Толкова ли сме различни?
Несъмнено американските гимназисти не би трябвало да се смятат за представители на цялото човечество. Поради това, постоянно се обръща внимание какъв брой рисково е да се вършат световни изводи въз основа на проучванията на обществата WEIRD (т.е.Western, Educated, Industrialized, Rich, Democratic - западни, образовани, индустриализирани, богати, демократични), споделя авторката на блога на Британското психическо общество Ема Йънг . За да разберем в действителност кой човешки опит е повсеместен и кой е артикул на самостоятелната просвета, се нуждаем от огромни, добре проведени проучвания върху хора от разнообразни култури. За благополучие има такива проучвания. Ето някои от най-интересните открития.
Лично пространство
Колко огромно е вашето „ персонално пространство “? Като британка чаках пространството ми да бъде по-голямо от, да речем, това на междинния италианец. Знам за изследвания, които демонстрират, че хората, живеещи в отзивчиви към физическия контакт култури, имат по-малки " персонални балончета ". Доскоро обаче нямаше заслужен междукултурен разбор на тази концепция. През 2017 година обаче в списание Journal of Cross-Cultural Psychology беше оповестена публикацията „ Предпочитани междуличностни дистанции. Авторите съставляват 59 институции по света, от Пекин до Уругвай и Иран. Екипът, управителен от Агнешка Сороковска, събра данни за близо 9 000 участници от 42 страни. Те разгледаха желанията за „ обществена отдалеченост “ (физическа отдалеченост при взаимоотношение с непознат), „ персонална отдалеченост “ (при другарство с познат) и „ интимна отдалеченост “ (например при взаимоотношение с член на семейството). Между тези три индикатора е открита позитивна връзка, изключително сред първите два: да вземем за пример хората, които избират да стоят по-близо до чужд, също са склонни да бъдат по-близо до прочут. Но, когато се стигнало до до вариацията сред обособените страни, екипът открива огромни разлики. Жителите на Аржентина имат най-малките „ балончета “: те с наслада поддържат връзка с прочут човек на разстояние от към 60 см и разрешават на близки другари и родственици да бъдат още по-близо с към 15 см. Англия и Съединени американски щати се оказаха по-високо в скалата на допустимата отдалеченост за другарство с към една трета - жителите на Англия избират познатите да са с към 20 см по-далеч от аржентинците да вземем за пример. Румъния, Унгария и Саудитска Арабия обаче оглавяват листата. Личната отдалеченост, желана от междинния маджарин, е съвсем двойно по-голяма от тази на междинния аржентинец. Не е ясно какво тъкмо способства за появяването на сходни разлики. Учените означават, че като цяло дамите, възрастните хора и хората в по-студените страни избират да държат непознати на разстояние. По време на пандемия обаче всички сме привикнали да имаме повече персонално пространство от нормално. Но съгласно Тина Ячини от университета в Кампинос страхът от ковид, както и продължителните стресови интервали на изолираност, са удвоили персоналната отдалеченост, която хората в Ломбардия, районът на Италия, най-засегнат от вируса, намират за нормална. „ Социалната отдалеченост е като невидима защитна сфера към нас, която носим от самото начало “, споделя тя. „ Това е нашият щит за сигурност и по тази причина сме толкоз чувствителни към цената на това пространство. “
Емоционални знаци
Какво значи за вас „ яд “ или „ благополучие “? И значат ли тези и други думи същото за вас, както приблизителните им преводи оза хора, говорещи други езици? По-рано тази година откриватели, отпред с Джошуа Джаксън от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, разгласиха публикация в Science, разглеждаща смисъла на 24 прочувствени концепции на 2474 езика. Екипът изследва модела на „ колексификация “ на разнообразни езици, т.е. по какъв начин обособените думи се употребяват за разказване на голям брой понятия. Например, на персийски ænduh значи " тъга " и " страдание ", а на диалекта Даргава, който се приказва в Дагестан, думата dard значи " тъга " и " безпокойствие ". По този метод двуезичните хора могат да имат малко по-различни разбирания за това какво е „ тъга “.Учените са разкрили значими разлики сред езиковите фамилии. Например на някои езици „ гневът “ се свързва с „ злоба “, до момента в който на други по-скоро се свързва с „ ненавист “ или „ горделивост “. В някои австронезийски езици „ жалост “ и „ обич “ са свързани, а в други не. (По принцип обаче оценките за това кои страсти са „ позитивни “ и кои „ негативни “ са много еднопосочни.) Изследването допуска, че културните въздействия в действителност могат да трансформират прочувствените прекарвания.
Сензорно усещане
Октавната система, присъща на западната музика, се основава на математиката: преместете една октава нагоре и честотата на звука на дадената нота ще се удвои. Мнозина смятаха, че западната музика е употребила тази система, тъй като е обвързвана с това по какъв начин звуковите талази физически подтикват кохлеята, " охюлвчето " на нашето вътрешно ухо - с други думи, има нещо биологично фундаментално и универсално в това по какъв начин възприемаме височината на тоновете. Проблемът с това съмнение е, че до неотдавна откривателите не тестваха музикалното усещане на хора, които не слушаха западна музика. В публикация от 2019 година, оповестена в Current Biology, група, ръководена от Нори Якоби от Института за емпирична хармония на Макс Планк, демонстрира, че група хора, живеещи в отдалечените тропически гори на Боливия, възприемат височината на тоновете по друг метод, от този на американците. За разлика от тези от нас, които сме привикнали да слушаме западна музика, тези хора не виждат сходството сред две ноти, отдалечени на октава. Това проучване добавя други сходни, изключително в региона на зрението и обонянието. Въпреки че всички хора физически са еднообразно устроени, нашето сетивно усещане се въздейства от културата.
Предпочитания на колегата
Още през 1989 година американският психолог Дейвид Бас разгласява авторитетна публикация, в която стига до заключението, че има ясни полови разлики в избора на сътрудник. Въз основа на данни от повече от 10 000 участници от 37 разнообразни култури, той и сътрудниците му допускат, че дамите са по-заинтересовани от „ положителните финансови вероятности “ от мъжете, а мъжете по-често от дамите смятат за значимо красивия външен тип на колегата. Изводите на Бас породиха разгорещени диспути и всевъзможни спомагателни проучвания, подчинени на един главен въпрос:: в случай че тези разлики в действителност съществуват, дължат ли се те на биологията или културата - и по-специално на неравенството сред половете? Могат ли тези разлики да изчезнат в култури, където равенството сред половете е по-видимо? През 2020 година голям интернационален екип, воден от Катрин Уолтър от Калифорнийския университет, Санта Барбара, разгласява огромно следващо изследване с повече от 14 000 участници в 45 страни. В другите групи мъжете се интересуват повече от физическата прелест, в сравнение с дамите, които от своя страна избират по-възрастните сътрудници с положителни финансови вероятности. В страните с по-високо тъждество сред половете двойките нормално са по-близки по възраст, само че това не
въздейства на нищо друго. Заключенията на откривателите са: " Универсалните разлики сред половете в желанията остават постоянни. "
Човешки полезности
Всички ли ценим едно и също? И трансформират ли се тези стойности с възрастта, или съгласно пола?Това не са единствено теоретично значими въпроси. Както означават създателите на скорошна публикация във Frontiers in Psychology под управлението на Пол Ханел (Университет Кардиф), има спорове във връзка имиграцията относно това по какъв начин възприемаме полезностите. Например, анкета от 2016 година откри, че три четвърти от хората, живеещи в Онтарио, имат вяра, че мюсюлманските имигранти имат фундаментално разнообразни полезности от тях. Други анкети обаче демонстрират, че хората по света имат много сходни полезности. В изследване на Шалом Шварц и Анат Барди участници от 50 разнообразни страни се съгласиха, че доброжелателността, универсализмът и автономията са значими, а обичаи и авторитет/власт са били сложени от тях по-долу от други полезности. И по този начин, по какъв начин могат да бъдат обяснени тези несъответствия? Ханел и сътрудниците му неотдавна изследваха хора, живеещи в три разнообразни култури: Бразилия, Индия и Англия. Те стигнаха до заключението, че хората в разнообразни страни могат да се разграничават в държанието си във връзка с избрани полезности, само че в това време се придържат към сходниидеи за смисъла и смисъла на тези полезности. През 2020 година обособена група, ръководена от Рузвелт Вилар, изследва възрастовите и половите разлики в полезностите при над 20 хиляди души, живеещи в 20 страни със „ обилни “ културни разлики. Те откриват дребни разлики сред мъжете и дамите в множеството стадии от живота. Като цяло дамите са по-фокусирани върху обществените цели (например да оказват помощ на другите), до момента в който мъжете са по-фокусирани върху персоналните цели (емоционален напредък и кариерно израстване). Възрастните хора пък ценят обществените цели повече от младите, които са по-привлечени от персоналните цели. Въпреки това, както рапортуват откривателите, културата има съвсем никакъв резултат върху резултатите. По този метод, най-общо казано, това проучване твърди, че всички хора имат фундаментално едни и същи полезности - и тези полезности се трансформират по сходен метод според от възрастта и пола - където и да живеят. Въпреки че всички тези проучвания ни оказват помощ да разберем кои аспекти на човешкия опит са универсални, те сигурно не вземат решение казуса WEIRD. Това, от което в действителност се нуждаем, е откривателите да включват по дифолт участници, които не са WEIRD. И е явно, че може да има обстановки, в които резултатите от разнообразни култури може да се разграничават значително; към това също би трябвало да се демонстрира почитание.
Лично пространство
Колко огромно е вашето „ персонално пространство “? Като британка чаках пространството ми да бъде по-голямо от, да речем, това на междинния италианец. Знам за изследвания, които демонстрират, че хората, живеещи в отзивчиви към физическия контакт култури, имат по-малки " персонални балончета ". Доскоро обаче нямаше заслужен междукултурен разбор на тази концепция. През 2017 година обаче в списание Journal of Cross-Cultural Psychology беше оповестена публикацията „ Предпочитани междуличностни дистанции. Авторите съставляват 59 институции по света, от Пекин до Уругвай и Иран. Екипът, управителен от Агнешка Сороковска, събра данни за близо 9 000 участници от 42 страни. Те разгледаха желанията за „ обществена отдалеченост “ (физическа отдалеченост при взаимоотношение с непознат), „ персонална отдалеченост “ (при другарство с познат) и „ интимна отдалеченост “ (например при взаимоотношение с член на семейството). Между тези три индикатора е открита позитивна връзка, изключително сред първите два: да вземем за пример хората, които избират да стоят по-близо до чужд, също са склонни да бъдат по-близо до прочут. Но, когато се стигнало до до вариацията сред обособените страни, екипът открива огромни разлики. Жителите на Аржентина имат най-малките „ балончета “: те с наслада поддържат връзка с прочут човек на разстояние от към 60 см и разрешават на близки другари и родственици да бъдат още по-близо с към 15 см. Англия и Съединени американски щати се оказаха по-високо в скалата на допустимата отдалеченост за другарство с към една трета - жителите на Англия избират познатите да са с към 20 см по-далеч от аржентинците да вземем за пример. Румъния, Унгария и Саудитска Арабия обаче оглавяват листата. Личната отдалеченост, желана от междинния маджарин, е съвсем двойно по-голяма от тази на междинния аржентинец. Не е ясно какво тъкмо способства за появяването на сходни разлики. Учените означават, че като цяло дамите, възрастните хора и хората в по-студените страни избират да държат непознати на разстояние. По време на пандемия обаче всички сме привикнали да имаме повече персонално пространство от нормално. Но съгласно Тина Ячини от университета в Кампинос страхът от ковид, както и продължителните стресови интервали на изолираност, са удвоили персоналната отдалеченост, която хората в Ломбардия, районът на Италия, най-засегнат от вируса, намират за нормална. „ Социалната отдалеченост е като невидима защитна сфера към нас, която носим от самото начало “, споделя тя. „ Това е нашият щит за сигурност и по тази причина сме толкоз чувствителни към цената на това пространство. “
Емоционални знаци
Какво значи за вас „ яд “ или „ благополучие “? И значат ли тези и други думи същото за вас, както приблизителните им преводи оза хора, говорещи други езици? По-рано тази година откриватели, отпред с Джошуа Джаксън от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, разгласиха публикация в Science, разглеждаща смисъла на 24 прочувствени концепции на 2474 езика. Екипът изследва модела на „ колексификация “ на разнообразни езици, т.е. по какъв начин обособените думи се употребяват за разказване на голям брой понятия. Например, на персийски ænduh значи " тъга " и " страдание ", а на диалекта Даргава, който се приказва в Дагестан, думата dard значи " тъга " и " безпокойствие ". По този метод двуезичните хора могат да имат малко по-различни разбирания за това какво е „ тъга “.Учените са разкрили значими разлики сред езиковите фамилии. Например на някои езици „ гневът “ се свързва с „ злоба “, до момента в който на други по-скоро се свързва с „ ненавист “ или „ горделивост “. В някои австронезийски езици „ жалост “ и „ обич “ са свързани, а в други не. (По принцип обаче оценките за това кои страсти са „ позитивни “ и кои „ негативни “ са много еднопосочни.) Изследването допуска, че културните въздействия в действителност могат да трансформират прочувствените прекарвания.
Сензорно усещане
Октавната система, присъща на западната музика, се основава на математиката: преместете една октава нагоре и честотата на звука на дадената нота ще се удвои. Мнозина смятаха, че западната музика е употребила тази система, тъй като е обвързвана с това по какъв начин звуковите талази физически подтикват кохлеята, " охюлвчето " на нашето вътрешно ухо - с други думи, има нещо биологично фундаментално и универсално в това по какъв начин възприемаме височината на тоновете. Проблемът с това съмнение е, че до неотдавна откривателите не тестваха музикалното усещане на хора, които не слушаха западна музика. В публикация от 2019 година, оповестена в Current Biology, група, ръководена от Нори Якоби от Института за емпирична хармония на Макс Планк, демонстрира, че група хора, живеещи в отдалечените тропически гори на Боливия, възприемат височината на тоновете по друг метод, от този на американците. За разлика от тези от нас, които сме привикнали да слушаме западна музика, тези хора не виждат сходството сред две ноти, отдалечени на октава. Това проучване добавя други сходни, изключително в региона на зрението и обонянието. Въпреки че всички хора физически са еднообразно устроени, нашето сетивно усещане се въздейства от културата.
Предпочитания на колегата
Още през 1989 година американският психолог Дейвид Бас разгласява авторитетна публикация, в която стига до заключението, че има ясни полови разлики в избора на сътрудник. Въз основа на данни от повече от 10 000 участници от 37 разнообразни култури, той и сътрудниците му допускат, че дамите са по-заинтересовани от „ положителните финансови вероятности “ от мъжете, а мъжете по-често от дамите смятат за значимо красивия външен тип на колегата. Изводите на Бас породиха разгорещени диспути и всевъзможни спомагателни проучвания, подчинени на един главен въпрос:: в случай че тези разлики в действителност съществуват, дължат ли се те на биологията или културата - и по-специално на неравенството сред половете? Могат ли тези разлики да изчезнат в култури, където равенството сред половете е по-видимо? През 2020 година голям интернационален екип, воден от Катрин Уолтър от Калифорнийския университет, Санта Барбара, разгласява огромно следващо изследване с повече от 14 000 участници в 45 страни. В другите групи мъжете се интересуват повече от физическата прелест, в сравнение с дамите, които от своя страна избират по-възрастните сътрудници с положителни финансови вероятности. В страните с по-високо тъждество сред половете двойките нормално са по-близки по възраст, само че това не
въздейства на нищо друго. Заключенията на откривателите са: " Универсалните разлики сред половете в желанията остават постоянни. "
Човешки полезности
Всички ли ценим едно и също? И трансформират ли се тези стойности с възрастта, или съгласно пола?Това не са единствено теоретично значими въпроси. Както означават създателите на скорошна публикация във Frontiers in Psychology под управлението на Пол Ханел (Университет Кардиф), има спорове във връзка имиграцията относно това по какъв начин възприемаме полезностите. Например, анкета от 2016 година откри, че три четвърти от хората, живеещи в Онтарио, имат вяра, че мюсюлманските имигранти имат фундаментално разнообразни полезности от тях. Други анкети обаче демонстрират, че хората по света имат много сходни полезности. В изследване на Шалом Шварц и Анат Барди участници от 50 разнообразни страни се съгласиха, че доброжелателността, универсализмът и автономията са значими, а обичаи и авторитет/власт са били сложени от тях по-долу от други полезности. И по този начин, по какъв начин могат да бъдат обяснени тези несъответствия? Ханел и сътрудниците му неотдавна изследваха хора, живеещи в три разнообразни култури: Бразилия, Индия и Англия. Те стигнаха до заключението, че хората в разнообразни страни могат да се разграничават в държанието си във връзка с избрани полезности, само че в това време се придържат към сходниидеи за смисъла и смисъла на тези полезности. През 2020 година обособена група, ръководена от Рузвелт Вилар, изследва възрастовите и половите разлики в полезностите при над 20 хиляди души, живеещи в 20 страни със „ обилни “ културни разлики. Те откриват дребни разлики сред мъжете и дамите в множеството стадии от живота. Като цяло дамите са по-фокусирани върху обществените цели (например да оказват помощ на другите), до момента в който мъжете са по-фокусирани върху персоналните цели (емоционален напредък и кариерно израстване). Възрастните хора пък ценят обществените цели повече от младите, които са по-привлечени от персоналните цели. Въпреки това, както рапортуват откривателите, културата има съвсем никакъв резултат върху резултатите. По този метод, най-общо казано, това проучване твърди, че всички хора имат фундаментално едни и същи полезности - и тези полезности се трансформират по сходен метод според от възрастта и пола - където и да живеят. Въпреки че всички тези проучвания ни оказват помощ да разберем кои аспекти на човешкия опит са универсални, те сигурно не вземат решение казуса WEIRD. Това, от което в действителност се нуждаем, е откривателите да включват по дифолт участници, които не са WEIRD. И е явно, че може да има обстановки, в които резултатите от разнообразни култури може да се разграничават значително; към това също би трябвало да се демонстрира почитание.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ