Признаците, че може би имате гени на неандерталец
Неотдавнашно изследване открива, че хората с неандерталска ДНК са по-чувствителни към някои типове болежка .
Любопитно е, че резултатът е най-силно изразен, откакто учените втриват в кожата синапено масло , което обичайно е известно с болкоуспокояващите си свойства.
Въпреки това екипът от Университетския лицей в Лондон открива, че три " неандерталски разновидността " на избран ген, обвързван с нервната система, оставят хората с по-нисък предел на болежка при убождане с игличка, само че не и при топлота или напън. Така че, в случай че не сте фенове на иглите, значи ли това, че сте малко неандерталец?
Не е наложително, а единственият същински метод да разберете това е посредством ДНК тест. Съвременните хора могат да имат до 4% ДНК в гените си, по-често тези с европейски генезис.
И защото разбирането на учените за античния геном се усилва, от ден на ден модерни черти се наблюдават до времето, когато ранните хора, Homo sapiens, са се сдружили със своите братовчеди. Например дължината на носа.
Това не е постоянно срещан дескриптор - дължината на носа, а не общият му размер. Изглежда обаче, че по-дългите носове от горе до долу са били преимущество за неандерталците, живеещи в по-студения климат на Европа преди 100 хиляди години, като са помагали за стоплянето на студения въздух, преди да доближи белите дробове.
И като приказваме за бели дробове, една не толкоз позитивна линия, която излезе на напред във времето през последните години, е рискът от по-тежки инфекции на COVID-19 при хората с неандерталска ДНК , дължащ се на ген, който се носи от към 16% от хората в Европа.
Това обаче работи и в двете направления, като някои антични гени дават на актуалните хора нараснала резистентност към други инфекции , породени от бактерии, гъбички и паразити. За страдание, се счита, че това е довело и до по-голяма неустойчивост на някои хора към алергии , които се появяват, когато имунната система реагира прекалено на субстанции от всекидневието, като прахуляк или полени.
Неандерталците, или Homo neanderthalensis, са живели преди към 400 000 до 40 000 години. Нашите най-близки родственици са еволюирали в Европа и Азия, до момента в който актуалните хора към момента са се развивали в Африка.
Популациите на неандерталците са били приспособими и са живели в по-студена среда в днешна Англия и Сибир, като са стигали до по-топлите региони на Испания и Италия.
По-малки от междинния човек, те са били високи от към 1,25 м до 1,76 м, само че са били по-широки и по-едри. Силните им черти на лицето включват огромен нос и мощно изразена вежда.
От ДНК разбора знаем, че неандерталците са се чифтосвали с ранните хора - Homo sapiens - което е довело до продължение на тяхната ДНК, само че за какво тъкмо типът е липсващ, към момента не е известно. Една от теориите е, че те са били изпреварени за храна и запаси от идващите Homo sapiens, или може би просто са били сменени от тях. Друга опция е да са били отговорни бързите климатични промени.
Каквато и да е повода, нашите най-близки родственици ненадейно са изчезнали преди към 40 000 години, само че парченце от тях продължава да живее.
Обратно към позитивното. Всеки желае да има буйна и гъста коса, нали? Е, ДНК на неандерталците прави това по-вероятно, дружно със здрави нокти и кожа.
По-малко добър е фактът, че неандерталската ДНК може да направи хората предразположени към развиване на кожни лезии , наречени кератози, които са сухи, люспести петна по кожата, породени от слънчево увреждане. Макар че нормално не са съществени, съществува риск петната да се трансфорат в ракови.
Други болести, свързани с съществуването на неандерталска ДНК, включват диабет, лупус и болест на Крон.
Но преди да започнете да се чудите по какъв начин въобще нашите предшественици са оживели толкоз дълго, когато са били измъчвани от този набор от здравословни недостатъци, не забравяйте, че има възможност да не са имали тези съответни болести. Свързаните с тях гени евентуално са изпълнявали потребна функционалност по това време, само че към 100 000 години по-късно, през 21-ви век, те не извършват същата цел.
Пример за това: Неандерталската ДНК е обвързвана с по-висок риск от пристрастяване към тютюна при актуалните хора , само че като се има поради, че използването му е станала необятно публикувана едвам преди 400 години, малко евентуално е нашите предшественици да са били огромни пушачи.
И последно. Не единствено че неандерталците са били мощни и здрави, само че и по-умни, в сравнение с постоянно им се приписва - и се счита, че един от гените, които са съдействали за това, микроцефалин, е съдействал за големия мозък на Хомо сапиенс.
Любопитно е, че резултатът е най-силно изразен, откакто учените втриват в кожата синапено масло , което обичайно е известно с болкоуспокояващите си свойства.
Въпреки това екипът от Университетския лицей в Лондон открива, че три " неандерталски разновидността " на избран ген, обвързван с нервната система, оставят хората с по-нисък предел на болежка при убождане с игличка, само че не и при топлота или напън. Така че, в случай че не сте фенове на иглите, значи ли това, че сте малко неандерталец?
Не е наложително, а единственият същински метод да разберете това е посредством ДНК тест. Съвременните хора могат да имат до 4% ДНК в гените си, по-често тези с европейски генезис.
И защото разбирането на учените за античния геном се усилва, от ден на ден модерни черти се наблюдават до времето, когато ранните хора, Homo sapiens, са се сдружили със своите братовчеди. Например дължината на носа.
Това не е постоянно срещан дескриптор - дължината на носа, а не общият му размер. Изглежда обаче, че по-дългите носове от горе до долу са били преимущество за неандерталците, живеещи в по-студения климат на Европа преди 100 хиляди години, като са помагали за стоплянето на студения въздух, преди да доближи белите дробове.
И като приказваме за бели дробове, една не толкоз позитивна линия, която излезе на напред във времето през последните години, е рискът от по-тежки инфекции на COVID-19 при хората с неандерталска ДНК , дължащ се на ген, който се носи от към 16% от хората в Европа.
Това обаче работи и в двете направления, като някои антични гени дават на актуалните хора нараснала резистентност към други инфекции , породени от бактерии, гъбички и паразити. За страдание, се счита, че това е довело и до по-голяма неустойчивост на някои хора към алергии , които се появяват, когато имунната система реагира прекалено на субстанции от всекидневието, като прахуляк или полени.
Неандерталците, или Homo neanderthalensis, са живели преди към 400 000 до 40 000 години. Нашите най-близки родственици са еволюирали в Европа и Азия, до момента в който актуалните хора към момента са се развивали в Африка.
Популациите на неандерталците са били приспособими и са живели в по-студена среда в днешна Англия и Сибир, като са стигали до по-топлите региони на Испания и Италия.
По-малки от междинния човек, те са били високи от към 1,25 м до 1,76 м, само че са били по-широки и по-едри. Силните им черти на лицето включват огромен нос и мощно изразена вежда.
От ДНК разбора знаем, че неандерталците са се чифтосвали с ранните хора - Homo sapiens - което е довело до продължение на тяхната ДНК, само че за какво тъкмо типът е липсващ, към момента не е известно. Една от теориите е, че те са били изпреварени за храна и запаси от идващите Homo sapiens, или може би просто са били сменени от тях. Друга опция е да са били отговорни бързите климатични промени.
Каквато и да е повода, нашите най-близки родственици ненадейно са изчезнали преди към 40 000 години, само че парченце от тях продължава да живее.
Обратно към позитивното. Всеки желае да има буйна и гъста коса, нали? Е, ДНК на неандерталците прави това по-вероятно, дружно със здрави нокти и кожа.
По-малко добър е фактът, че неандерталската ДНК може да направи хората предразположени към развиване на кожни лезии , наречени кератози, които са сухи, люспести петна по кожата, породени от слънчево увреждане. Макар че нормално не са съществени, съществува риск петната да се трансфорат в ракови.
Други болести, свързани с съществуването на неандерталска ДНК, включват диабет, лупус и болест на Крон.
Но преди да започнете да се чудите по какъв начин въобще нашите предшественици са оживели толкоз дълго, когато са били измъчвани от този набор от здравословни недостатъци, не забравяйте, че има възможност да не са имали тези съответни болести. Свързаните с тях гени евентуално са изпълнявали потребна функционалност по това време, само че към 100 000 години по-късно, през 21-ви век, те не извършват същата цел.
Пример за това: Неандерталската ДНК е обвързвана с по-висок риск от пристрастяване към тютюна при актуалните хора , само че като се има поради, че използването му е станала необятно публикувана едвам преди 400 години, малко евентуално е нашите предшественици да са били огромни пушачи.
И последно. Не единствено че неандерталците са били мощни и здрави, само че и по-умни, в сравнение с постоянно им се приписва - и се счита, че един от гените, които са съдействали за това, микроцефалин, е съдействал за големия мозък на Хомо сапиенс.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ