Алкохолът влияе различно на бедни и богати
Необичайно изобретение за въздействието на алкохола върху хората, са създали група норвежки лекари от института за публично здраве в Осло.
Според проучването им, оповестено в списание PLoS One, използването на огромни количества алкохол усилва риска от инфаркт и други смъртоносни заболявания на сърцето и кръвоносните съдове при бедните, само че не и при богатите.
През последните години се появяват от ден на ден научни доказателства, че продължителната приложимост на алкохол, като се изключи че води до цироза на черния дроб и нарушавания в работата на мозъка, има и редица други извънредно тежки последствия за човешкото здраве.
В едно проучване оповестено предходната година, учени откриха, че злоупотребата с алкохол усилва вероятността за развиването на седем типа рак и води до редица проблеми, свързани с работата на белите дробове. Според тях това се дължи на нарушавания в циркулацията на азотен оксид в организма, породени от алкохола.
Ерик Дегеру и сътрудниците му от Норвежкия институт за публично здраве, ревизирали по какъв начин използването на огромни количества алкохол въздейства върху здравето на сърцето и кръвоносните съдове на хората, наблюдавайки здравословното положение на към 200 000 норвежци през последните 50 години. Работата им се фокусирала най-много върху другите неподходящи фактори, като консумирането на нездравословна храна, цигарите и алкохола,и по какъв начин те могат да трансформират метода, по който алкохолът въздейства върху здравето на сърцето и кръвоносните съдове.
По време на проучването обаче,работата им ненадейно тръгнала в друга посока, когато забелязали необикновена взаимозависимост сред финансовия статус на участниците и въздействието, което алкохолът оказва върху тях. Учените установили, че използването на огромни количества спиртни питиета фрапантно усилва вероятността от преждевременна гибел от инфаркт, атеросклероза и други проблеми със сърдечно-съдовата система при по-бедните, макар, че те приблизително употребявали по-малко алкохол, спрямо по-заможните.
От друга страна, те разкрили, че умерена консумация на алкохол понижава риска от гибел от сърдечно-съдови болести, като още веднъж този удобен резултат бил по-силно изразен при богатите хора (33%), в сравнение с при бедните (18%).
Според проучването им, оповестено в списание PLoS One, използването на огромни количества алкохол усилва риска от инфаркт и други смъртоносни заболявания на сърцето и кръвоносните съдове при бедните, само че не и при богатите.
През последните години се появяват от ден на ден научни доказателства, че продължителната приложимост на алкохол, като се изключи че води до цироза на черния дроб и нарушавания в работата на мозъка, има и редица други извънредно тежки последствия за човешкото здраве.
В едно проучване оповестено предходната година, учени откриха, че злоупотребата с алкохол усилва вероятността за развиването на седем типа рак и води до редица проблеми, свързани с работата на белите дробове. Според тях това се дължи на нарушавания в циркулацията на азотен оксид в организма, породени от алкохола.
Ерик Дегеру и сътрудниците му от Норвежкия институт за публично здраве, ревизирали по какъв начин използването на огромни количества алкохол въздейства върху здравето на сърцето и кръвоносните съдове на хората, наблюдавайки здравословното положение на към 200 000 норвежци през последните 50 години. Работата им се фокусирала най-много върху другите неподходящи фактори, като консумирането на нездравословна храна, цигарите и алкохола,и по какъв начин те могат да трансформират метода, по който алкохолът въздейства върху здравето на сърцето и кръвоносните съдове.
По време на проучването обаче,работата им ненадейно тръгнала в друга посока, когато забелязали необикновена взаимозависимост сред финансовия статус на участниците и въздействието, което алкохолът оказва върху тях. Учените установили, че използването на огромни количества спиртни питиета фрапантно усилва вероятността от преждевременна гибел от инфаркт, атеросклероза и други проблеми със сърдечно-съдовата система при по-бедните, макар, че те приблизително употребявали по-малко алкохол, спрямо по-заможните.
От друга страна, те разкрили, че умерена консумация на алкохол понижава риска от гибел от сърдечно-съдови болести, като още веднъж този удобен резултат бил по-силно изразен при богатите хора (33%), в сравнение с при бедните (18%).
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ