„Дом Витгенщайн“ – къщата-бункер на неразбрания философ
Неотдавна бях във Виена за представянето на изложбата „ Хлябът “ от Атанас Качамаков в „ Дом Витгенщайн “, само че за неповторимата сграда, където се обитава Българският културен център ще ви опиша по-късно. Експозицията с 30 рисунки от съкровищницата на НДФ „ 13 века България “ ще остане в австрийската столица до 20 януари. Тя споделя в картини и текст по какъв начин се ражда хлябът по българските земи при започване на ХХ век. А личността на художника е повече от завладяваща. Роден през 1898 година в Лясковец, той приключва Художествената академия при проф. Иван Лазаров и прави кариера на ваятел в Съединените щати, печелейки първа премия на огромната галерия на Ню Йорк с мраморната си фигура „ Индианка с дете “. През 30-те години е художник на холивудските суперпродукции „ Бен Хур ”, „ Царят на царете ”, „ Елена от Троя ”, „ Ноевият ковчег ”. Завещава имението си в Палм спрингс на художествения факултет в университета на Санта Барбара, на който е създател. До ден сегашен двама студенти всяка година получават стипендия на името на Атанас Качамаков и жена му.
Но да се върнем към „ Дом Витгенщайн “ във Виена. Повече за неповторимата постройка, която продължава да е място за поклонение и поклонение на архитекти и философи от целия свят, ще научите през днешния ден.
Прадедите на Лудвиг Витгенщайн влагат в металолеене на 200 км от Виена и тъй като австрийците по традиция са изключителни шлосери и металурзи, философът има шанса да се роди в едно от най-богатите фамилии в Европа. Имането явно не им носи благополучие, тъй като трима от братята му се самоубиват, а той също не е надалеч от мисълта да посегне на живота си. Лудвиг се отхвърля от цялото си завещание и се отдава на работа на обществото – философските си трактати написа като че ли апропо. А то се показва в присъединяване като офицер в Първата международна война, където получава награди за смелост. Преподава в учебни заведения в затънтени селца, работи тайно като санитар в лондонска болница през Втората международна война…
Витгенщайн твърди, че философията е единствената работа, която му носи същинско задоволство, а аз си признавам, че не съм в положение да възпроизведа нито един от постулатите му. Но по тази причина пък имах шанса преспивам в подчинената на тезите му сграда, пресъздадена от архитекта Паул Енкелман по точните калкулации на мислителя. Куриозното е, че Витгенщайн не е живял в постройката и пет минути. Той я е построил за сестра си Маргарете Стоунбъро.
За Лудвиг къщата е като „ художествено произведение на всеобщата просвета ”, само че и като пояснение в братска любов.
За виенчани „ Пале Витгенщайн “, както е прочут домът, е исторически монумент и мотив за горделивост, а за гостите – известна забележителност.
Сестрата на философа купува имота – някогашен разсадник, а един от най-видните проектанти на това време, изповядващ правилото на модерната архитектура „ Формата следва функционалността ”, който съчетава детайли от сецесиона, класицизма и американската селска къща.
Енгелман и Витгенщайн са близки другари. Затова показаните пред Виенската община проекти са подпечатани и подписани от двамата.
С което архитектът си взима белята…
Лудвиг Витгенщайн проектира до най-финия подробност невероятните прозорци с монолитно излята от метал дограма и резета, които наподобяват на затвор на оръдие. Причудливите и неповторими ъглови радиатори, също създадени в заводите на фамилията. Вратите, които трансформират постройката в бункер.
Мислителят въплъщава и съединява есенцията на философско-естетическото и архитектурното функционално начало, сходно на построена философия в смисъла на връзката сред позитивизъм, конструктивизъм и функционалност. Той възприема постройката като „ художествено произведение на всеобщата просвета ” и тя стартира да му въздейства доста мощно.
Маргарете Сноубъроу живее в къщата цели 30 години до кончината си през 1958-а. Тя изключително харесва разделянето на спалнята ѝ на две, тъй че от самото начало да вижда градината, само че да има и усамотение. Синът ѝ Томас наследява къщата, само че въпреки да е проектант, намира дома неуместен и студен, несъответствуващ за живеене. Решава да се отърве от него. Купува го фамозният строителен бизнесмен Франц Катлайн, който има намерение да унищожи къщата и да „ върже “ огромния магазин на прилежащата улица и близкия пазар с 16-етажен хотел. За огромно удивление и Федералната работа за запазване паметниците на културата, и общината дават позволение за градежа. Дори изсичат дърветата в двора.
Тогава се намесват авторитетни австрийски архитекти като проф. Фридрих Курент, Роланд Райнер, Фридрих Ахлайтнер, Гюнтер Фойерщайн, които посредством изявите си в медиите разбунват обществото. Фойерщайн акцентира обянието на строгата структура, високите тавани, връзката на големите прозорци с градината, одухотвореността на терасите, аскетичната оскъдица на сивите подове от специфичен материал, на голите електрически крушки и неналичието на пердета. Всичко е разчетено до милиметър, господстват въздържаност, ред и точност. И единствено с едно придвижване на евакуиране с кука праговете на прозорците се подвигат нагоре под формата на 10-сантиметрови железни стени и трансформират дома в непроходим бункер.
Архитектите упорстват за повторна преценка за постройката, настояват, че Витгенщайн също я е обитавал. Аргументира се, че няма различен случай, при който огромен мъдрец да е извлякъл практическа изгода от своите строителни възгледи.
Министърът на науката по това време – доктор Херта Фирнберг назначава нова инспекция. Резултатът от нея е, че къщата оповестена за монумент на културата с декрет от 26 юли 1971-а. Но през идващите 4 години тя се разрушава, изоставена и необитаема.
Страната ни вади шанс, че един от архитектите, оповестили се в отбрана на дом Витгенщайт е Карл Аубьок. Майка му е българка и той разкрива на нашия дипломат, че родината ни може да се снабди с превъзходен парцел на цената, на която през днешния ден във Виена не може да се купи и гарсониера в краен квартал. Живеещият във Виена от десетилетия арменец от български генезис Гарбис Папазян спомага при договарянията на Н.Пр. доктор Владимир Гановски със притежателя на парцела инж. Катлайн. Истинският мотор на договорката е Людмила Живкова. Тя става факт на 5 декември 1975 година. Следва деликатен ремонт, тъй като в един исторически монумент не могат да се вършат преустройства. Разрешават само под градината да се построи подземна кинозала с 250 места с мрамор от Сандански и стъклопис със сюжети от Казанлъшката гробница.
Днес във Виена приказват, че дом Витгенщайн претърпява същински Ренесанс, поради дейната културна стратегия. Сградата е обект на посещаване, боготворене и даже на посягане от фенове на философа. Макар снимането вътре да е неразрешено, с очите си видях по какъв начин запленени от решенията му архитекти си открадват по някой кадър с мобилен телефон и се взират във всеки ъгъл. Учени оразмеряват с крачки залите и търсят логичност в размера… Каквото и да е обяснението, магията на Дом Витгенщайн – работи.
Снимките са предоставени от Магдалена Гигова
Но да се върнем към „ Дом Витгенщайн “ във Виена. Повече за неповторимата постройка, която продължава да е място за поклонение и поклонение на архитекти и философи от целия свят, ще научите през днешния ден.
Прадедите на Лудвиг Витгенщайн влагат в металолеене на 200 км от Виена и тъй като австрийците по традиция са изключителни шлосери и металурзи, философът има шанса да се роди в едно от най-богатите фамилии в Европа. Имането явно не им носи благополучие, тъй като трима от братята му се самоубиват, а той също не е надалеч от мисълта да посегне на живота си. Лудвиг се отхвърля от цялото си завещание и се отдава на работа на обществото – философските си трактати написа като че ли апропо. А то се показва в присъединяване като офицер в Първата международна война, където получава награди за смелост. Преподава в учебни заведения в затънтени селца, работи тайно като санитар в лондонска болница през Втората международна война… Витгенщайн твърди, че философията е единствената работа, която му носи същинско задоволство, а аз си признавам, че не съм в положение да възпроизведа нито един от постулатите му. Но по тази причина пък имах шанса преспивам в подчинената на тезите му сграда, пресъздадена от архитекта Паул Енкелман по точните калкулации на мислителя. Куриозното е, че Витгенщайн не е живял в постройката и пет минути. Той я е построил за сестра си Маргарете Стоунбъро.
За Лудвиг къщата е като „ художествено произведение на всеобщата просвета ”, само че и като пояснение в братска любов.
За виенчани „ Пале Витгенщайн “, както е прочут домът, е исторически монумент и мотив за горделивост, а за гостите – известна забележителност.
Сестрата на философа купува имота – някогашен разсадник, а един от най-видните проектанти на това време, изповядващ правилото на модерната архитектура „ Формата следва функционалността ”, който съчетава детайли от сецесиона, класицизма и американската селска къща.
Енгелман и Витгенщайн са близки другари. Затова показаните пред Виенската община проекти са подпечатани и подписани от двамата. С което архитектът си взима белята…
Лудвиг Витгенщайн проектира до най-финия подробност невероятните прозорци с монолитно излята от метал дограма и резета, които наподобяват на затвор на оръдие. Причудливите и неповторими ъглови радиатори, също създадени в заводите на фамилията. Вратите, които трансформират постройката в бункер.
Мислителят въплъщава и съединява есенцията на философско-естетическото и архитектурното функционално начало, сходно на построена философия в смисъла на връзката сред позитивизъм, конструктивизъм и функционалност. Той възприема постройката като „ художествено произведение на всеобщата просвета ” и тя стартира да му въздейства доста мощно.
Маргарете Сноубъроу живее в къщата цели 30 години до кончината си през 1958-а. Тя изключително харесва разделянето на спалнята ѝ на две, тъй че от самото начало да вижда градината, само че да има и усамотение. Синът ѝ Томас наследява къщата, само че въпреки да е проектант, намира дома неуместен и студен, несъответствуващ за живеене. Решава да се отърве от него. Купува го фамозният строителен бизнесмен Франц Катлайн, който има намерение да унищожи къщата и да „ върже “ огромния магазин на прилежащата улица и близкия пазар с 16-етажен хотел. За огромно удивление и Федералната работа за запазване паметниците на културата, и общината дават позволение за градежа. Дори изсичат дърветата в двора.
Тогава се намесват авторитетни австрийски архитекти като проф. Фридрих Курент, Роланд Райнер, Фридрих Ахлайтнер, Гюнтер Фойерщайн, които посредством изявите си в медиите разбунват обществото. Фойерщайн акцентира обянието на строгата структура, високите тавани, връзката на големите прозорци с градината, одухотвореността на терасите, аскетичната оскъдица на сивите подове от специфичен материал, на голите електрически крушки и неналичието на пердета. Всичко е разчетено до милиметър, господстват въздържаност, ред и точност. И единствено с едно придвижване на евакуиране с кука праговете на прозорците се подвигат нагоре под формата на 10-сантиметрови железни стени и трансформират дома в непроходим бункер.
Архитектите упорстват за повторна преценка за постройката, настояват, че Витгенщайн също я е обитавал. Аргументира се, че няма различен случай, при който огромен мъдрец да е извлякъл практическа изгода от своите строителни възгледи. Министърът на науката по това време – доктор Херта Фирнберг назначава нова инспекция. Резултатът от нея е, че къщата оповестена за монумент на културата с декрет от 26 юли 1971-а. Но през идващите 4 години тя се разрушава, изоставена и необитаема.
Страната ни вади шанс, че един от архитектите, оповестили се в отбрана на дом Витгенщайт е Карл Аубьок. Майка му е българка и той разкрива на нашия дипломат, че родината ни може да се снабди с превъзходен парцел на цената, на която през днешния ден във Виена не може да се купи и гарсониера в краен квартал. Живеещият във Виена от десетилетия арменец от български генезис Гарбис Папазян спомага при договарянията на Н.Пр. доктор Владимир Гановски със притежателя на парцела инж. Катлайн. Истинският мотор на договорката е Людмила Живкова. Тя става факт на 5 декември 1975 година. Следва деликатен ремонт, тъй като в един исторически монумент не могат да се вършат преустройства. Разрешават само под градината да се построи подземна кинозала с 250 места с мрамор от Сандански и стъклопис със сюжети от Казанлъшката гробница.
Днес във Виена приказват, че дом Витгенщайн претърпява същински Ренесанс, поради дейната културна стратегия. Сградата е обект на посещаване, боготворене и даже на посягане от фенове на философа. Макар снимането вътре да е неразрешено, с очите си видях по какъв начин запленени от решенията му архитекти си открадват по някой кадър с мобилен телефон и се взират във всеки ъгъл. Учени оразмеряват с крачки залите и търсят логичност в размера… Каквото и да е обяснението, магията на Дом Витгенщайн – работи.
Снимките са предоставени от Магдалена Гигова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ