Това не се очакваше: нито един климатичен модел не може да обясни температурната аномалия от 2023 година
Необичайно топлата 2023 година озадачава учените климатолози. През миналите девет месеца междинните температури на земната и морската повърхнина надвишиха предходните върхове с съвсем 0,2 градуса по Целзий всеки месец. Това е голямо число в планетарен мащаб. Общата наклонност на стоплянето беше предстояща заради увеличените излъчвания на парниковите газове. Но тази неочаквана вълна на стопляне надалеч надвиши прогнозите на статистическите климатични модели, основани на минали наблюдения.
Предложени са доста аргументи за това противоречие, само че към този момент нито една от тях не е избрана като безапелационна. Климатологът и шеф на Института за галактически проучвания „ Годард “ на НАСА Гавин Шмидт написа в Nature, че научната общественост незабавно се нуждае от повече данни, с цел да отговори на въпроса за какво 2023 година е била най-топлата година в историята. При това може би за последните 100 000 години.
Преди година преобладаващите климатични условия в международен мащаб подсказваха, че е малко евентуално да настъпи интервал на рекордно стопляне. В началото на предходната година тропическият Тихи океан излезе от тригодишния интервал на Ла Ниня. Това е климатично събитие, обвързвано с охлаждането на централната и източната част на Тихия океан. Въз основа на прецеденти, когато сходни условия доминираха при започване на годината, климатолозите оцениха вероятността 2023 година да бъде рекордно топла година. Тя се оказа единствено едно към пет.
От месец март предходната година обаче температурата на морската повърхнина в Северния Атлантически океан стартира внезапно да се покачва. Към юни площта на морския лед към Антарктида беше най-ниската в историята на наблюденията. В съпоставяне със междинната ледена завивка сред 1981 и 2010 година липсва повърхност от морски лед с размерите на Аляска. Наблюдаваната температурна особеност стартира няколко месеца преди началото на Ел Ниньо. Ел Ниньо, диаметралност на Ла Ниня, провокира стопляне на източната част на тропическия Тихи океан. Това време се открива едвам през втората половина на годината, а актуалният интервал е по-мек от аналогичните феномени от 1997-98 година и 2015-2016 година Ето за какво да се упреква за стоплянето само това събитие, просто не е удачно.
Учените се пробват да схванат какво следователно би могло да аргументи скока на топлината. Нивата на парниковите газове в атмосферата не престават да се покачват. Само че спомагателното натоварване от 2022 година би могло да провокира в допълнение стопляне единствено с 0,02 градуса.
В други теории, показани от климатолозите, се загатват преваляванията от изригването на вулкана Хунга-Тонга-Хонга-Хаапай през януари 2022 година на остров Тонга. Природното събитие би могло да провокира както изстудяване в резултат на аерозолите, по този начин и стопляне в резултат на стратосферните водни пари. Влияние оказва и повишението на слънчевата интензивност до планувания безоблачен най-много. Но тези фактори изясняват най-вече няколко стотни от градуса на стоплянето. Дори откакто се вземат поради всички евентуални пояснения, разминаването сред предстоящите и следените средногодишни температури през 2023 година остава към 0,2 °C.
Друг фактор може да бъде фактът, че през 2020 година корабоплавателната промишленост е задължена да употребява по-чисти горива, които понижават излъчванията на сяра. Серните съединения в атмосферата са отразяващи и въздействат на облаците, като по този метод имат общ охлаждащ резултат. Предварителните оценки демонстрират едва влияние на това условие върху междинната световна температура – тя се е трансформирала единствено с няколко стотни от градуса. Но цялостните данни за 2023 година могат да бъдат оценени след година или повече и в този момент са нужни планирани модели.
Очевидно са нужни по-добри и по-гъвкави системи за събиране на данни. Така да вземем за пример, като част от задачата PACE на НАСА, изстреляна през февруари, спътникът ще даде световна оценка на състава на другите аерозолни частици в атмосферата. Тези данни ще понижат обвързваните с аерозолите несигурности в климатичните модели. Ретроспективните прогнози, основани на новите данни, също по този начин ще разкрият повече за миналогодишните климатични събития. Но е малко евентуално въздействието на аерозолите да е задоволително за приемане на цялостната картина.
Температурната особеност от 2023 година разкри една огромна празнота в знанията на учените. Може би за първи път от появяването на сателитните данни, проследяващи климатичната система на Земята в действително време преди 40 години. Ако аномалията не се стабилизира до август (крайният период се базира на минали събития от вида „ Ел Ниньо “), светът ще се окаже в неразучена територия. Това би могло да значи, че стоплянето на планетата към този момент трансформира радикално действието на климатичната система. При това доста по-рано, в сравнение с учените чакат. Което значи, че статистическите заключения, учредени на минали събития, може да се окажат по-малко надеждни. И тогава прогнозирането на засушаванията и преваляванията ще стане по-трудно.
Друг забавен миг е, че в този момент употребяваните математически и надлежно компютърни модели за прогнозиране на климата демонстрират, че лятото на 2024 година ще бъде най-горещото в историята на метеорологичните наблюдения.
Климатолозите предвиждат, че в северните елементи на Съединени американски щати и някой от до момента хладните райони на Канада температурата доста ще се увеличи. Интересно е, че в европейските прогнози се споделя, че температурите в Москва и Калининград ще превишат 35 градуса по Целзий. Това е напълно извънредно по тези места. Очакват се температурни върхове и в студения до момента Сибир и даже в Кавказ.
Но показаното предходната седмица проучване демонстрира, че нито един от употребяваните през днешния ден математически модели не може да изясни какво в действителност се случва и ще се случи.
