Ненаучените уроци на историята в нашата част на света. Този

Ненаучените уроци на историята в нашата част на света. Този филм от програмата на последния Берлински кинофестивал сигурно е тъкмо за гледните точки, останали до през днешния ден изцяло непознати. Защото приказваме за комедия за оживелите в Германия евреи директно след. И в този филм има всичко, за което обичайно не се приказва – далавери, заобикаляне на закона, черна борса, заграбване на непознати самоличности и мемоари за, които са всичко друго, само че не и героични. „ Това е една същинска история и даже това, което не се е случило тъкмо по този начин, отново е правилно. “ – по този начин стартира филмът. 1946 година, Франкфурт на Майн, Американски директен лагер. Оцелелите от концлагерите евреи чакат за позволения за емиграция в Съединени американски щати. Сред тях е и Давид Берман – грациозен мъж, който умее да се майтапи с каменна физиономия, пуши със златно цигаре и е разследван от контраразузнаването. Берман е единственият оживял от огромна комерсиална фамилия на търговци на долни дрехи. И до момента в който чака в лагера и върви всеки ден на разпити при красивата еврейка Сара, той събира неколцина оживели като него, облича ги в прилични облекла, дава им немски имена и потеглят да продават долни дрехи на немските домакини. Търговията им не е тъкмо честна, само че коя ли търговия на този свят е честна в последна сметка? Давид и сътрудниците му са толкоз безапелационни и необикновено изобретателни, че на моменти ми идваше да аплодирам и да крещя „ Браво! “.

Междувременно се схваща, че Берман е оживял в концлагера, тъй като евентуално е живял в бараките за сътрудници на нацистите. Истината не е нито толкоз плашеща, нито толкоз забавна, само че както споделя самият Давид, „ в случай че хората не послъгват понякога, животът ще е безусловно нетърпим. “

Детайлите във кино лентата заслужават особено внимание – леко прокъсаните яки на ризите, закърпените балтони, разрушеният Франкфурт и дамите, облекли най-хубавите си облекла, тъй като други не са им останали. Музиката чудесно добавя непредвидените прочувствени завои в историята, а стремежът на евреите да и да живеят с възприятието на виновност, което в никакъв случай няма да ги напусне („ Защо тъкмо аз оцелях? “), е в действителност впечатляващ и сигурно същински.

Финалът? „ След войната в Германия остават да живеят към 4 000 евреи. Повечето от тях по този начин и не съумяват да обяснят на децата си за какво. “