Германски експерт: Вучич изпълнява проекта на Милошевич за Велика Сърбия
Неотдавнашното нахлуване на сръбски паравоенни елементи против албански служители на реда в Косово е последният образец за поредност от насилствени дейности, целящи дестабилизирането на най-новата европейска страна.
Отричането на Белград да е знаел или да е бил забъркан е не по-малко подозрително заради всеобщото разполагане на бронирани войски, които след това бяха изпратени към границите на Косово, което накара даже държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен да се обърне към сръбския президент Александър Вучич.
Надяваме се, че този случай е предиздвикал и последните последователи на политиката на успокояване да премислят позицията си. Доскоро известната история гласеше, че автократичният сръбски режим е котвата на стабилността в Западните Балкани. Но това към този момент е изцяло дискредитирано, макар че Вучич продължава да играе игри посредством своите админи в Косово и Босна и Херцеговина.
Все отново преди година Вашингтон трансформира възприемането на Вучич като " поръчител на стабилността " във водещ принцип на балканската си реалполитика, с цел да освободи Сърбия от хватката на Русия и да я интегрира в съюза с Украйна. Но тази " фантастична дипломация " най-сетне доближи границите си. Бяха конфискувани оръжия и муниции от сръбски паравоенни формирования, които в края на септември устроиха засада на косовски служители на реда.
Образите, които се появяват в района през тези дни, са ужасяващо сходни с тези от Хърватия през лятото на 1990 година, когато сръбски паравоенни формирования нападнаха хърватски служители на реда. Тези набези стартират единствено няколко месеца преди действителното начало на войната през юни 1991 година Година по-късно, през март 1992 година, още веднъж сръбски паравоенни формирования отрязват босненската столица Сараево от външния свят. По това време сръбският президент Слободан Милошевич е изготвил проект за сливане на всички обитаеми със сърби региони на Югославия в една страна, с цел да се сътвори Велика Сърбия.
Тридесет години след югославските войни в Белград се откри режим, който повече или по-малко намерено се стреми да реализира плана на Милошевич. Най-близкият поддръжник на президента Вучич е неговият авторитетен шеф на разузнаването Александър Вулин, основният воин на плана за правоприемник на Велика Сърбия " Сръбски свят ". Трети по ред е сръбският външен министър Ивица Дачич, дружно с който Вучич ръководеше пропагандния уред на Милошевич през 90-те години на ХХ век.
Великосръбското трио към сръбския президент се трансформира в ясна и непосредствена опасност за съседите на Сърбия, които са безнадеждно превъзхождани във военно отношение. Още през 2021 година английският седмичник The Economist заяви, че " извършването на покупки на оръжия " от страна на Сърбия тревожи граничните страни. По данни на Стокхолмския институт за проучване на мира (SIPRI) бюджетът на Сърбия за въоръжение се е удвоил от 2015 година до 2022 година, достигайки близо 1,5 милиарда $ (1,4 милиарда евро). Бюджетът на Косово за въоръжение също се е удвоил, само че за съпоставяне възлиза на малко над 100 млн. $. В изследване за районното въоръжаване през 2021 година Институтът по технологии в Цюрих (ETU) стига до заключението, че разширението на въоръжението на Сърбия подкопава доверието в Западните Балкани.
" Боснификация " на Косово?
В този смисъл не е изненадващо, че Прищина отхвърля да приложи Брюкселското съглашение от 2013 година на сръбското съдружие на общините ( " Заедница " ), което планува висока степен на автономност за 10-те общини в Косово с преобладаващо сръбско население. Трябва обаче да се спомене, че конституцията на Косово подсигурява необятни права на малцинствата.
Въпреки че многочислените етнически малцинства в Косово съставляват малко повече от 8% от популацията, те имат обезпечени 20 от 120-те места в Народното събрание, в това число 10 места единствено за сърбите, които съставляват сред 3 и 5% от популацията. На общинско равнище също има изцяло обезпечено присъединяване на малцинствата, когато те доближат 10% от популацията на съответната община.
Косовското държавно управление, ръководено от министър-председателя Албин Курти, се притеснява, че посредством основаването на сръбски общински съюз ще се стигне до самобитна Република Сръбска 2. Автономията, обезпечена на босненските сърби в мирното съглашение от Дейтън, докара Босна до пропастта на войната, като водачът на босненските сърби Милорад Додик упорства Република Сръбска да се отдели от Босна - с безмълвното единодушие, в случай че не и с утвърждението на Вучич.
Какво може да направи Западът, с цел да успокои обстановката? Той би трябвало да признае, че сръбските желания за придобиване на обитаеми със сърби територии в Косово и Босна са действителни. Стабилизирането на една остра точка на напрежение - понастоящем Косово - оказва помощ единствено краткотрайно. Особено в случай че се пренебрегне Босна, тъй като там Белград ще се ангажира, откакто бъде възпрян от НАТО в Косово.
На процедура бързото решение би могло да се реализира посредством усилване на военните задачи в Косово (KFOR) и Босна (EUFOR/Althea), които сполучливо се управляват от НАТО и Европейски Съюз. Това би се отнасяло изключително за EUFOR, които са претрупани и разполагат единствено с 1350 бойци.
Учебникарски образец за това по какъв начин изпреварващото потребление на мироопазващи сили фактически може да предотврати война и да възпре евентуален агресор: Преди тридесет години, през януари 1993 година, Организация на обединените нации разположи мироопазващи сили от 1000 души, половината от които американски бойци, в Северна Македония по границата със Сърбия, с цел да предотврати експанзия от страна на Белград против южната му съседка. Тези дребни сили, наричани повърхностно " телена мрежа ", в действителност съумяха да запазят мира в страната в продължение на доста години.
Това допуска очевидната опция за отбрана на граничещите със Сърбия райони на Косово и Босна посредством елементи на KFOR и EUFOR. Ако силите на НАТО и Европейски Съюз следят общите граници надлежно сред Косово и Сърбия и Босна и Сърбия, това би осигурило непробиваема гаранция за сигурност, сходно на мироопазващата задача на Организация на обединените нации в Македония през 1993 година
Макар и да е скъпо, гарантирането на мира с няколко спомагателни военни подразделения постоянно ще бъде по-добра опция от това да се хвърлят бомби. Трудно е да си представим по-евтин сюжет за отбягване на спорове, който би защитил по-добре човешките животи./БГНЕС
---------------------------------------------------------
Анализ на немския специалист Алексанър Рьотерт пред " Дойче Веле “.
