Неотдавна две слънчеви изригвания, разположени на противоположните полукълба, избухнаха почти

...
Неотдавна две слънчеви изригвания, разположени на противоположните полукълба, избухнаха почти
Коментари Харесай

Изключително рядко явление – едновременни слънчеви изригвания в двете полукълба на Слънцето

Неотдавна две слънчеви изригвания, ситуирани на противоположните полукълба, избухнаха съвсем по едно и също време и провокираха разстройства в радиоприемането на Земята. Изследователите разказват този тип едновременни събития като „ доста редки “.

Наскоро Слънцето сподели изключителна интензивност, като на 22-ри януари две слънчеви изригвания със забележителна мощ избухнаха по едно и също време на противоположните полукълба на светилото. Това рядко събитие, известно като симптомно слънчево изригване, алармира за интензивната фаза на 11-годишния безоблачен цикъл. То е предвестител на интервал на нараснала слънчева турбулентност. Това освен рядко, само че и значимо събитие може краткотрайно да наруши наземните връзки и галактическото метеорологично време.

Изключително астрономическо събитие

Двете неотдавнашни слънчеви изригвания, произлезли от слънчевите петна AR3559 и AR3561, съставляват извънредно астрономическо събитие както по време, по този начин и по мощ. Тези слънчеви петна, ситуирани на противоположните полукълба на звездата, са провокирали изригвания на разстояние към 500 000 км едно от друго. Това разстояние е по-голямо от дистанцията сред Земята и Луната, което е към 384 400 километра.

Енергията, освободена от тези слънчеви изригвания, е сериозна, а общата им мощ се равнява на изригване от клас М5.1. В тази подредба тези изригвания са измежду най-мощните, малко под изригванията от клас Х, които са най-интензивните. Магнитудът М5.1 демонстрира доста количество освободена сила, която може да засегне галактическите и земните системи.

Двойното слънчево изригване от 22-ри януари 2024 година

Въздействието на тези слънчеви изригвания върху Земята бе директно и осезаемо. Един от най-преките резултати беше 30-минутното радиозатъмнение, което засегна Индонезия и елементи от Австралия. Този резултат бе породен от вълната от високоенергийни частици, освободени по време на изригванията.

След като доближиха Земята, тези частици взаимодействаха със земното магнитно поле, създавайки разстройства в йоносферата. Йоносферата е електрически зареден пласт от земната атмосфера, който играе основна роля в преноса на радиовълните. Когато той е нарушен от енергийните слънчеви частици, това може да докара до краткотрайни разстройства в радиокомуникациите, както в действителност се случи по време на това събитие.

Разбиране на симптомните слънчеви изригвания

Симптомните слънчеви изригвания като следените неотдавна, които до момента се смятаха за инцидентни, в действителност са свързани със комплицирани структури в Слънцето. Важна роля за това изобретение изигра едно проучване от 2002 година, което сподели, че сдвоените изригвания са свързани с големи очертания на магнитно поле. Тези очертания, въпреки и невидими с просто око, се простират на големи дистанции през Слънцето, свързвайки отдалечените дейни области. Когато в един от тези райони възникне разстройване, то може да се популяризира посредством тези магнитни примки и да провокира експлоадиране в различен район, създавайки симптомните слънчеви изригвания.

Освен това, съгласно изследването, двойните съставни елементи на симптомните изригвания могат да бъдат разграничени във времето с до 30 минути. Не е известно тъкмо какъв брой време е минало сред двете скорошни изригвания, само че евентуално те са били разграничени единствено с няколко минути, в случай че не и със секунди, в случай че се съди по изображенията, получени от Обсерваторията за слънчева динамичност на НАСА.

Ръстът на слънчевата интензивност

Проучването от 2022 година, в което са прегледани данните за слънчевите изригвания за последните 40 години, откри, че симптомните слънчеви изригвания, въпреки и доста редки, могат да се появяват по-често по време на пика на слънчевата интензивност. Това съответствува с интервала, в който магнитното поле на звездата става по-хаотично и комплицирано.

Слънцето следва 11-годишен цикъл на интензивност, като се редуват интервали на релативно успокоение и етапи на висока интензивност, известни като безоблачен най-много. По време на тези етапи броят и интензивността на слънчевите изригвания фрапантно се усилват. Учените допускат, че наближаваме идващия безоблачен най-много, който може да стартира през идващите няколко месеца.

Изучаването на тази фаза на висока интензивност е от огромно значение освен за астрономическите проучвания, само че и за подготовката за евентуалните въздействия върху Земята и галактическите технологии. Мощните слънчеви изригвания могат да обиден спътниците и наземните връзки и даже енергийните мрежи. Ето за какво непрекъснатото наблюдаване и проучване на тези слънчеви феномени е от значително значение.

Понастоящем слънчевата интензивност е във фаза на доста усилване: слънчевите петна се усилват по брой и размер, а слънчевите изригвания стават все по-чести и интензивни. Това бележи наближаването на слънчевия най-много, който е плануван за 2025 година, само че може да стартира и по-рано.

Източник: kaldata.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР