Цветна феерия в Миракъл гардън, стряскаща атракция на най-високата сграда в света
Неотдавна в Покана за пътешестване описах за неотдавнашното си пътешестване до Дубай. И дадох обещание продължение, тъй като не мога да пропусна обилната цветна приказност Миракъл гардън, която изцяло дава отговор на името си – градина на чудесата. И това посред най-несретната пустиня, която сте виждали.
Както към този момент загатнах, в Дубай са захласнати от концепцията всичко да им е най-най. Това угощение от цветя и зеленина се е ширнало на повърхност от 72 хиляди квадратни метра и съгласно локалните е най-голямата градина, основана от човешка ръка. Но даже да не е по този начин, 109-те милиона разнообразни цъфтящи растения в нея звучат внушително.
Дверите на Миракъл гардън са отворени от октомври до май. После жегите стават непоносими и даже най-напояваните цветя не съумяват да оцелеят. Да получават всекидневната си доза влага са се погрижили учени и IT експерти, създали комплицирана система за преработване на отпадъчна вода. Ландшафтни архитекти пък пренареждат цветята и те всякога образуват разнообразни фигури.
Танцуващи дами с кринолини задачите от цветя поклащат триметровия си растеж в такт с класическа музика, приказни крепости, симпатични слончета, селото на смърфовете, кокетни къщички, водоскоци, езерца, алеи, покрити с пъстроцветни чадърчета… Разбира се, дубайците не са пропуснали да слагат пътем един-два върха на Гинес – за най-дълга стена от цветя – 800 метра, и най-висока пирамида от растения – 10 метра.
В градината на пеперудите крилатите са над 10 хиляди типа. От зеленчуковите лехи всеки може да си откъсне зеленчук по свое предпочитание и да го изяде, а в „ ароматната “ част виреят билки от над 200 страни. Ритуалът да си приготвиш чай от собственоръчно набрани растения също е огромен гъдел. Но нищо не може да се съпостави с аромата на петуниите, с безцелното блуждаене, когато след всеки завой изскача нова чудноватост, която не можеш да спреш да снимаш.
Бурж Халифа е най-високата постройка в света и чистокръвна печатница за пари. Качването до 124-тия етаж с най-бързия асансьор в света, който изминава времето за 1 минута и повярвайте, не ви става неприятно, става с авансово непокътнат час. Отгоре на всичко асансьорите са двуетажни. Билетът за атракцията коства 60 лв., а клопките за туристи дебнат на всяка крачка. Преди да се качите на асансьора – щрак върху бяла стена. После наслагват зад тила ви чудноват аспект от върха на небостъргача, пъхат фотографията в рамка, ползват флашка и… ви взимат 75 евро с усмивка.
Но това е единствено началото. Пъхате 10 дирхама в една машина, въртите до изнемога и апаратът изплюва тенекиена монета, която сами сте си „ отпечатали “. С облика на Бурж Халифа, естествено. За тениските, шапките и обичайните прахосъбирачки няма да загатвам, тъй като, когато преодолеете сувенирните рубежи, пред очите ви се открива панорама по-хубава от всяка картичка. При това с 360-градусова гледка, която се трансформира с всяка крачка.
В съседство е прекарването, което не е за хора със слаби сърца – както си вървите по стъкления под, той ненадейно се напуква. Наужким, несъмнено. Ако решите да се поглезите в най-високия ресторант в света ще би трябвало да слезете до първия етаж и да вземете специфичния асансьор до него. В Бурж Халифа има и 900 жилището, чиито цени паднали близо на половина незабавно след откриването заради огромното предложение. И забележителните неудобства. Ако инцидентно сте пушач, за всяка цигара ще би трябвало да слизате до партера, тъй като в постройката тютюнът е неразрешен, нищо че сте си вкъщи.
Впрочем, името на кулата е заменено в последния миг. Небостъргачът е умислен да се споделя Дубай, само че плануваните милиард и половина трагично свършват и без финансовата инжекция на президента на Обединените арабски емирства Халифа бин Зайед нямало по какъв начин да бъде довършена. Ами да, единствено самопочистващата система за 25-те хиляди прозореца коства над 8 милиона $.
В Дубай назовават Палм джумейра осмото знамение на света и потвърждават със фотоси, че изящната форма на изкуствения остров в действителност се вижда от космоса. Както проличава от името, творението съставлява дънер на финикова палма с 16 листа и полумесец под формата на бариерен риф. Тъй като локалният пясък не е подобаващ, 560-те хектара са построени от натрошени скали от планината Хаджар, а пясъкът е от дъното на Персийския залив. Така се появява ръкотворният остров, на който са ситуирани частни резиденции със лични пристанища, хотели и жилища. И тъй като теренът е неестествен, няма проблем да си купите парцел с право върху земята. Ако можете да си го позволите, несъмнено.
Глобал вилидж пък е целият свят в едно развлечение. Малко наивно, само че много питателно. Представете си катедралата Василий Блажени в Москва до Айфеловата кула и против казахски аул. Подредбата на павилионите е много безредна – като залци, струпани в чинията на злоядо дете, само че във всеки може да се открие храна от съответната страна, достоверни артикули и атмосфера, в която да се потопиш. На съвсем същинския плаващ пазар, характерен за Азия, в лодките къкрят гозби.
На пода в обиталището на Ирак е застлан голям персийски килим, а копията на асирийски и шумерски богове в натурален растеж допълват внушителното влияние. Но… колкото и цветно да ви го описвам, най-добре е да видите Глобал вилидж със личните си очи.
Незабравимо премеждие е вечерята на яхта или ладия вид присъщите за района лодки дау, с каквато Синдбад Мореплавателят стигнал чак до Индонезия. Храната в действителност е вкусна, само че от играта на светлините върху небостъргачите забравяте да ядете. А когато лодката мине около Аин Дубай – най-високо виенско колело в света – 250 метра, двойно повече от Окото на Лондон, има заплаха да зяпнете непоправимо. В сряда и петък към разходката из залива по мрачно има спомагателна екстра – шоуто на дроновете. По-дългата му версия коства на локалните управляващи 299 хиляди $ всякога. Няколко „ карета “ светещи точки, строени като римски легиони. Първоначално дефилират в строен ред, само че след това стартират да рисуват чудни картини, свързани с локалния обичай. Рибар хвърля мрежа в морето. Жарко слънце изгрява над пустинята. Арабски жребец препуска в галоп. Символът на дубайското гостолюбие – чайникът – налива живителна течност. И всичко това изобразено от дронове в светещи картини.
Рееш взор в небето и разбираш смисъла на британския израз " дъхоспираща панорама ".
Снимки и видео Магдалена Гигова
Както към този момент загатнах, в Дубай са захласнати от концепцията всичко да им е най-най. Това угощение от цветя и зеленина се е ширнало на повърхност от 72 хиляди квадратни метра и съгласно локалните е най-голямата градина, основана от човешка ръка. Но даже да не е по този начин, 109-те милиона разнообразни цъфтящи растения в нея звучат внушително.
Дверите на Миракъл гардън са отворени от октомври до май. После жегите стават непоносими и даже най-напояваните цветя не съумяват да оцелеят. Да получават всекидневната си доза влага са се погрижили учени и IT експерти, създали комплицирана система за преработване на отпадъчна вода. Ландшафтни архитекти пък пренареждат цветята и те всякога образуват разнообразни фигури.
Танцуващи дами с кринолини задачите от цветя поклащат триметровия си растеж в такт с класическа музика, приказни крепости, симпатични слончета, селото на смърфовете, кокетни къщички, водоскоци, езерца, алеи, покрити с пъстроцветни чадърчета… Разбира се, дубайците не са пропуснали да слагат пътем един-два върха на Гинес – за най-дълга стена от цветя – 800 метра, и най-висока пирамида от растения – 10 метра.
В градината на пеперудите крилатите са над 10 хиляди типа. От зеленчуковите лехи всеки може да си откъсне зеленчук по свое предпочитание и да го изяде, а в „ ароматната “ част виреят билки от над 200 страни. Ритуалът да си приготвиш чай от собственоръчно набрани растения също е огромен гъдел. Но нищо не може да се съпостави с аромата на петуниите, с безцелното блуждаене, когато след всеки завой изскача нова чудноватост, която не можеш да спреш да снимаш.
Бурж Халифа е най-високата постройка в света и чистокръвна печатница за пари. Качването до 124-тия етаж с най-бързия асансьор в света, който изминава времето за 1 минута и повярвайте, не ви става неприятно, става с авансово непокътнат час. Отгоре на всичко асансьорите са двуетажни. Билетът за атракцията коства 60 лв., а клопките за туристи дебнат на всяка крачка. Преди да се качите на асансьора – щрак върху бяла стена. После наслагват зад тила ви чудноват аспект от върха на небостъргача, пъхат фотографията в рамка, ползват флашка и… ви взимат 75 евро с усмивка.
Но това е единствено началото. Пъхате 10 дирхама в една машина, въртите до изнемога и апаратът изплюва тенекиена монета, която сами сте си „ отпечатали “. С облика на Бурж Халифа, естествено. За тениските, шапките и обичайните прахосъбирачки няма да загатвам, тъй като, когато преодолеете сувенирните рубежи, пред очите ви се открива панорама по-хубава от всяка картичка. При това с 360-градусова гледка, която се трансформира с всяка крачка.
В съседство е прекарването, което не е за хора със слаби сърца – както си вървите по стъкления под, той ненадейно се напуква. Наужким, несъмнено. Ако решите да се поглезите в най-високия ресторант в света ще би трябвало да слезете до първия етаж и да вземете специфичния асансьор до него. В Бурж Халифа има и 900 жилището, чиито цени паднали близо на половина незабавно след откриването заради огромното предложение. И забележителните неудобства. Ако инцидентно сте пушач, за всяка цигара ще би трябвало да слизате до партера, тъй като в постройката тютюнът е неразрешен, нищо че сте си вкъщи.
Впрочем, името на кулата е заменено в последния миг. Небостъргачът е умислен да се споделя Дубай, само че плануваните милиард и половина трагично свършват и без финансовата инжекция на президента на Обединените арабски емирства Халифа бин Зайед нямало по какъв начин да бъде довършена. Ами да, единствено самопочистващата система за 25-те хиляди прозореца коства над 8 милиона $.
В Дубай назовават Палм джумейра осмото знамение на света и потвърждават със фотоси, че изящната форма на изкуствения остров в действителност се вижда от космоса. Както проличава от името, творението съставлява дънер на финикова палма с 16 листа и полумесец под формата на бариерен риф. Тъй като локалният пясък не е подобаващ, 560-те хектара са построени от натрошени скали от планината Хаджар, а пясъкът е от дъното на Персийския залив. Така се появява ръкотворният остров, на който са ситуирани частни резиденции със лични пристанища, хотели и жилища. И тъй като теренът е неестествен, няма проблем да си купите парцел с право върху земята. Ако можете да си го позволите, несъмнено.
Глобал вилидж пък е целият свят в едно развлечение. Малко наивно, само че много питателно. Представете си катедралата Василий Блажени в Москва до Айфеловата кула и против казахски аул. Подредбата на павилионите е много безредна – като залци, струпани в чинията на злоядо дете, само че във всеки може да се открие храна от съответната страна, достоверни артикули и атмосфера, в която да се потопиш. На съвсем същинския плаващ пазар, характерен за Азия, в лодките къкрят гозби.
На пода в обиталището на Ирак е застлан голям персийски килим, а копията на асирийски и шумерски богове в натурален растеж допълват внушителното влияние. Но… колкото и цветно да ви го описвам, най-добре е да видите Глобал вилидж със личните си очи.
Незабравимо премеждие е вечерята на яхта или ладия вид присъщите за района лодки дау, с каквато Синдбад Мореплавателят стигнал чак до Индонезия. Храната в действителност е вкусна, само че от играта на светлините върху небостъргачите забравяте да ядете. А когато лодката мине около Аин Дубай – най-високо виенско колело в света – 250 метра, двойно повече от Окото на Лондон, има заплаха да зяпнете непоправимо. В сряда и петък към разходката из залива по мрачно има спомагателна екстра – шоуто на дроновете. По-дългата му версия коства на локалните управляващи 299 хиляди $ всякога. Няколко „ карета “ светещи точки, строени като римски легиони. Първоначално дефилират в строен ред, само че след това стартират да рисуват чудни картини, свързани с локалния обичай. Рибар хвърля мрежа в морето. Жарко слънце изгрява над пустинята. Арабски жребец препуска в галоп. Символът на дубайското гостолюбие – чайникът – налива живителна течност. И всичко това изобразено от дронове в светещи картини.
Рееш взор в небето и разбираш смисъла на британския израз " дъхоспираща панорама ".
Снимки и видео Магдалена Гигова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ