Готови ли сте за една Игра за големи мъже?
Необходима е сериозна доза геройство, с цел да запретнеш ръкави и да се впуснеш в пиеса, която раздрусва и те кара да мислиш дълго за нея, откакто си я изгледал. Това най-добре го знае екипът, който среща софийската аудитория с текста на Саймън Блок " Игра за огромни мъже ". Димитър Живков – притежател на " Аскеер " за изгряваща звезда през 2013 година, дебютира като режисьор в този театър. С ловък взор и такт, шлифован с досегашния му опит като артист в Сатиричния спектакъл и с авторския моноспектакъл " Живак " той разкрива мирогледа на тримата герои – водачи на такси, в които всеки може да се припознае и да открие по нещо, което кореспондира със личния му живот.
Колеги и другари – Оскар (Тигран Торосян), Ерик (Юлиян Балахуров) и Тони (Владимир Зомбори), се срещат всяка седмица, с цел да премерят сили на масата за тенис. Но през днешния ден всичко е друго. Изправени пред заплахата да изпаднат от първа дивизия, всеки от тях се изправя лице в лице и против личните си лични паники.
Борбата със самотата, търсенето на персонално пространство измежду стихия от фамилни проблеми, опит да запазиш (или да разрушиш) една връзка, за която не си сигурен в личните си чувства; работата, която изцежда всяка витална сила от тялото ти, само че въпреки всичко би трябвало да намериш сили да живееш; до каква степен се простира другарството и от кое място стартират персоналните ти правила и убеждения; прокрадващата се мисъл, че животът на другите може би е по-добър от твоя личен, само че по какъв начин въпреки всичко да се научиш да го живееш вярно – това са част от въпросите, с които се сблъскват героите. А отговорите… би трябвало да открие фенът. Преди всичко поради самия себе си. Спектакълът е пресен и задържа вниманието будно с всяка последваща стъпка към непредвидения край. Съвременната проблематика и динамичността, с която е изпълнен, трансформират сюжета в контрапункт на действителността. Убедителната тирада на персонажите ще ви кара да се връщате към пиесата още веднъж и отново… с цел да преоткривате нови нюанси от доводите им, върху които да се замислите.
" Игра за огромни мъже " е написана през 1995 година от Саймън Блок. Заради умеенето си да отразява напрежението и напрежението в всекидневието на актуалния градски човек създателят постоянно е сравняван от критиците с Дейвид Мамет. Преводът на български език е дело на Милена Попова. За визията на спектакъла (сценография и костюми) се грижи Димитър Димитров, за музиката дава отговор Владо Ковачев, а фотограф е Петър Бонев.
Премиерата на " Игра за огромни мъже " е на 06 юни на сцената на " Нов Театър " - НДК от 19:30 ч.
Автор: Яница Христова
Яница е приключенец по дух и повествовател на истории по природа. Според част от приятелите си в предходен живот е била или викингска принцеса, или средновековна вълшебница, защото достоверната ѝ алена коса през днешния ден я издава и се трансформира в най-отличителния белег, по който я разпознават по улиците на града. Израснала е в сърцето на Стара планина, само че твърдото разбиране, че единствено фантазиите имат силата да чертаят пътищата на ориста ти, я водят на забавни места – последното от тях се трансформира в неин дом и я предизвика да приключи „ Творческо писане ”. Чувства се непрекъснато влюбена и омагьосана – от театъра, от положителната литература, от нови дестинации, от красиви места, от Витоша, от срещи с забавни хора… Иска й се някоя ден историите, които написа, да обикалят света, а тя… просто да ги последва. Повече от нея прочетете тук: https://artyaniart.blogspot.bg/
Колеги и другари – Оскар (Тигран Торосян), Ерик (Юлиян Балахуров) и Тони (Владимир Зомбори), се срещат всяка седмица, с цел да премерят сили на масата за тенис. Но през днешния ден всичко е друго. Изправени пред заплахата да изпаднат от първа дивизия, всеки от тях се изправя лице в лице и против личните си лични паники.
Борбата със самотата, търсенето на персонално пространство измежду стихия от фамилни проблеми, опит да запазиш (или да разрушиш) една връзка, за която не си сигурен в личните си чувства; работата, която изцежда всяка витална сила от тялото ти, само че въпреки всичко би трябвало да намериш сили да живееш; до каква степен се простира другарството и от кое място стартират персоналните ти правила и убеждения; прокрадващата се мисъл, че животът на другите може би е по-добър от твоя личен, само че по какъв начин въпреки всичко да се научиш да го живееш вярно – това са част от въпросите, с които се сблъскват героите. А отговорите… би трябвало да открие фенът. Преди всичко поради самия себе си. Спектакълът е пресен и задържа вниманието будно с всяка последваща стъпка към непредвидения край. Съвременната проблематика и динамичността, с която е изпълнен, трансформират сюжета в контрапункт на действителността. Убедителната тирада на персонажите ще ви кара да се връщате към пиесата още веднъж и отново… с цел да преоткривате нови нюанси от доводите им, върху които да се замислите.
" Игра за огромни мъже " е написана през 1995 година от Саймън Блок. Заради умеенето си да отразява напрежението и напрежението в всекидневието на актуалния градски човек създателят постоянно е сравняван от критиците с Дейвид Мамет. Преводът на български език е дело на Милена Попова. За визията на спектакъла (сценография и костюми) се грижи Димитър Димитров, за музиката дава отговор Владо Ковачев, а фотограф е Петър Бонев.
Премиерата на " Игра за огромни мъже " е на 06 юни на сцената на " Нов Театър " - НДК от 19:30 ч.
Автор: Яница Христова
Яница е приключенец по дух и повествовател на истории по природа. Според част от приятелите си в предходен живот е била или викингска принцеса, или средновековна вълшебница, защото достоверната ѝ алена коса през днешния ден я издава и се трансформира в най-отличителния белег, по който я разпознават по улиците на града. Израснала е в сърцето на Стара планина, само че твърдото разбиране, че единствено фантазиите имат силата да чертаят пътищата на ориста ти, я водят на забавни места – последното от тях се трансформира в неин дом и я предизвика да приключи „ Творческо писане ”. Чувства се непрекъснато влюбена и омагьосана – от театъра, от положителната литература, от нови дестинации, от красиви места, от Витоша, от срещи с забавни хора… Иска й се някоя ден историите, които написа, да обикалят света, а тя… просто да ги последва. Повече от нея прочетете тук: https://artyaniart.blogspot.bg/
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




