Европа ще даде на общините 120 млн. евро за WiFi
Несъмнено и жителите на Европейски Съюз, и обособените институции употребяват от ден на ден и повече новаторски цифрови услуги като тези, които се оферират от обществените мрежи. Цифровизацията трансформира напълно нашия живот и метода, по който живеем, работим и учим, както и метода, по който се проектираме в бъдещето. Междувременно се сблъскваме с нови провокации, засягащи поверителността, подправените вести, хакерските атаки. За нас в Европейска комисия е извънредно значимо мнението на бизнеса, тъй като в случай че някой би трябвало да успее да се оправи с провокациите на тази цифрова промяна, това е точно той. Тъй като в някои случаи тя може да значи и цялостна промяна на бизнеса.
Внедряването на новите технологии е предизвикателство единствено по себе си, само че за финансовия бизнес то е извънредно значимо, тъй като то значи акомодация към нови бизнес модели, нови условия на клиентите, справяне с нови играчи и в това време да бъдем конкурентоспособни посредством нововъведения в продуктите и услугите, които се оферират.
От изключително значение е банките и другите финансови играчи да продължат да улесняват транзакциите и да насочват финансиране към жителите и предприятията. Нови са методите за финансиране, нови са опциите на потребителите за спестявания, за вложение и за приемане на заеми. Тази промяна, за която приказвам, се характеризира от съществени трендове и провокации. Най-напред безспорно упованията на клиентите нарастват. Те търсят мобилни когато и да е, на всички места по-лесни, незабавни персонализирани услуги. Все повече действия са движени от данните. Все повече и повече ще приказваме за стопанска система на данните. Доверието и сигурността са от главно значение за задържане на клиенти, за обезпечаване на непрекъснатост на услугите и за непоклатимост на финансовата система.
Това, което Европейска комисия желае да види, са финансови институции, които са самодейни. Искаме да забележим новаторски тактики, с взор към бъдещето, в това число и с приемането на нови технологии. И в това време осъзнаваме какъв брой значимо е финансовият бранш да седи отпред на тази промяна. Финансовият бранш е най-големият, ползващ и купуващ цифрови технологии. Според Гарднър разноските за осведомителни технологии по целия свят за банкиране, скъпи бумаги и обезпечаване съставлява общо 670 милиарда $ през 2015 година. Вторият бранш е бил производството и естествените запаси с 476 милиарда $.
Финансовият бранш е главен мотор на цифровата промяна.
Финтех фирмите и цифровата промяна на финансовата промишленост откриват извънредно необятен набор от взаимосвързани политики от поддръжка до развиване на технологии, от финансови контролиране и контролиране на данните за отбрана на потребителите и други.
Плащанията са считани за първата основна финансова сфера на услуги, повлияна от цифровата промяна. Директивата на Европейски Съюз за Платежните услуги II, призната през 2015-а, която би трябвало да бъде транспонирана в националните законодателства до януари 2018 година, обезпечава правната основа за по-нататъшно развиване на по-интегриран пазар за електронни заплащания вътре в Европейски Съюз. Тя вкарва по-специално доставчиците на платежни услуги, да вземем за пример PayPal и сходни, да имат достъп до съответната информация от техните банки, предоставящи услуги за банкиране на дребно. Това се прави за да се насърчат идентичните условия за конкуренция в областта на заплащанията и ще разреши новаторски и по-добри услуги в интерес на потребителите. Междувременно тази инструкция вкарва условия за сигурността и цифровата идентичност, както и на разпознаването при осъществяване на транзакции с електронно заплащане.
Комисията ще направи експертна група, с цел да изследва по какъв начин да улесни трансграничното потребление на електронната идентификация на основата на електронна идентичност, с цел да даде опция на банките цифрово да разпознават клиентите си.
Данните са движеща мощ. Достъпът и контролът на данни е основен към днешното развиване на бизнеса във финансовите услуги, да вземем за пример анализът на данни се употребява за кредитно точкуване, за алармиране, за съмнително натоварване и измами с кредитни карти - да вземем за пример, в случай че се употребява кредитна карта на място, което не е обвързвано с навиците на плащащия - местоположение на телефона, географски локализирани среди в обществените мрежи.
Общият правилник за данните сега е в временен интервал, който би трябвало да разреши на фирмите да се приспособяват към новото законодателство.
Третият детайл, който желая да подчертая това, са изчисленията в облак, като основна иновация в интерес на финансовите участници да станат по-гъвкави. Изчисленията в облак могат да доведат до значими спестявания на разноски на промишлеността за финансови услуги. Изследване на Комисията сподели, че фирмите могат да спестят сред 20 и 50% от общите разноски за осведомителни технологии посредством възлагане на задания на външни реализатори в облак. Решенията с облак дават преимущества, що се отнася до дизайн, еластичност, опция за бърз избор на мащаб и всеобща подвижност. Има доста провокации пред изчисленията в облак, изключително във финансовия бранш. Те включват потребността първо от повече правна сигурност, преди да се възложат задания на външни реализатори в облак. Второ, да се разсеят терзанията, свързани със сигурността, да вземем за пример схващането, че е по-сигурно да съхраняваш данни на място, в сравнение с в облак. Да бъде несъмнено, че данните постоянно ще бъдат разполагаем на националните управляващи при положение на регулаторен надзор. Европейската комисия одобри правилник за свободното придвижване на неличните данни, който добавя общия правилник за отбрана на данните. Финансовият бранш също би трябвало да се възползва от разпоредбите, заложени в този правилник, тъй като той обезпечава правна отбрана за правомерност при трансграничното запазване на данни и обработката им на място или в облак. Втората огромна цел на този законодателен пакет е премахването на голословните ограничавания пред глобализирането на данните, наложени от страните членки на Европейски Съюз. И тук стигаме до третия детайл - нуждата от увеличение на доверието към услугите в облак, и то минава през обезпечаването на наличността на данните при поискване на достъп до тях от националните контролни органи в случаите на регулаторен надзор.
В допъленение комисията ще следи дали доставчиците на услуги в облак развиват саморегулаторни правилници за държание, които да подсигуряват лесна промяна на доставчика и преносимост на данните назад в сървъри на място.
Другата основна дума е сигурността. Тя е извънредно нужна - стопанската система и обществото стават все по-цифровизирани, само че това значи и от ден на ден рискове от хакерски атаки. Още повече когато приказваме за киберзаплахи, имаме така наречен сериозна инфраструктура, измежду които са и финансовият, и банковият браншове. Киберсигурността е в сърцевината на дейностите ни повече от всеки път. Операторите в сериозни браншове като банковия или финансовите пазарни инфраструктури би трябвало да имат своите системи за ръководство на риска и да рапортуват на националните управляващи за крупни произшествия. Неслучайно това за нас е основно. На 13 септември бе признат пакетът за киберсигурност, който изпраща доста мощен сигнал за това по какъв начин за първи път при широкомащабна офанзива ще имаме общоевропейски механизъм за съгласуваност, тъй като в случай че през днешния ден си зададем въпроса, кой какво прави при положение на офанзива отговор няма. Това значи подсилване на потенциал и ясно систематизиране на отговорностите. Идеята е обособените страни членки дружно с институциите да имат доста ясно обрисувани отговорности при положение на такава офанзива.
Друга сфера от интерес за бранша е Европейската рамка за узаконяване в новия пакет по киберсигурност. Тя е направена, с цел да се избегнат некоординирани появявания на условия за киберсигурност вътре в Европейски Съюз. Тя не е наложителна, а е на доброволна основа. В текстовете й не се изключва опцията за избрани браншове тя да бъде наложителна.
Основното предизвикателство за мен е развиването на тези цифрови умения, които са в основата на цифровата политика на Европейски Съюз. Цифрите са много плашещи: 80 млн. европейци към момента не са употребявали интернет, 37% от дейното население има съществени цифрови умения, а данните демонстрират, че след 2020 година над 90% от работните места ще изискват сходни умения.
Внедряването на новите технологии е предизвикателство единствено по себе си, само че за финансовия бизнес то е извънредно значимо, тъй като то значи акомодация към нови бизнес модели, нови условия на клиентите, справяне с нови играчи и в това време да бъдем конкурентоспособни посредством нововъведения в продуктите и услугите, които се оферират.
От изключително значение е банките и другите финансови играчи да продължат да улесняват транзакциите и да насочват финансиране към жителите и предприятията. Нови са методите за финансиране, нови са опциите на потребителите за спестявания, за вложение и за приемане на заеми. Тази промяна, за която приказвам, се характеризира от съществени трендове и провокации. Най-напред безспорно упованията на клиентите нарастват. Те търсят мобилни когато и да е, на всички места по-лесни, незабавни персонализирани услуги. Все повече действия са движени от данните. Все повече и повече ще приказваме за стопанска система на данните. Доверието и сигурността са от главно значение за задържане на клиенти, за обезпечаване на непрекъснатост на услугите и за непоклатимост на финансовата система.
Това, което Европейска комисия желае да види, са финансови институции, които са самодейни. Искаме да забележим новаторски тактики, с взор към бъдещето, в това число и с приемането на нови технологии. И в това време осъзнаваме какъв брой значимо е финансовият бранш да седи отпред на тази промяна. Финансовият бранш е най-големият, ползващ и купуващ цифрови технологии. Според Гарднър разноските за осведомителни технологии по целия свят за банкиране, скъпи бумаги и обезпечаване съставлява общо 670 милиарда $ през 2015 година. Вторият бранш е бил производството и естествените запаси с 476 милиарда $.
Финансовият бранш е главен мотор на цифровата промяна.
Финтех фирмите и цифровата промяна на финансовата промишленост откриват извънредно необятен набор от взаимосвързани политики от поддръжка до развиване на технологии, от финансови контролиране и контролиране на данните за отбрана на потребителите и други.
Плащанията са считани за първата основна финансова сфера на услуги, повлияна от цифровата промяна. Директивата на Европейски Съюз за Платежните услуги II, призната през 2015-а, която би трябвало да бъде транспонирана в националните законодателства до януари 2018 година, обезпечава правната основа за по-нататъшно развиване на по-интегриран пазар за електронни заплащания вътре в Европейски Съюз. Тя вкарва по-специално доставчиците на платежни услуги, да вземем за пример PayPal и сходни, да имат достъп до съответната информация от техните банки, предоставящи услуги за банкиране на дребно. Това се прави за да се насърчат идентичните условия за конкуренция в областта на заплащанията и ще разреши новаторски и по-добри услуги в интерес на потребителите. Междувременно тази инструкция вкарва условия за сигурността и цифровата идентичност, както и на разпознаването при осъществяване на транзакции с електронно заплащане.
Комисията ще направи експертна група, с цел да изследва по какъв начин да улесни трансграничното потребление на електронната идентификация на основата на електронна идентичност, с цел да даде опция на банките цифрово да разпознават клиентите си.
Данните са движеща мощ. Достъпът и контролът на данни е основен към днешното развиване на бизнеса във финансовите услуги, да вземем за пример анализът на данни се употребява за кредитно точкуване, за алармиране, за съмнително натоварване и измами с кредитни карти - да вземем за пример, в случай че се употребява кредитна карта на място, което не е обвързвано с навиците на плащащия - местоположение на телефона, географски локализирани среди в обществените мрежи.
Общият правилник за данните сега е в временен интервал, който би трябвало да разреши на фирмите да се приспособяват към новото законодателство.
Третият детайл, който желая да подчертая това, са изчисленията в облак, като основна иновация в интерес на финансовите участници да станат по-гъвкави. Изчисленията в облак могат да доведат до значими спестявания на разноски на промишлеността за финансови услуги. Изследване на Комисията сподели, че фирмите могат да спестят сред 20 и 50% от общите разноски за осведомителни технологии посредством възлагане на задания на външни реализатори в облак. Решенията с облак дават преимущества, що се отнася до дизайн, еластичност, опция за бърз избор на мащаб и всеобща подвижност. Има доста провокации пред изчисленията в облак, изключително във финансовия бранш. Те включват потребността първо от повече правна сигурност, преди да се възложат задания на външни реализатори в облак. Второ, да се разсеят терзанията, свързани със сигурността, да вземем за пример схващането, че е по-сигурно да съхраняваш данни на място, в сравнение с в облак. Да бъде несъмнено, че данните постоянно ще бъдат разполагаем на националните управляващи при положение на регулаторен надзор. Европейската комисия одобри правилник за свободното придвижване на неличните данни, който добавя общия правилник за отбрана на данните. Финансовият бранш също би трябвало да се възползва от разпоредбите, заложени в този правилник, тъй като той обезпечава правна отбрана за правомерност при трансграничното запазване на данни и обработката им на място или в облак. Втората огромна цел на този законодателен пакет е премахването на голословните ограничавания пред глобализирането на данните, наложени от страните членки на Европейски Съюз. И тук стигаме до третия детайл - нуждата от увеличение на доверието към услугите в облак, и то минава през обезпечаването на наличността на данните при поискване на достъп до тях от националните контролни органи в случаите на регулаторен надзор.
В допъленение комисията ще следи дали доставчиците на услуги в облак развиват саморегулаторни правилници за държание, които да подсигуряват лесна промяна на доставчика и преносимост на данните назад в сървъри на място.
Другата основна дума е сигурността. Тя е извънредно нужна - стопанската система и обществото стават все по-цифровизирани, само че това значи и от ден на ден рискове от хакерски атаки. Още повече когато приказваме за киберзаплахи, имаме така наречен сериозна инфраструктура, измежду които са и финансовият, и банковият браншове. Киберсигурността е в сърцевината на дейностите ни повече от всеки път. Операторите в сериозни браншове като банковия или финансовите пазарни инфраструктури би трябвало да имат своите системи за ръководство на риска и да рапортуват на националните управляващи за крупни произшествия. Неслучайно това за нас е основно. На 13 септември бе признат пакетът за киберсигурност, който изпраща доста мощен сигнал за това по какъв начин за първи път при широкомащабна офанзива ще имаме общоевропейски механизъм за съгласуваност, тъй като в случай че през днешния ден си зададем въпроса, кой какво прави при положение на офанзива отговор няма. Това значи подсилване на потенциал и ясно систематизиране на отговорностите. Идеята е обособените страни членки дружно с институциите да имат доста ясно обрисувани отговорности при положение на такава офанзива.
Друга сфера от интерес за бранша е Европейската рамка за узаконяване в новия пакет по киберсигурност. Тя е направена, с цел да се избегнат некоординирани появявания на условия за киберсигурност вътре в Европейски Съюз. Тя не е наложителна, а е на доброволна основа. В текстовете й не се изключва опцията за избрани браншове тя да бъде наложителна.
Основното предизвикателство за мен е развиването на тези цифрови умения, които са в основата на цифровата политика на Европейски Съюз. Цифрите са много плашещи: 80 млн. европейци към момента не са употребявали интернет, 37% от дейното население има съществени цифрови умения, а данните демонстрират, че след 2020 година над 90% от работните места ще изискват сходни умения.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ