Изкуствени спътници печатат антените си направо в Космоса
Неотменна част от структурата на всеки неестествен сателит и проучвателен галактически уред е параболичната приемо-предавателна антена. С нейна помощ става приемането и предаването на радиосигнали от Земята. Проблемът е, че параболичните антени имат извънредно значима роля, само че са огромни и тежки и е доста мъчно да се поберат и слагат под въздушните обтекатели на ракетите-носители. Но наскоро откриватели и технолози от научно-изследователската лаборатория MERL / Mitsubishi Electric Research Laboratories/, ситуирана в щата Масачузетс в Съединени американски щати, създадоха технология за галактически тримерен щемпел. С негова помощ всеки галактически уред може самичък да си напечата антена с всевъзможни размери, освен това когато към този момент се намира в галактическото пространство. Печатът на антената става със специфичен, свръхчувствителен полимер, който доста бързо се втвърдява под ултравиолетовите слънчеви лъчи.
Този метод разрешава да бъде отпечатана антена с нужната мощ и избрана честотна лента. Така се взема решение и различен проблем. Космическите апарати, изстреляни от земната повърхнина, са подложени на тежки g-натоварвания и трептения. Следователно антените, както и други градивни детайли, би трябвало да бъдат проектирани и създадени по този начин, че да устоят на натоварванията по време на пускане, което води до още по-голямо нарастване на тежестта, цената на антената и цената на изстрелването като цяло. Експертите на MERL са взели за образец задачата Cassini, стартирана през 1997 година Апаратът има антена с диаметър 4 метра и тегло 105 кг. Ако тази машина можеше да отпечата антена в космоса, щеше да спести цели 80 кг скъпо тегло.
Ключов съставен елемент на новата галактическа технология за 3D щемпел е специфичният състав на полимерния материал. „ Ако поставите елементарен полимер или смола във вакуумна камера, тя ще стартира да кипи, да се изпарява и да замърсява всичко в близост “, изясняват откривателите. Така че технолозите трябваше да разработят специфична дефиниция на основан в космоса светлочувствителен полимер - под вакуум и сгъстяване за секунди на слънчева светлина. Освен това, след сгъстяване, полимерът може да устоя на температури до 400 градуса по Целзий. И най-важното е, че производството на галактически полимер не е по-скъпо от производството на стандартни полимери.
В лабораторията си във вакуумна камера експертите от MERL към този момент са разпечатали първообраз на параболична антена с диаметър 165 милиметра. Както демонстрираха тестванията, тази антена има увеличаване от 23,5 dB при периодичност от 13,5 гигахерца, т.е. в общоприетата информационна лента Ku. Следващата стъпка ще бъде отпечатването на антената във вакуумна камера в ниска земна орбита при нулева гравитация и едвам тогава спътникът CubeSat ще отпечата личната си антена, кгато е в условия на действително пътешестване в Космоса.
По-нататъшното рационализиране на технологията на галактическия тримерен щемпел ще разреши на устройствата да отпечатват освен антени, само че и свързани градивни детайли, всевъзможни стелажи, стопове, скоби и други Това от своя страна също ще понижи тежестта на товара и разноските за изстрелването им в космоса.
Източник: Мениджър Нюз
