да запазим българското прошуто. Наредба №26 не е облекчение за нас. Искаме закон за занаятчийските храни. Технологията, която желаеме да запазим я няма в Наредбата. Сега доста посетители идват да дегустират продукта ни, само че В България нямаме право да го продаваме. А си гледаме прасетата като деца”, сподели дребен производител по време на дебата.
Решението, съгласно законодателят, е да се намерения за спомагателна законова уредба, която да даде опция сходни артикули да се създават при избрани условия.
Друг огромен проблем пред производителите е навлизането им в хипермаркетите. Въпросът с това дали да има или не артикули на дребни частни производители, които да са 100% български има няколко гледни точки. От една страна, дребният производител би трябвало да доставя на хипермаркетите несъмнено количество продукция, която той мъчно би могъл да създаде. От друга, с течение на времето точно този дребен производител, чиято продукция се води „ бутикова”, ще стартира да променя технологията на произвеждане единствено и единствено да може да смогне на доставката на нужното количество продукция на огромните вериги. Това, което би трябвало да се направи, е смяна в законовата уредба, която да даде опция наличие на дребни български производители в огромните вериги магазини.
Проблем има и в бранша на винопроизводство. Оказва се, че конкуренцията в сектора идва не от локалния пазар, а от вноса от чужбина. Причината е, че продукцията се внася без никакъв данък и такси и залива локалния пазар. „ България е в Европейски Съюз и може да се постанова да пием френски виновност, само че би трябвало да има регулация на този внос”, безапелационни са от сектора.
„ Видяхме, че проблемите са големи. Очаквах на полемиката представителите от Министерството на земеделието, храните и горите и БАБХ и да показват разбор за Наредба №26 за характерните условия за директни доставки на дребни количества първични материали и храни от скотски генезис, с цел да може въз основата на него да забележим какъв брой хора са кандидатствали и къде са проблемите. За да забележим какво ние да надградим, премахнем, допълним. Такъв разбор нямаше.
Да има над 2000 кандидатстващи, само че от кои райони са и в каква сфера на активност не разбрахме”, сподели депутатът от Българска социалистическа партия Румен Георгиев.
Той не пропусна да засегне и въпроса със абсурда към българското кисело мляко и заплахата от това на следващия ден се отвари процедура по смяна на БДС стандарта му. „ Трябва да има отбрана на нашите национални артикули, а имам възприятието, че когато стане въпрос за регламенти и за Брюксел, ставаме бранители на Брюксел. А Брюксел пази ли ни нас. Да вземем една гръцка напитка да забележим какво написа там: 20% захар, 20% концентрат портокалов. Същата напитка у нас написа 5% концентрат и грюкозов сироп. Да си защитим родното производство” прикани Георгиев.
На дебата в Народното събрание бяха дискутирани вероятните законодателни начинания, целящи разпространение и стимулиране на производството и потреблението на обичайни локални храни и артикули. Част от производителите на така наречен „ бутикови продукти” се оплакват от неналичието на законодателна опция да записват продукцията си, а оттова и липса на опция да я продават. „ Имаме къща за посетители и се опитваме да запазим българското прошуто. Наредба №26 не е облекчение за нас. Искаме закон за занаятчийските храни. Технологията, която желаеме да запазим я няма в Наредбата. Сега доста посетители идват да дегустират продукта ни, само че В България нямаме право да го продаваме. А си гледаме прасетата като деца”, сподели дребен производител по време на дебата.
Решението, съгласно законодателят, е да се намерения за спомагателна законова уредба, която да даде опция сходни артикули да се създават при избрани условия.
Друг огромен проблем пред производителите е навлизането им в хипермаркетите. Въпросът с това дали да има или не артикули на дребни частни производители, които да са 100% български има няколко гледни точки. От една страна, дребният производител би трябвало да доставя на хипермаркетите несъмнено количество продукция, която той мъчно би могъл да създаде. От друга, с течение на времето точно този дребен производител, чиято продукция се води „ бутикова”, ще стартира да променя технологията на произвеждане единствено и единствено да може да смогне на доставката на нужното количество продукция на огромните вериги. Това, което би трябвало да се направи, е смяна в законовата уредба, която да даде опция наличие на дребни български производители в огромните вериги магазини.
Проблем има и в бранша на винопроизводство. Оказва се, че конкуренцията в сектора идва не от локалния пазар, а от вноса от чужбина. Причината е, че продукцията се внася без никакъв данък и такси и залива локалния пазар. „ България е в Европейски Съюз и може да се постанова да пием френски виновност, само че би трябвало да има регулация на този внос”, безапелационни са от сектора.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ