Нека Найджъл Фараж бъде нашето вдъхновение, нека Джон Редууд бъде

Нека Найджъл Фараж бъде нашето ентусиазъм, дано Джон Редууд бъде нашият модел за подражателство. Не е методът, по който те биха желали да бъдат почитани като бащите-основатели на Брекзит, вдигайки тост всяка година на този ден като хората, които ни доведоха до славната самостоятелност от омразната империя на Брюксел. Разбира се, не е това. Напротив, 23 юни 2016 година е крайъгълен камък в националната ни история, който провокира по-скоро горест и страдание, в сравнение с празнуване.

Не е належащо да повтаряме на тази седма годишнина всичките способи, по които Брекзит разочарова даже тези, които гласоподаваха за него. Фараж и Редууд, дружно с Борис Джонсън, Майкъл Гоув, Джейкъб Рийс-Мог и останалите, обещаваха по-голямо благополучие, по-евтина храна, процъфтяваща търговия и преуспяваща Национална здравна работа. Казваха, че ще се освободим от досадната европейска администрация и ще си върнем контрола върху границите, като насърчаваха всеки, който се вълнува от имиграцията, да има вяра, че ще влизат по-малко хора. Нямало да има негативни страни, а единствено позитивни. Както даде обещание Дейвид Дейвис скоро след гласуването, съглашението ни за овакантяване ще " обезпечи тъкмо същите изгоди " като участието в Европейски Съюз.

Огледайте се, с цел да видите по какъв начин се получи всичко това. Страната е обхваната от рецесия, обвързвана с разноските за живот, цените на питателните артикули порастват стремглаво, търговията или понижава, или не се трансформира, до момента в който при нашите съседи от Европейски Съюз тя се усилва, а Националната здравна работа е в тежко положение. Бюрокрацията след Брекзит задушава хиляди дребни предприятия, без значение дали са пътуващи музиканти или експортьори на артикули, обвързвайки ги с ужасяващи формуляри или спомагателни такси, които им лишават време и пари, с които не разполагат. Онези, които смятаха, че легалната миграция от 330 000 души годишно е прекалено много, когато гласоподаваха през 2016 година, в този момент се замислят за годишна цифра, която е съвсем два пъти по-висока: 606 000 души. Що се отнася до изискванията на нашето излизане, попитайте всеки, който купува от, продава на или е застанал на опашка, с цел да посети континента, дали се употребяваме от " безусловно същите изгоди ", които в миналото сме имали.

Това не са обстоятелства за занемаряване. Това са обстоятелства, които се схващат и възприемат от все по-голямо болшинство от английския народ, в това число от огромна част от гласувалите за Брекзит. Както отбелязва гуруто на социологическите изследвания Джон Къртис, в този момент единствено 33 % от британците считат, че решението от 2016 година е било вярно, до момента в който 55 % настояват, че е било неправилно. Още по-поразителен е фактът, че цели 59 % от тях настояват, че биха дали своят вот за наново присъединение към Европейски Съюз, в случай че им се отдаде опция, а единствено 41 % избират да останат отвън него.

Ако съвместим тези два обстоятелството - че Брекзит се оказа по едно и също време пагубен и неизвестен - елементарно можем да заключим, че е въпрос на време да променим решението, което взехме преди седем години. Всъщност е изкушаващо да погледнем към 41-те години, които разделят референдума през 1975 година, който подпечата участието ни, и гласуването през 2016 година, което го приключи, да се замислим, че политиката се движи два пъти по-бързо, в сравнение с преди, и да предвиждаме, че ще отнеме два пъти по-малко време, с цел да отменим Брекзит - като гласуването за наново присъединение е планувано за края на 2036 година В края на краищата, сигурно е неустойчиво да се продължава по курс, в който се обрисува консенсусът, че Брекзит е бил акт на национално самонараняване.

Само че светът е цялостен с неустойчиви обстановки, които все пак се резервират, наподобява, вечно. И има многочислени трудности, които стоят сред нас и това, което за последователите на присъединението наподобява като среща с нашата явна орис.

От една страна, статуквото, което 59 % копнеят да възстановят може би към този момент не е налично. 27-те останали страни от Европейски Съюз ще бъдат разбираемо внимателни да се потопят още веднъж в психодрамата на връзките на Обединеното кралство с Европа - драма, която в действителност касае връзките на Обединеното кралство със самото себе си, битката му да види мястото си в света такова, каквото е и най сетне да одобри, че е междинна по величина европейска мощ, а не имперска суперсила от близкото минало.

Ако въпреки всичко стартират да приказват за реадмисия на Обединеното кралство, тя няма да бъде при същите условия, както преди. Обединеното кралство подписа сладка договорка, включваща огромна парична отстъпка, право на отвод от еврото и доста други, които 27-те страни няма да са склонни да предложат още веднъж. Всеки предстоящ референдум евентуално ще бъде по пакет ограничения, който ще бъде по-малко прелъстителен от този, който британците отхвърлиха през 2016 година

За да стигне до този миг, ръководещата партия би трябвало първо да сложи въпроса. Малцина бързат да го създадат. Предпочитаната от лейбъристите позиция е трапистка - те се надяват да запазят безмълвие по въпроса, с цел да не разстроят подкрепящите напускането членове на предизборната коалиция.

Разбира се, политиката е динамична и тези калкулации могат да се трансформират. Но като се има поради мъчителният развой на договаряния сред Европейски Съюз и Обединеното кралство, повторното присъединение е план, който би могъл да обхване два Народното събрание: коя партия би се съгласила да посвети толкоз доста политически капитал на сходно начинание? Особено като се има поради, че " Европа " е изгубила огромна част от своята значителност. През 2019 година 70% я оценяваха като най-важния въпрос, пред който е изправена страната; в този момент това настояват едвам 19%.

Още по-фрапиращо е, че концепцията за rejoin се основава на схващането, че на британците им липсва това, което към този момент нямат. Какво ще стане, в случай че това възприятие се разсее, защото спомените избледняват? " Поколението, израснало без програмата " Еразъм ", за което е по-лесно да пътува до Съединени американски щати, в сравнение с до Европейски Съюз, ще мисли по друг метод ", споделя Ананд Менон, шеф на " Англия в изменяща се Европа ".

Всички тези спънки са действителни. Нито една от тях не може да бъде отхвърлена. И отново би трябвало да черпим ентусиазъм от хора като Фараж. Дългият път от 1975 година до 2016 година изискваше настойчиво, даже натрапчиво неизменност и, което е също толкоз значимо - стратегическо самообладание. Те не се движеха напряко към крайната си цел: преди да станат брекзитъри, тези политици се представяха за елементарни евроскептици. Те бяха подготвени да играят дългата игра, като последователно се придвижват към крайната си цел - протест против Договора от Маастрихт тук, опълчване на присъединението към еврото там, и най-после - излизане от Европейски Съюз. Тъжно е да се каже, само че това проработи.

Подкрепящите връщането в Европейски Съюз би трябвало да създадат същото. Започнете с рационални, известни претенции - да вземем за пример нова скица за взаимен продан на младежи, по-тясно съдействие в региона на сигурността или общи стандарти за сигурност на храните и околната среда - стъпки, на които може да се опълчи единствено идеолог. Прегледът на комерсиалното съглашение сред Европейски Съюз и Обединеното кралство би трябвало да стартира през 2026 година: с лейбъристко държавно управление това би могло да бъде средство за устойчиво и последователно доближаване. След това " прозорецът на Овертон " може да бъде задоволително отворен, с цел да се организира диалог за наново влизане в митническия съюз и единния пазар. А щом се заприказва за това, повторното присъединение към Европейски Съюз се трансформира в естествена стъпка.

Стъпка по стъпка, малко по малко. Подигравани и в периферията първоначално, отхвърляни като нереалистични или въртоглави, подготвени да отегчат Европа - брекзитърите ни демонстрираха по какъв начин се прави и какво е належащо. Може би за нас ще бъде по-трудно, в сравнение с за тях. Ние разполагаме с младите, само че те имаха старите и остарелия избор. Ние разполагаме с обстоятелства, само че те имаха легенди, а митовете постоянно са по-силни. И въпреки всичко техният път си заслужава да бъде изследван. Той ги е довел до раздор с нашите съседи. Нас може да докара до повторна среща./БГНЕС

---------------------------------------------------------

Джонатан Фрийдланд, „ Гардиън “