Неловко вдъхвайки живот на анимационния герой в собствената си поредица, „Асока“ получава толкова много права за външния вид и действието на „Междузвездни войни“, че недостатъците му – цялостна скованост, забавена от дълги, бременни паузи – се усещат по-ясно изразени. Все още има надежда за тази витрина, включваща Росарио Доусън като порасналия падауан на Анакин Скайуокър, но първите два епизода не притежават толкова сила, колкото би трябвало.
След като вече представи Асока на Доусън в „The Mandalorian“, Дейв Филони, продуцентът на тази поредица, както и на анимационните „Междузвездни войни Бунтовници“ и „Войни на клонирани“, постави масата за това, което се превърна в един от най-обичаните герои в Галактика "Междузвездни войни".
Още веднъж шоуто заема времевата линия след падането на Империята, където заплахата от имперски остатъци витае. В това отношение предаванията на Disney+ осигуряват важна съединителна тъкан по отношение на това как галактиката премина от онези пеещи, празнуващи Ewoks в края на „Завръщането на джедаите“ до Първия ред.
Опасността принуждава Асока – уморена от света самотница по природа в наши дни – да се свърже отново с бандата „Бунтовниците“, по-специално с Хера (Мери Елизабет Уинстед) и Сабин (Наташа Лиу Бордицо).
Асока преследва информация, за да открие Траун (който ще бъде изигран от Ларс Микелсен, който го озвучава в по-ранните серии), безмилостен имперски лидер, чието завръщане може да отприщи нов кръг от война. За да направи това обаче, тя ще се нуждае от помощ от своенравната Сабина, с която Асока се бе впуснала в мисията да намери изчезналия Езра Бриджър, когато „Бунтовниците“ приключи, с много подразбиращи се разногласия между тях.
Това е много за смилане и премиерата (написана и режисирана от Филони) върши сравнително добра работа да установи всичко това, както и нов враг в лицето на Бейлис Скол (Рей Стивънсън, който почина през май и на когото премиерата е посветена), чиито джедайски сили потенциално го правят мач с Асока.
Мери Елизабет Уинстед като Хера Синдула в сериала на Дисни+ „Асока“. Сузан Тенер/Lucasfilm Ltd. В тези първи два епизода има достатъчно героизъм (и злодеяния) със светлинни мечове, за да накарате „Асока“ да се почувства като достоверно допълнение към канона на „Междузвездни войни“, както и като мрачно и сериозно, подкрепено от изобилието от силни женски герои. Основните проблеми са мудният диалог и изпълнените с тревога погледи наоколо, един от онези злополучни странични продукти на ограничените сериали – хей, не бързайте, имаме осем епизода, за да разкажем тази история – което филмите не позволяват.
Положителната страна е, че „Ahsoka“ показва вида производствени стойности, които не биха изглеждали неуместни на големия екран, а втората глава се движи малко по-оживено. (Разумно, първите два епизода ще паднат заедно, преди да преминат към модел на седмично пускане.)
И все пак, като се има предвид мястото, което Асока заема в историята на „Междузвездни войни“ благодарение на нейните анимирани подвизи – които включват запомнящо се изправяне срещу бившия си господар под маската му на Дарт Вейдър – тези епизоди не се появяват по начина, по който човек може да се надява, и наистина , очакван.
Успехът на Disney с „The Mandalorian“ дължи огромен дълг на анимационните сериали, които поддържаха огъня и осигуриха основата за разказването на истории, особено във втория и третия сезон. Това направи даването на соло превозно средство на Асока безсмислено, освен легитимното повторно предположение дали, подобно на „Оби-Уан Кеноби“, един филм може да е по-добре обслужвал материала и героя.
„В наши дни малко са тези, които могат да владеят Силата“, казва Асока в един момент.
В днешно време има също малко герои, които могат да генерират вида ентусиазъм и страст, каквито може Асока, и би било жалко това да бъде пропиляно.
„Асока“ може и да не стане, когато прахът се улегне, но засега, ако перифразираме позната реплика сред верните на „Междузвездни войни“, е трудно да имаме безрезервно добро чувство за това.
Премиерата на „Асока“ е на 22 август от 21:00 ч. ET на Disney+.
