Немският физик Алберт Айнщайн (1879-1955) получава Нобеловата награда за 1921

Немският физик Алберт Айнщайн (1879-1955) получава Нобеловата премия за 1921 година “за своя принос към теоретичната физика и в частност за откриването на законите за фотоелектричния резултат ”. Айнщайн е един от създателите на модерната физика и основател на Теорията на относителността. Той е професор по физика в университетите в Цюрих, Прага, Берн, Берлин и Принстън (Ню Джърси). Айнщайн бе определен за “Личност на второто хилядолетие ” (Ройтерс, декември 2000).

1.  “Аз желая да знам по какъв начин Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или оня феномен, от спектъра на този или оня детайл. Аз желая да узная мислите на Бога; всички останали неща са елементи. ”
(АЙНЩАЙН, представен в “Einstein: The Life and Times ” by Ronald Clark, London, Hodder and Stoughton Ltd., 1973, с.33)

2. Айнщайн разказва неспособността на човешкия разум да разбере същността на Бога посредством следното съпоставяне: “Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в голяма библиотека, цялостна с книги, написани на голям брой разнообразни езици. Детето осъзнава, че някой би трябвало да е написал тези книги. Но то не знае по какъв начин. То не схваща езиците, на които те са написани. Детето неясно се досеща, че има някакъв загадъчен ред, съгласно който са подредени книгите, само че то не знае какъв е този ред. Според мен тъкмо такова е отношението даже на най-интелигентното човешко създание по отношение на Бога. Ние виждаме, че Вселената е отлично подредена и че се подчинява на някакви закони, само че единствено неясно разбираме тези закони. Нашите лимитирани мозъци не могат да вдървен тайнствената Сила, която движи галактическите съзвездия. ”
(АЙНЩАЙН, представен в “Einstein: A Life ” by Denis Brian, New York, John Wiley and Sons, 1996, с.186)

3.  “Ако от Юдаизма на пророците и от Християнството, както то беше проповядвано от Иисус Христос, се отстранен всички по-късни наслоения, светът ще придобие едно 7 обучение, което е способно да излекува всички обществени несгоди на човечеството. Всеки човек с благосклонност е задължен непрекъснато в своя дребен свят да се стреми да трансформира това чисто хуманно обучение в една жива мощ дотолкоз, доколкото може. ”
(ALBERT EINSTEIN, “Ideas and Opinions ”, New York, Bonanza Books, 1954, 184-185)

4.  “И въпреки всичко, разликите сред евреите и християните не бяха ли пресилени от фанатици и от двете страни? Всички ние живеем под благоволението на Бога и притежаваме съвсем идентични духовни качества. Евреин или неевреин, плебей или свободен – всички ние принадлежим на Бога. ” (АЙНЩАЙН, представен в “Albert Einstein: Maker of Universes ” by H.G. Garbedian, New York, Funk and Wagnalls Co., 1939, 267).

5.  “Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкоз по-голяма става неговата респект към Бога. ”
(АЙНЩАЙН, представен в Brian 1996, 119)

6.  “Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа. ”
(EINSTEIN 1967, 30)

7. Учените и философите постоянно съпоставят всичко, сътворено от Бога, с часовник, а самия Бог – с часовникар, който основава и поддържа комплицирания часовников механизъм. И въпреки всичко, човешкото мислене е прекомерно лимитирано, с цел да може да си показа неограничения Творец на Вселената. В тази връзка Айнщайн споделя: “Разглеждам една картина, само че моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния създател. Гледам един часовник, само че не мога да си показва по какъв начин наподобява часовникарят, който го е основал. Човешкият разсъдък не е кадърен да възприема четири измерения, по какъв начин тогава е допустимо да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно? ” 
(АЙНЩАЙН 1997, 171)

8.  “Всеки, който се занимава съществено с просвета, последователно се убеждава, че един Дух се демонстрира в законите на Вселената; Дух, Който е безпределно по-могъщ от духа на индивида и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни благоприятни условия, би трябвало да се смирим. По този метод научните проучвания водят към едно характерно религиозно възприятие, което е прекомерно друго от наивната набожност. ”
(АЙНЩАЙН, представен в “Albert Einstein: The Human Side ” by Dukas and Hoffmann, Princeton University Press, 1979, 33)

9.  “Сигурно е, че една убеденост в разумността и познаваемостта на света, убеденост, която е сродна с религиозното възприятие, стои в основата на всяка научна активност от по-висок сан. Тази твърда религия, която е обвързана с едно надълбоко възприятие – вярата в един Върховен Разум, който разкрива себе си в сетивния свят, в действителност показва моята визия за Бога. ”
(EINSTEIN 1973, 255)

10.  “Най-прекрасната и най-дълбинната страст, която можем да преживеем, е чувството за мистичното. То посява семената на всяка същинска просвета. Този, който не познава това чувство, който е изгубил способността си да се възхищава и да благоговее, наподобява на жив труп. Дълбоката прочувствена убеденост в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, образува моята визия за Бога. ”
(АЙНЩАЙН, представен в Margenau and Varghese 1997, 140)

11.  “Най-висшият блян за нашите желания и възгледи ни е даден в Юдео- Християнската религиозна традиция. Това е една извънредно висока цел, която ние, с нашата отпадналост, можем да реализираме единствено частично, само че тя дава твърда и сигурна основа на нашите желания и убеждения. ” (ALBERT EINSTEIN, “Out of My Later Years ”, New Jersey, Littlefield, Adams and Co., 1967, 27)

12.  “Колкото повече се занимавам с просвета, толкоз повече аз имам вяра в Бога. ”
(АЙНЩАЙН, представен в Holt 1997)

13.  “Моята набожност се състои в едно смирено удивление пред безпределно възвишения Дух, Който разкрива себе си в онази дребна част от действителността, която ние, с нашия безсилен и временен разум, едвам съумяваме да опознаем. ” (АЙНЩАЙН, представен в Dukas and Hoffmann 1979, 66).

14.  “Истинската вяра е същински живот – живот, който изпълваме с цялата си душа, с цялата си добрина и праведност. ”
(АЙНЩАЙН, представен в Garbedian 1939, 267)

15.  “Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя стеснен човешки разум, съумявам да схвана, само че все пак, към момента има хора, които споделят, че Бог не съществува. А това, което в действителност ме вбесява, е фактът, че тези хора настояват, че аз подкрепям техните възгледи. ”
(АЙНЩАЙН, представен в Clark 1973, 400)

16. В една своя публикация Айнщайн показва концепциите си за Бога и религията, само че след това той е подложен на критика както от фанатични атеисти, по този начин и от религиозни фанатици. В отговор на тези рецензии Айнщайн споделя: “Ето ги и фанатичните атеисти, чиято назадничавост е от същия тип като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като плебеи, които към момента усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна битка. Атеистите са същества, които заради злобата си против обичайна вяра – така наречен “опиум за народите ” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко заради обстоятелството, че едни или други хора са неспособни да го вдървен посредством стандартите на човешките цели и човешките нрави. ”
(АЙНЩАЙН, представен в “Einstein and Religion: Physics and Theology ” by Max Jammer, Princeton University Press, 2002, 97)

17.  “Усърдната интелектуална работа и проучването на сътворената от Бога природа са двата ангела, които ме водят през всички компликации на този живот и ми дават разтуха, мощ и безкомпромисна неотстъпчивост. ”
(АЙНЩАЙН, представен в Calaprice 2000, ch.1)

18.  “Що се отнася до духа, който образува модерните научни проучвания, аз считам, че най-проницателните размисли в областта на науката произлизат от едно надълбоко религиозно възприятие и че без това възприятие тези размисли биха били безплодни. Аз имам вяра също, че тази набожност, която се изявява през днешния ден в научните проучвания, е единствената креативна религиозна интензивност на нашето време. ”
(АЙНЩАЙН, представен в Jammer 2002, 68-69)

19. Книгата на атеиста Емил Лудвиг, описваща живота на Иисус, е оценена от Айнщайн като повърхностна и неправдоподобна. В едно изявление за американското списание “The Saturday Evening Post ” (26 октомври 1929) Айнщайн показва своето отношение към Иисус Христос: “- До каква степен сте повлиян от Християнството? - Като дете аз изучавах Библията и Талмуда. Аз съм евреин, само че съм удивен от лъчезарната персона на Иисус от Назарет. - Чели ли сте книгата на Емил Лудвиг за Иисус? - Книгата на Емил Лудвиг е повърхностна. Иисус е прекомерно грамаден спрямо писанията на всякакви празнодумци, колкото и хитри да са те. Никой не може да унищожи Християнството с остроумни изречения. - Вие смятате ли, че Иисус е историческа персона? - Безспорно! Невъзможно е човек да чете Евангелията, без да почувства действителното наличие на Иисус. Неговата персона пулсира във всяка дума. Не е допустимо един мит да бъде изпълнен с толкоз живот. ”
(АЙНЩАЙН, представен в Viereck 1929)

* От “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога ”, Тихомир Димитров, РИА “Спектра ”, Варна