Коефициентът на интелигентност се увеличава, но знанията се изменят
Нека стартираме с положителната вест - ставаме все по-умни. В международен проект коефициентът на просветеност на хората се покачва. За страдание, не поотделно с напредването на възрастта, само че с течение на времето IQ-то се покачва, като новите генерации имат по-високи резултати в уменията за размишление от своите прародители. Този прогрес в нереалните разсъждения е в контрастност със застоя или даже намаляването на оценките за твърди и трайни знания, като речника или граматиката. По-доброто хранене или опазването на здравето може да обяснят някои от тези усъвършенствания. Но има и голям акцент върху уменията и знанията, които " новите " деца получават от учебните заведения и родителите.
Ефектът на Флин
Най-разпространеният метод за оценка на интелигентността е инспекцията на коефициента на просветеност или IQ. В началото е бил стандартизиран като междинната стойност на резултатите от теста да бъде 100 точки въз основата на голяма група хора. Тестовете стават все по-трудни, само че все пак през днешния ден междинните оценки са доста над 100.
От началото на ХХ век или откогато има данни, междинните оценки на IQ се усилват по постоянен и предвидим метод - с към 3 точки на 10 години. Това събитие, наречено резултат на Флин (Flynn effect), за пръв път е видяно през 40-те години на предишния век и носи името на професор Джеймс Робърт Флин от Нова Зеландия, който документира феномена и разпространява смисъла му.
Последиците от този резултат са парадоксални. Средно един живеещ през днешния ден човек ще има коефициент на просветеност 130 по стандартите на 1910 година, което го прави по-интелигентен от 98% от популацията по това време. По същия метод, човек живял през 1910 година ще има коефициент на просветеност 70 по днешните стандарти, резултат, който е задоволително невисок, с цел да се смята, че е с " умствена назадничавост " в актуалния свят.
Пазарът на труда дефинира интелигентността
Скорошно изследване, представено от " Гардиън " показва, че повишаването на коефициента на просветеност най-малко частично се управлява от пазара на труда. Изследването е направено от Стокхолмския университет и университета Браун. За задачата на изследването са сравнени резултатите от тестванията на военнослужещите сега на влизане в националната работа на Швеция с приходите, които получават по време на целия им активен живот.
Анализите на резултатите установяват, че възвръщаемостта на уменията за размишление на пазара на труда се е нараснала с течение на времето по отношение на фактическите знания. Повече работни места изискват умения, разнообразни от това, което така и така можем да намерим в Google. Това не значи, че би трябвало да спрем да насърчаваме децата си да учат своите уроци, без значение " сухата материя ", само че дано имаме поради, че правейки това, не можем да се уповаваме на стопанската система като опрощение.
Децата, родени през пандемията, имат по-ниско IQ
Ефектът на Флин
Най-разпространеният метод за оценка на интелигентността е инспекцията на коефициента на просветеност или IQ. В началото е бил стандартизиран като междинната стойност на резултатите от теста да бъде 100 точки въз основата на голяма група хора. Тестовете стават все по-трудни, само че все пак през днешния ден междинните оценки са доста над 100.
От началото на ХХ век или откогато има данни, междинните оценки на IQ се усилват по постоянен и предвидим метод - с към 3 точки на 10 години. Това събитие, наречено резултат на Флин (Flynn effect), за пръв път е видяно през 40-те години на предишния век и носи името на професор Джеймс Робърт Флин от Нова Зеландия, който документира феномена и разпространява смисъла му.
Последиците от този резултат са парадоксални. Средно един живеещ през днешния ден човек ще има коефициент на просветеност 130 по стандартите на 1910 година, което го прави по-интелигентен от 98% от популацията по това време. По същия метод, човек живял през 1910 година ще има коефициент на просветеност 70 по днешните стандарти, резултат, който е задоволително невисок, с цел да се смята, че е с " умствена назадничавост " в актуалния свят.
Пазарът на труда дефинира интелигентността
Скорошно изследване, представено от " Гардиън " показва, че повишаването на коефициента на просветеност най-малко частично се управлява от пазара на труда. Изследването е направено от Стокхолмския университет и университета Браун. За задачата на изследването са сравнени резултатите от тестванията на военнослужещите сега на влизане в националната работа на Швеция с приходите, които получават по време на целия им активен живот.
Анализите на резултатите установяват, че възвръщаемостта на уменията за размишление на пазара на труда се е нараснала с течение на времето по отношение на фактическите знания. Повече работни места изискват умения, разнообразни от това, което така и така можем да намерим в Google. Това не значи, че би трябвало да спрем да насърчаваме децата си да учат своите уроци, без значение " сухата материя ", само че дано имаме поради, че правейки това, не можем да се уповаваме на стопанската система като опрощение.
Децата, родени през пандемията, имат по-ниско IQ
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ