Необходимо ли е мулчиране през есента? Да, но има още нещо
Необходимо ли е мулчиране през есента? Есента е доста удобна освен за удивление на ярките есенни цветове, само че и за нереални размишления. За хубостта и изяществото на падащите листа да вземем за пример.
В същото време измежду практичните хора нереалните мисли доста бързо се трансформират в нормална икономическа посока. По-специално, тези паднали листа ви припомнят за мулчирането. Нека да поговорим за есенното мулчиране. Защо се прави и какви са тънкостите.
Защо се прави есенно мулчиране?
Мулчирането е най-естественият развой в природата, който се пренебрегва постоянно от хората, макар очевидните си преимущества. Есента е съвършеното време за подготовка за зимата.
Падналите листа, умиращите стръкове трева, дребните клони , частите дървесна кора падат на земята, създавайки дебело одеяло, под което множеството растения презимуват сносно. Дори в случай че сланите стартират преди да падне сняг, „ одеялото “ от листа и трева ще защищити растителността от увреждане.
В началото на интервала на заледяване пластът зеленина е затрупан с ледена кора, като по този метод образува изолираност. А това предотвратява внезапното изстудяване на земята от мразовития въздух. Между другото, точно това наблюдаване послужи като подтик за най-ефективния вид за мулчиране на растения с ниска резистентност на заледяване в мразовити региони.
Принципът е елементарен:
- над растението се оформя рамка,
- рамката се цялостни с сипкав изсъхнал материал (листа, сухи стъбла и т.н.),
- най-отгоре се покрива с леко мокра забрадка,
- в студен ден се полива.
Можете да извършите този развой няколко пъти. Ако първият пласт е заледен, преминете още веднъж през него с лейката, с цел да сте сигурни.
Необходимо ли е мулчиране през есента и каква е изгодата?
Това е най-хубавият органически тор! Дебелият есенен пласт листа и мъртва трева притегля земните червеи от цялата област на повърхността. Те ще обработват близкия лекомислен пласт на почвата, като интензивно го разрохкват. Когато стане по-студено, те ще отидат в по-дълбоките пластове, образувайки спомагателни въздушни канали.
Освен това освен червеите работят в градината. Огромен брой разнообразни микро- и макро- живи същества също се намират там. И всички те работят неуморно, подобрявайки повърхностния пласт на почвата.
Рохкавата и цялостна с въздух почва е най-ефективната изолираност. В същото време жителите на почвата ще хранят корените на растенията, които се приготвят за зимата, с отпадъците от тяхната витална активност.
Защита против ерозията на почвата и пролетните студове
Слоят есенен мулч, уплътнен през зимата, надеждно ще отбрани горния пласт на почвата от ерозия от стопената вода при започване на пролетта. И в това време няма да разреши на яркото и горещо пролетно слънце бързо да затопли почвата.
Растенията няма да стартират да порастват преди да им пристигна времето. Те няма да стартират да цъфтят рано и няма да бъдат подложени на пролетните студове.
Наблюдавахме този резултат в нашата градина. Сливите и прасковите, щедро мулчирани през есента, закъсняха в цъфтежа с до 1 седмица спрямо двете немулчирани овошки. Това стана инцидентно, само че мулчираните овошки оцеляха при пролетната слана.
През пролетта и лятото есенният мулч надеждно ще защищити почвата от прегряване, загуба на влага и ерозия. А почвените живи същества ще трансфорат всичко това в добър тор, смесвайки го с горния пласт на почвата.
Необходимо ли е мулчиране през есента – какво да кажем за вредителите?
Най-честата история на ужасите в градинарството е, че вредителите зимуват в падналите листа! Зимуват, несъмнено. Но освен в тях. Падналите листа, преди да е настъпило мощно захлаждане, са жива и доста дейна система. Там където всевъзможен живот се пробва да се нахрани колкото е допустимо повече преди зимата.
Започвайки от най-малките, които употребяват всичко (спори на гъбички и бактерии), и завършвайки с огромните, хранещи се с ларви и бръмбари. Апетитът на всички преди зимата е забележителен.
Как градинарите поканиха вредителите в дома си? В гората всичко е просто, има открита биоценоза , където хищните същества сполучливо управляват броя на вредителите по растенията. И не им е разрешено да се разгръщат на всички места.
В градините е по-лошо. Градинарите се заеха да контролират броя на вредителите. Освен това преди този момент сътвориха най-удобните условия за вредителите. Моно засаждането на култивиран и зеленчукови култури.
Ягоди – в равни редове, всички на едно място; малини – на редици; касис – също в развой на образуване. Липсва единствено афиш с покана за вредителите. И на всички места няма клонче трева, гола земя.
Хищните животни, изцяло непринудено и гратис, подготвени да се оправят с градинските вредители, няма къде да се скрият. Освен това градинарят неразумно токсини всички и всичко с пестициди (включително и себе си). И няма място за зимуване.
Тоест дебелият пласт мулч е освен леговище за вредители, само че той е комфортен дом за всички същества, които се хранят с вредители.
Необходимо ли е мулчиране през есента – какво да кажем за патогенните гъбички?
В допълнение към бягащите, скачащите и пълзящите вредители има още една категория, която е страшна за градинарите – патогенните гъбички. Смята се, че в случай че листата с признаци на гъбични болести не бъдат унищожени посредством изгаряне на клада, тогава няма да има годишна продукция през идната година.
Всичко това се отнася за градина, отглеждана по класическа селскостопанска технология: черна угар, минерални торове и потребление на пестициди. Защото почвата и земните живи същества на практика отсъстват в такива условия. Няма кой да употребява спорите на гъбичките. И няма потребни гъбички, които интензивно да потискат развиването на патогенни.
Триходерма , да вземем за пример, в процеса на своя напредък и развиване е в положение да потисне виталната интензивност на повече от петдесет разнообразни нездравословни гъбички. Триходерма е един образец. А има доста, доста разнообразни типове потребни гъбички в хубавичко почва и растителност.
Много гъбички са щастливи да „ смачкат “ своите съперници в битката за витално пространство. Освен това, по време на процеса на напредък и развиване, самата зеленина натрупва доста субстанции за битка с патогените (растенията могат да създадат това!) И всичко това се намира в килима от паднали есенни листа. Е, по какъв начин да не се възползваме от тези потребни свойства?
Намиране на верния баланс в органичното и стандартното градинарство!
Формирането на биоценоза не е толкоз просто, като нейното образуване лишава няколко години. Как да възстановим и да върнем плодородието на почвата? Нека да забележим няколко насоки:
Добавяне на аромати – един от най-простите и естествени способи е да добавите обелки от лук и чесън към мулча. Надземната част на благоуханните растения – мента, маточина, стръкове пелин, пиретрум, вратига е добре да се начупят и да се хвърлят под овощните растения. Те съдържат инсектицидни субстанции, които ще оказват помощ за прогонването на нежеланите посетители.
Дървесна пепел като тор и фунгицид е нещо прелестно и универсално:
- може доста да понижи интензивността на патогенните гъбички;
- отличен сложен тор, който не съдържа непотребен азот през есента и в това време съдържа калий, което спомага за повишение на зимната устойчивост на растенията;
- до известна степен деоксидира почвата и е непоносим за доста вредители, те ще се опитат да изоставен това неприятно място.
Не добавяйте обаче пепел към киселиннолюбивите растения!
Боров мулч за феновете на киселото – за ацидофилите (тези, които обичат кисели почви), боровите иглички са доста подобаващи като добавка към листния мулч. По принцип е добра концепция да се прибавят борови иглички в умерени количества към мулча за всички семкови дървета (ябълка, круша, дюля). Те избират леко кисела почва. Боровите иглички са опасност за някои патогенни гъбички. И за ларвите на доста вредители също.
С прекопирване на естествените процеси можем да подобрим почвата в градината. И да помогнем на нашите обичани зеленчуци, шубраци и дръвчета да живеят в една по-благоприятна среда. Сега можем да го създадем благодарение на есенния мулч!
