И ако трябва да преведа това, което чух през последните

" И в случай че би трябвало да преведа това, което чух през последните дни от министъра на районното развиване, на понятен език, то звучи почти по този начин - законът ни пречи и няма да го прилагаме. Ако се окаже, че след време продължава да пречи, ще го променим. Държавата може първо да строи нелегално, след това да измисли метод това да стане „ търпимо “, а най-после да изясни, че по този начин е по-практично. Вие жителите обаче спазвайте закона, тъй като другояче ще бъдете глобени.
Трудно е да си представим по-ясна илюстрация на двойния стандарт ".

Това написа в профила си в обществената мрежа фейсбук някогашният основен проектант на София Богдана Панайотова.

Ето и още от нейните думи:

Казусите „ Баба Алино “, лот 4 на автомагистрала „ Хемус “, язовири и „ Елените “ наподобяват разнообразни. Всъщност те имат еднакъв общ знаменател - години институционално безучастие, последвано от опит това безучастие да бъде превърнато в законодателна политика. Институциите не реагират в точния момент, а години по-късно стартират да търсят законови решения, които да компенсират личното им безучастие. Държавата в лицето на министър Шишков през днешния ден стартира да узаконява личното си безучастие.

През последните дни министърът и тогавашният шеф на ДНСК арх. Влади Калинов още веднъж изясняват в народен ефир по какъв начин администрацията тогава била направила всичко допустимо за автомагистрала „ Хемус “, само че идващите ръководещи не траяли започнатото.

Наистина ли?
Това пояснение пропуща един фундаментален въпрос.
Кой различен, в случай че не министърът на районното развиване Шишков и началникът на ДНСК арх. Влади Калинов, разполагаше със законовите пълномощия да разпореди прекъсване и унищожаване на противозаконното строителство по лот 4 на Автомагистрала „ Хемус “? Законът дава точно на тези институции инструментите за интервенция. Изпращането на писма, снимането с дронове и облитането на студиата с обществени изказвания в никакъв случай не са били сурогат на използването на закона и изискваните от него административните актове.

Същият въпрос стои и през днешния ден по проблема „ Баба Алино “.
Вместо поредно използване на закона, обществото още веднъж чува причини за какво нелегално построената техническа инфраструктура би трябвало да бъде оповестена за „ търпима “. Същата концепция беше пробутвана още преди няколко години посредством промени в Закон за устройство на територията.

Дали още преди повече от три години, когато екипът на министър Шишков се опита да прокара нелогичната, неуместна и лишена от здрав разсъдък концепция за установяване на „ толерантност “ за техническата инфраструктура в Закон за устройство на територията, сякаш поради язовирите и автомагистрала „ Хемус “, в действителност не се е търсело решение за съвсем цялата инфраструктура по Черноморието, където в доста случаи законното ѝ създаване е било на практика невероятно? Сега си представете всички безобразия по Черноморието „ търпими “. Какво обръщение насочва страната?

Изказвания на министър Шишков точно по проблема „ Баба Алино “ и по тематиката за „ търпимостта “ на техническата инфраструктура единствено затвърждават част от подозренията, които имах още тогава, когато в парламентарните комисии това предложение не получи поддръжка и въпреки всичко надви здравият разсъдък.
Какво ще вършим, господин Министър, с всички противозаконни корекции на реки и превръщането им в бетонни канали? Какъвто беше казусът с „ Елените “. И те ли ще станат „ търпими “?

Когато противозаконното строителство стане всеобщо, вярното решение не е законът да се приспособява към нарушаванията. Правилното решение е законът да бъде прилаган в точния момент. А не да издадеш над 300 “търпимости ” за всевъзможни безобразия за техническа инфраструктура и по особено за противозаконни водопроводи и канали в София, както направи в миналото арх. Влади Калинов като админ в Столична община.

Подобен метод основава рисков казус и изпраща рисков сигнал, че бездействието на администрацията рано или късно ще бъде обезщетено с ново изключение в закона.

Правовата страна не може да компенсира личното си безучастие посредством разширение на института на „ търпимостта “. Ако обществото смята, че избрани градежи следва да останат, прочут е и различен механизъм от близкото минало - легализиране, съпроводено с всички тежести, които съществуват и при разрешаване, такси, наказания и отговорности.

Всичко останало основава чувството, че законът стартира да обслужва към този момент осъществените нарушавания, вместо да ги предотвратява.
Когато страната стартира да лекува нарушаванията със законови изключения и промени по нечия мярка, казусът към този момент не е единствено юридически. Проблемът става политически.

Защото страната престава да пази закона и стартира да пази личното си безучастие, непозволени или корупционни дейности.
И тъкмо тогава жителите престават да имат вяра, че разпоредбите важат еднообразно за всички.

Призовавам всички професионални организации, съсловни камари и способени институции да се замислят какво в действителност предлага в народен ефир министърът на районното развиване – „ толерантност за техническа инфраструктура “.

Не може да се основават законови текстове, които само ще доведат до нови корупционни практики и осъществяване на авансово поети задължения, вместо да пазят публичния интерес.

Не съставлява ли това самобитен корупционен чадър, основан още тогава? И в този момент – откакто противозаконните градежи към този момент не могат елементарно или някой не желае да бъдат отстранени - да се търси решение посредством оповестяването им за „ търпими “, дружно с нелегално построената инфраструктура?

Държавата не може да чака почитание към закона, в случай че стартира да търси способи да го заобикаля. Защото в този миг законът престава да бъде предписание и стартира да се трансформира в инструмент, който се ползва съгласно това кой стои от едната страна на административното гише.

Не, господин Министър, страната НЕ влиза в ролята си и никаква олигархия Не се разбягва, а виждаме проява на липса на държавност и държавническо мислене.