Непростимото, според нас, е следното. Живеем в ХХI-ви век и

Непростимото, съгласно нас, е следното. Живеем в ХХI-ви век и до ден сегашен подписваме писмата, картичките и други предложения, поставяйки името си по-късно на колегата си. Ако не ми вярвате, обърнете внимание на която и да е преписка, която сте получили във връзка рожден ден, годишнина и/или друг празник. Ще забележите следния ред на изброяване на членовете на съответното семейство: мъж, жена, деца, куче, котка и рибка. Дори кучетата са сложени преди котките, а що се отнася до рибките – не знам към кой джендър приспадат те.

Фактът е, че хетеросексуалните връзки са към момента в рецесия. Един от знаците за този публичен феномен е позицията на дамата в края на тези на пръв взор дребни неща. Ала освен – погледнете по какъв начин се адресира кореспонденцията от публични административни органи. По същия метод – образец: Г-н, Г-жа Х.

Независимо дали сме работещо момиче или модерна стопанка, ние – дамите, сме тези, които се сещат за картичките, избират ги, надписват ги от името на всички и в последна сметка, се подписваме ретроградно.

И още – в множеството случаи тези картички си ги изпращаме една на друга. Ние сме тези, които отварят пощенския плик, деликатно прочитат пожеланията, отделят време да покажат картичката на половинката (която я поглежда за секунда, с цел да каже: “Колко благо! ” и да продължи да прави своето) и ние сме тези, които я закачват прилежно на хладилника за спомен.

Защо тогава продължаваме да се слагаме на второ място?!?! От почитание? От съчувствие! Любов?!